Първан Симеонов: Властта събра системни партии, които не харесват стила "Петков"

- Г-н Симеонов, първо, успех на новата Ви агенция "Мяра". Да започнем с последното Ви изследване, което показва явно безпокойство от приемането ни в еврозоната на 1 януари догодина. 57,1 процента от анкетираните са "против", а 39% - "за"?

- Очаквани резултати, тъй като аз съм ги виждал и преди, както и при изследванията на други колеги през последните години. Ясно е, че този въпрос е поколенчески. Младите хора са по-ентусиазирани от приемането на еврото, но тъй като имаме едно застаряващо общество, мнението на възрастните тежи повече. Разбира се, това дава и почва за зловредни влияния, ако някой опитва такива, както и за чисто политизиране. Неочаквано е, че само ние публикуваме тези резултати, макар лично аз да не съм съгласен с мнозинството в анкетата. Но трябва да имаме предвид този фактор, дори да не е най-важен при приемането ни в ​еврозоната. Едно застаряващо общество, което обикновено е бедно, със социални наслагвания, по принцип е недоверчиво към официалния разказ. Освен това не е толкова скептично настроено към Русия, колкото съседни на България - например Румъния, да не говорим за Полша или Прибалтика. Тук по-лесно влизат антиевропейски послания.

- Факт е, но може би и официалният разказ на властите не е достатъчно убедителен и разбираем за хората?

- Да, не бих казал, че са най-добри в това отношение.

- Много лесно се приема друг разказ - ето, Хърватия бойкотира големите вериги заради скъпотията покрай приемането на еврото. Макар че този балкански бойкот заля и Босна, и Сърбия, и Северна Македония, където, и да искат, скоро няма да видят евро?

- Това трябва да се изследва отделно. Понякога причините не са чисто национални. Става въпрос за разговор за ценности, а не за пари. Едно общество, повтарям, дълбоко разделено социално и бедно, има своите страхове, още повече през годините сме преживявали страхотни финансови кризи. Освен това има някаква вълна в целия свят за запазване на суверенитет. Тя се основава на традицията, на миналото, консервативна е. Тя нямаше как да подмине и България. Има нещо емоционално в нея.

- Може ли еврозоната да стане проблем на управляващата коалиция и да скара партньорите в правителството ни?

- Да, това е една от темите. Но едва ли на този етап те ще търсят различията помежду си, все пак току​-що се събраха. Това правителство е малко като във фолклора, при който новороденото дете трябва да чака 40 дни, за да си сигурен, че ще живее. Затова и Борисов каза - нека първо се разберем за бюджета, пък тогава ще му мислим за назначения и прочее. А и последните ще бъдат проблем - главно заради очакванията, които ще има Ахмед Доган. Другите големи проблеми са дали БСП и ИТН няма да обърнат в един момент масата, усещайки, че гълтат вода. Но поне засега не им се мисли за подобен вариант.

- Бойко Борисов им размаха все пак пръст от Велико Търново да не искат още пари.

- Това е главният въпрос пред правителството. То се мъчи да реже разходи, но засега не се вижда откъде. Тезата е, че има дупка от 18 милиарда лева в бюджета, която Асен Василев, честно казано, доста успешно опровергава засега. Но тя предполага мерки. Не само не виждаме амбиции за съкращаване на разходи, напротив, увеличават се значително при определени групи и съсловия.  Това неминуемо напомня за стила на управление на ГЕРБ. От другата страна са призивите на опозицията, най-вече в лицето на Асен Василев, за по-социален стил на харчене. Тоест няма обществена тяга за съкращаване на разходите. Или и да има някаква в ПП-ДБ, тя е съчетана с харченето, на което е привърженик Асен Василев. Ще имаме отново правителство, което си купува време, а не прави реформи.

- Приключи ли раздорът по линията "Украйна - Русия". Всъщност то и при кабинета "Петков" не се оказа фатална, колкото и Нинова да скачаше? 

