Папа Франциск: Искам да посетя Турция за годишнината от Никейския събор

Папа Франциск заяви официално, че иска да посети Турция следващата година, за да отпразнува годишнината от първия събор на християнската църква.

„Това е пътуване, което желая да извърша с цялото си сърце“, отбеляза светия отец пред делегация на Вселенската патриаршия на Константинопол в Истанбул, се казва в изявление на Ватикана.

Първите векове на християнството бяха белязани от оживен дебат за това как Исус може да бъде едновременно Бог и човек и Църквата взе решение по въпроса на Първия събор в Никея - сега известен като Изник ​​- през 325 г.

По-рано през май Вселенският патриарх Вартоломей, който се намира в Истанбул, загатна, че Франциск планира да посети мегаполиса, преди да се отправи към Изник.

Програмата за пътуване на папата за тази година включва пътуване през септември до Азия и Океания, най-дългото от 11-годишното му папство, със спирки в Индонезия, Папуа Нова Гвинея, Източен Тимор и Сингапур.

В края на септември той се очаква да посети Брюксел и Люксембург за 4-дневно пътуване.

Никейският събор, състоял се през 325 година в Никея (днешния град Изник, Турция), е първият вселенски събор на християнската църква. Съборът е свикан от римския император Константин Велики с цел да се справи с разногласията в християнската църква, особено с ареанството — учение, което отрича божествената природа на Исус Христос.

Главната тема на събора е противопоставянето на учението на Арий, което твърди, че Исус Христос не е съществувал винаги, а е бил създаден от Бога и следователно не е равен с Него по божественост. Съборът осъжда ареанството като ерес и постановява, че Христос е „единосъщен“ с Отца, т.е. от една и съща същност.

Съборът формулира Никейския символ на вярата, който ясно утвърждава вярата в единия Бог и в божествеността на Исус Христос. Това е първият официален догматичен документ, който дефинира основите на християнската вяра.

Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, с цел да се създаде унификация в празнуването на този основен християнски празник.

Съборът приема и 20 канона, които уреждат различни аспекти на църковната дисциплина и организация, включително избора и ръкополагането на епископи и презвитери, както и въпросите за нравственото поведение на духовенството.

Никейският събор има дълготрайно влияние върху християнската теология и църковна организация. Той установява основни доктрини, които стават основа за бъдещото развитие на християнството и за уеднаквяване на вярата и практиките в различните християнски общности. Освен това съборът демонстрира важната роля на императора в религиозните въпроси на времето.

Този събор бележи началото на организираната борба срещу християнските ереси и създаването на унифицирана догматична основа, която обединява църквата по начин, който продължава да има значение и до днес.