Ненчо Илчев, актьорът илюзионист: За Музея на магията обиколих всички тавани из страната

Нищо не ми струва, направил съм го с огромно удоволствие. В същото време всичко, което съм изкарал, съм вложил в него. Едно мое хоби прерасна в тази голяма сбирка, която е единствената в Европа. Всички тавани на илюзионисти съм обиколил из страната, за да събера тези неща. Реално е огромен ангажимент, голяма разправия. Но съм удовлетворен, защото в сбирката е животът на всички тези наши велики илюзионисти, може би иначе тези техни неща щяха да се изхвърлят.

Ненчо Илчев е роден на 3 май 1972 г. в Момчиловци. Учи в Медицински колеж, а после влиза в НАТФИЗ, в класа на Стефан Данаилов.

Така известният илюзионист и актьор Ненчо Илчев описва раждането на голямата си мечта - Музей на магията, който от 1 септември миналата година отвори врати в родното му село Момчиловци, високо в Родопите.

Признава, че не е очаквал такъв голям интерес към сбирката. Всеки ден през музея минават хора от всички възрасти от цялата страна, като напливът не спира. „Минават автобуси с деца, хора, дошли на почивка в планината, постоянно е пълен музеят, което не го очаквах, но се радвам, защото с толкова туристи Момчиловци има по-добро бъдеще“, споделя Илчев.

Той е категоричен, че това, което е събрал в музея, плод на 30 години усилия, е най-голямата колекция за илюзионно изкуство в Европа. „Дейвид Копърфийлд има колекция в Лас Вегас, но е затворена за посетители, ако той пожелае да те разведе, може да я видиш. Той е събрал в огромен мащаб атрибути на илюзионисти от целия свят. В моята колекция е събран животът на най-големите ни илюзионисти от миналия век. Това са неща, с които са си изкарвали прехраната - плакати, реквизити - безкрайно безценно и много скъпо, защото те са определяли нашето илюзионно изкуство, което ни е завело на първите места в света“, казва Илчев. Споделя, че тъй като не ги бил виждал на куп преди, понеже се съхранявали в складове, училища, различни помещения с години, когато събрал колекцията си на едно място и я подредили, се изумил сам с обема ѝ и с това реално какви безценни неща има в нея.

Ненчо показва буретата на великия български илюзионист Орфи

„Пазя паметта на тези хора. Много благодаря на кметицата на Момчиловци Сийка Суркова, тя изцяло ми е помагала за създаването на музея, както и Васка Мавродиева, и читалището. Сега в него екскурзовод е Стефка, която Господ ми я прати, тя прави изложбата жива, разказва увлекателно и вдъхновяващо, което е много важно. Явно няма да загине илюзионното изкуство, оказа се, че много хора научиха за Момчиловци заради музея. Някои идват, влизат скептично настроени, но излизат развълнувани, а понякога и разплакани“, казва Илчев.  

Той е от семейство на зъботехници, в рода му няма хора, които да са се занимавали с изкуство. Магията го завладява на 13 години, когато в Момчиловци спектакъл изнася Орфи, на когото Ненчо откраднал плаката за представлението. След като магът му се скарал, че така никой няма да разбере за спектакъла, Ненчо временно върнал плаката, но после пак си го взел и Орфи му подписал автограф върху него. Сега този знаков за живота на родопското момче плакат е първото, което посетителите виждат в музея.

Младият Ненчо, както се случва и в живота на Мистър Сенко, поема на 13 години към София, за да се отдаде на илюзионното изкуства. „Много съм благодарен на родителите си, защото изцяло ме подкрепяха. Това е и една от причините музеят да е в Момчиловци, защото в тази своя мечта вложих всичките си усилия, подкрепени от родителите ми. Макар много хора да ми казваха да подредя магическата сбирка в София, аз избрах Момчиловци, защото искам да се развие това мое любимо родно място“, споделя Ненчо. Там, сред десетки съдби на знаковите ни магове, има малко кътче и за неговата история в магията. В нея е изложено писмо до него от Мистер Сенко, първите му фокуси, неща с които е станал популярен в „Комиците“, и др.

„Божа работа, не съм можел да се занимавам с нещо друго от дете. Майка ми и баща ми ме водеха до София на театър, на Мистър Сенко, угаждаха на моите желания и благодарение на тяхната подкрепа сбъднах мечтата си. Тогава нямаше как да се снабдиш лесно с реквизити за фокуси и моите родители ми направиха за един от фокусите изкуствен пръст от пластмаса за зъбни протези“, разказва родопският маг.  

