Невъзможният фокус: Кадърен чиновник за смешни пари

Често анализатори и експерти използват сравнението за "двете Българии", когато става въпрос за големите разлики между стандарта на живот в столицата и няколко големи града, от една страна, спрямо останалата част от страната. Този термин обаче важи с пълна сила и за пазара на труда, визирайки огромната пропаст между различните структури на публичния и частния сектор. 

Около 410 хиляди души - това е общият размер на заетите в България на всички нива, които на практика работят под една или друга форма за държавата или в така наречените бюджетни структури. В това число влизат близо 202 хиляди души държавна и общинска администрация, 92 000 заети с други административни и спомагателни дейности, както и огромна част от близо 160 хиляди в сферата на образованието, обхващащо периода от детските ясли до гимназията. 

Макар и само 100 хиляди да се водят държавни служители със съответните привилегии, на практика всички те са такива, защото са заети в структури или агенции, които оперират на бюджетен принцип и харчат толкова, колкото кабинетът им отпусне. Така, ако данните на НСИ сочат, че близо 2,9 млн. са работещите българи, то около 15 на сто от тях са на пряко или вторично подчинение на държавата. На пазар на труда като този у нас - все по-свиващ се и с по-задълбочаващия се недостиг на кадрите, това значи, че ​не само частният бизнес, но и най-големият работодател няма как да не усеща кризата.

И ако целенасочените политики през последните години успяха да обърнат негативната тенденция в сектора на образованието, където сериозният ръст на заплатите събуди интереса дори към учебните заведения в малките общини и селата, то в редица други бюджетни структури (особено тези, извън столицата) ситуацията все още е с негативен знак. 

Различните функции, принципали и дейности на бюджетните структури правят ​неравенството изключително ​осезаемо, особено извън големите градове. Така например дори в офисите на НАП на места като Смолян и Пазарджик стартовите заплати за инспекторите в различните отдели започват от 1800-1900 лева. В същото време дори експертите с опит и стаж в общинските структури в тези градове рядко стигат до подобни възнаграждения. 

В момента например приходната агенция търси юрисконсулт в Ямбол срещу 2100 лева, докато местната администрация в града за същата длъжност (отново за кандидати без опит) дава стартово около 1200 лева. На практика в едно и също населено място идентични длъжности и изисквания имат разлика в заплащането от близо 75 на сто.

Разминаванията са също сериозни, що се отнася до публичен и частен сектор, когато говорим за неспециализиран труд. Община Пловдив в момента търси да назначи контрольор, който да поставя скоби на автомобилите на нарушителите - длъжност, за която единственото изискване е валидна шофьорска книжка, като заплатата е малко над 1300 лева плюс доплащане за клас. В същото време за шофьор в частна фирма обявените стартови заплати са между 1500 и 1800 лева. 

Ако погледнем обаче разликите за едни и същи професии в бюджетни структури в селата и градовете, пропастта е огромна. Община Стамболийски търси медицинска сестра за детската градина в Ново село срещу 11​00 лева, докато в пловдивския район "Северен" за същата позиция в детско заведение стартовото възнаграждение е 1600 лева. Ако пък съпоставим заплатите за медицинските сестри в държавните и частните болници, които варират между 2000 и 3200 лева - според отделението, в което се работи, ще видим, че често общинските структури нямат никакъв шанс да привличат кадри.

За една и съща длъжност държавният служител получава среднос 40 на сто повече в сравнение с колегите си в общинската администрация

По-широкият анализ пък показва, че за една и съща длъжност държавният служител получава средно с 40 на сто повече, отколкото колегите му в общинската администрация. В малките общини пък осреднените нива на възнагражденията пък са дори с още 15 до 25 на сто по-ниски, сравнени с областните градове. Така се стига до трите сита на пазара на труда - частните компании обират най-подготвените кадри, следващите по конкурентоспособност пък са държавните структури и агенции, следвани от големите общини. 

Сред тези близо 410 хиляди души, заети в бюджетните структури, около 30 хиляди са в пенсионна възраст. В голямата си част те са съсредоточени точно в общинските администрации в малките градове и села, където заплатите са най-ниски. И дори да се освободи някоя бройка, интерес към нея често липсва от по-млади и обещаващи кадри. 

До голяма степен всички тези процеси сериозно влияят и на икономиките на малките населени места, където по традиция най-големият работодател е местната община. Тип​ичен такъв пример е Община Стамболийски, където, според данните от НОИ, местната администрация и структурните й звена наброява близо 500 души (или с 300 повече от доскоро най-големия частен работодател в общината - "Монди" ), което означава, че на един общински служител се падат по около 39 жители на общината. В Община "Марица" пък служителите са почти 900, или 1 на всеки 33 жители, докато в "Родопи" са над 960 души, което значи също около 33 жители на един общински служител. За сравнение - в Пловдив този коефициент е 1 общински служител на близо 89 граждани. 