Наскоро Ненчо Илчев получи първата си престижна награда - „Златна котка“. Над 40 години той се занимава с магии и илюзии, публикувал е две книги за магия, има два спектакъла във Военния театър за фокуси, водил е и детско предаване дълги години, но чак тази година получи признание от Фестивала за магии в Габрово.

„Олекна ми, след като се отвори музеят. Свърших една работа, която много години исках да стане. Аз съм един щастлив човек“, заключи Илчев. Той набираше средства от дарения за създаването на музея. Сега колекцията е подредена в две просторни зали в Норвежката къща до църквата „Св. св. Константин и Елена“, в центъра на Момчиловци. Предстои тя да бъде пренесена в триетажната постройка на бивш плетачен цех в селото, след реновацията на сградата, която е предоставена безвъзмездно за Музея на магията от Община Смолян.

В експозицията са съхранени над 1000 експоната. Не са изложени всички, а само най-ефектните, поясни актьорът. „Това е наистина най-големият музей на илюзионни атрибути, с най-много атракциони, с най-много реквизит. Вътре има и големи илюзии, фокуси, костюми, плакати, архиви на всички наши най-големи илюзионисти - Мистър Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, Харди, Професор Чорни, Лепас, Ник Дим Кос, Хари Лулата, Дочко Дочев-Мандрак, Ирко, Иво, Дуо Вилис, Дан Кристо и др. Всички конструкции за магии в колекцията се поддържат и са работещи“, подчерта Илчев. Сред тях са и неговите реквизити, изработени от Ферини от Карлово. Илчев благославя всички близки на маговете, които единодушно го подкрепят за Музея на магията и му даряват за него реквизитите на великите ни илюзионисти.

Световноизвестният маг Мистър Сенко - Евстати Христов Карайончев, е една от атракциите в музея чрез конструкциите си за най-потресаващите му номера - „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“ и „Сваляне на главата“. В музея са и конструкцията, с която е правил левитация на жена, и сандъкът му със сабите.

Любими за Илчев са две маски на неговия учител Лепас, с които е правил номера със свалянето на главата през 1952 г. Магът - учител на много илюзионисти, ги подарил на момчето от Родопите. Според Илчев, Лепас е единственият български илюзионист, за който всички говорят с добро. В музея е и първата маска на самият Ненчо Илчев за номера със свалянето на главата, която е направил още като дете. А иначе най-атрактивното и най-скъпото нещо е бобината на Тесла, която е изработена 1930 година от самия Никола Тесла, на което и Копърфийлд му завидял.

„Не от фирмата му, а от самия Никола Тесла. Той я изработва специално за Мистър Сенко - за номера му с електрическия стол, и му я донася лично в София. За нея е платил, дето се казва, един чувал пари. С нея Мистър Сенко прави внушителен номер - включва бобината, сяда на стол и през ръцете му излиза електричество, с което е палил свещи, крушки, излизали са искри. Карал хората да излизат на сцената и през ръцете им излизало електричество“, разказва Илчев.

В музея е и всичко, което е притежавал Астор. Тук е интересната му метаморфоза „Али Баба“ например. В сбирката има и уникални записи на илюзионистите. Сред тях е този, на който Сенко е правил фокуси на войниците, като гълтал бръснарски ножчета.

Експозицията в Момчиловци, за разлика от тази на Копърфийлд, е обществена и работи целогодишно. С ескурзовода тя може да бъде разгледана обстойно в рамките на два часа. На откриването ѝ по време на Фестивала на киселото мляко, който се прави в селото заедно с партньори китайци, гостите от Изтока били изключително впечатлени и заявили, че при тях няма такова нещо, макар Китай да се води като страната с едни от най-добрите илюзионисти в света. Бяха много впечатлени и поеха даже инициатива да помогнат за още в по-голям обем да стане това нещо“, разказа актьорът илюзионист.

За децата в музея са предвидени фокуси, в които самите те могат да участват. „Аз съм щастлив човек. На мен нещата са ми се случвали в живота така, както искам. Така че ще е нахално от моя страна, ако още и още искам неща, които да се случат. Макар че всеки иска и още нещо. Като мине една мечта, има и втора. Но сега съм много удовлетворен от това, което ми се е случило и благодаря на Господ, че ми го е дал, едно хоби се превърна в нещо голямо, което ще оставя след себе си“, каза Илчев.