Изводът е, че ако държавата коренно не преосмисли кадровата си политика, кризата на пазара на труда, която всички експерти очакват да се стовари върху страната ни в следващите 10-15 години, породена от демографските процеси и емиграцията, много по-рано ще създаде огромен проблем предимно в малките общини, които и в момента едва намират служители. 

Община СтамболийскиСнимка oт архива на „Марица”

Проблемът с кадрите в България е системен и засяга всички сектори - не само общинската и държавната администрация, а и най-вече бизнеса. Причината, от една страна, е променената демографска ситуация в страната, от друга - мобилността на работниците в рамките на Европейския съюз, от трета - променените специфики на пазара на труда в глобален мащаб. Населението намалява и застарява - увеличава се броят на пенсионерите, коментират специалисти от Община Карлово.

Много хора заминават за държави от Европа с по-висок стандарт, където съответно получават много по-добро заплащане за труда си. Добри специалисти си намират онлайн работа в мултинационални компании и получават възнаграждение, превишаващо в пъти възможната заплата в администрацията.

Това са реалностите. Затова е трудно общинската администрация да намери, отгледа и задържи добри специалисти.

Младите търсят високи заплати, не се интересуват от социалната сигурност, която предлага работата в Общината. Същевременно работата в публичния сектор е лишена от гъвкавост - в администрацията не може да се правят компромиси с работно време, работно място и т.н. Служителят трябва да е зад бюрото фиксирани часове. Няма как да му се разреши да работи онлайн или пък сам да си определя работното време. В съвременния динамичен свят това също е ограничение, което не всеки е готов да приеме.

От Община Карлово посочват, че недостигът на специалисти е във всички сфери - хигиенисти, шофьори, електротехници, инженери, юристи, PR специалисти. Един служител трябва да поработи поне една година, за да вникне в детайлите на работата, да натрупа опит. Лошото е, че често пъти перспективните млади кадри, след като натрупат опит при нас, отиват в частния бизнес изкушени от по-високи заплати.

В това отношение администрацията също не е гъвкава - ако в една частна фирма шефът може по свое усмотрение да увеличи заплатата на служителя си, за да го задържи или мотивира, в Общината се работи с предварително зададени на национално ниво рамки, извън които не може да се излиза. И се стига до парадокса - хора с магистърски степени получават една и съща заплата като хората без всякакъв образователен ценз. Това понякога много демотивира служителите, отчитат в администрацията на Община Карлово.

Освен с по-високи заплати, държавните служители имат и шанс за много по-добро кариерно развитие

Около 100 хиляди души в страната се ползват със статута на държавни служители, показват данните на НСИ за миналата година. Това е може би и най-привилегированата част от публичния сектор в страната. По своята същност основните разлики между държавния и общинския служител, освен в структурата и подчинението, могат да се открият в още няколко основни категории.

На първо място, това е правният статут, който дава повече привилегии на държавните чиновници, защитавани от Закона за държавния служител (ЗДСл).   

В държавната администрация също така е много по-широко застъпено конкурсното начало. На практика за всяка ръководна позиция извън така наречените стартови или входни следва да се провежда надпревара. С конкурс също се расте и в йерархията, докато при общинските структури се залага предимно на директни назначения, дори и при най-висшите управленски длъжности. 

Заплатите и социални придобивки са може би най-сериозната разлика. Държавните служители имат значително по-високи възнаграждения спрямо колегите със сходна трудова характеристика, опит и стаж, които работят за общините и техните структурни звена. Това се получава, защото в държавната администрация парите се определят централизирано и до голяма степен законът ги фиксира като процент спрямо размера на заплатата на принципала. Докато при общинските служители възнагражденията се плащат от бюджета на общината, което означава, че в по-богатите общини могат да са по-добри, но в по-малките - значително по-ниски.

Не е за пренебрегване и цялостното финансиране. Докато държавните структури работят с фиксиран бюджет, местните разчитат на собствените си бюджети, които зависят от местни данъци, такси и държавни субсидии. Сериозно предимство за държавните служители е и възможността за кариерно развитие - те имат възможности за преместване между различни държавни институции, което е улеснено от закон, включително дори да бъдат командировани в друга структура за определен период от време, като мястото им в структурата, от която идват, се пази до връщането им. За общинските служители няма предвидени подобни възможности.