- Когато беше сформирано управлението на четирите партии в кабинета "Петков", то беше коалиция "Анти Борисов", защото такъв беше общественият климат у нас. Той събра четири несъбираеми партии - ПП, БСП, ИТН и ДБ. С избухването на войната, мнозинството стана евро-атлантическо, събирайки партии и от двете страни - "за" и "против" Бойко Борисов. Сега, когато се разкисва това с войната, а в САЩ дойде промяната с прагматичен подход, на либералите им бе казано, че може без тях. Те останаха в опозиция при Тръмп, ще се случи същото и в доста страни на Западна Европа. България следва този тренд, нищо необичайно. По естествен път се събраха най-системно звучащите, или "старите" партии. Говоря за БСП, ГЕРБ и Доган. А формацията на Слави Трифонов говореше в последната кампания за здравия разум. Тя прелива бързо от почти революционна към еволюционна. В същото време какво имаме отсреща - Пеевски, радикали като "Възраждане" и прогресивни либерали. Това е най-естествената карта на българското политическо пространство. Консервативно срещу прогресивно. И етническо срещу национално. Точно това се случва. Имаме силна етническа опозиционна формация, две националистически и една либерална-прогресистка. И на власт прагматично-консервативна коалиция. Напълно прегледно разделение. Колкото и да са привидно различни ГЕРБ, БСП и Слави Трифонов, те еднакво не могат да траят стила "Петков". Получи се по естествен път. Този стил не може да го трае и част от ДБ, но това е друга, дълга тема. Въобще, "Продължаваме промяната" е в странна изолация. Дори в един момент от хода на преговорите можеха да се разделят ПП и ДБ, но мъдро не го направиха, защото щеше да е началото на края и за двете формации.

- Вакуум няма да остане нито вляво, нито вдясно?

- Не е толкова голямо това либерално пространство в България.

- Да, самият Кирил Петков го оцени на 7 процента от избирателите в онзи прочут запис, "случайно" изтекъл от Радостин Василев.

- Преценката на Кирил Петков в онзи запис беше доста реалистична. Между другото, аз не съм толкова скандализиран, защото всяка партийна кухня би звучала по този начин. Та за вакуума е малко като при вадене на мъдрец. Венецът се посвива, общо взето, организмът не търси нещо ново. Така е и в политиката ни. Като няма какво да пази мястото, то става излишно.

- Мнозина политици, включително лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, видяха в тази коалиция края на БСП и ИТН. Като припомниха изчегъртвания, "Джипко Бибитко", зулуси. Така ли е?

- Възможно е. От друга страна, те нямат друг избор. Друго щеше да е, ако в коалицията беше ПП-ДБ или поне ДБ. Тогава можеше да изглежда като правителство на националното спасение. Всъщност двете формации влязоха в такива преговори - с участието на ДБ. Но да не забравяме, че Слави Трифонов бързо може да разваля коалиции, доказал го е. Да се "откачи". Не е за подценяване, а и в момента е в добра позиция. Така да се каже, с единия крак е вътре, с единия вън. Това е удобна позиция - на ръба на управлението.

- Колко реално е дълъг хоризонтът пред това правителство, макар наистина да е мътна и кървава преди приемането поне на бюджет?

- Не ми се гадае. В много случаи най-трудно постигнатите формули се оказват с най-големи шансове за оцеляване, защото на никого не му се губи постигнатото с много труд. Правителството има шанс да оцелее по-дълго от очакваното. Разбира се, новите избори в България винаги са зад ъгъла. 

- Обиколките на Бойко Борисов мнозина приеха като старт на президентската му кампания, има ли такива знаци?

- Чувал съм такива неща, възможни са. Тук въпросът е дали Борисов е сигурен, че би могъл да спечели. Опитът показва,че при балотажите ГЕРБ не се справи много добре. Говоря за кметските избори в големите градове, като в София дори не стигна дотам. На балотажите всички бяха срещу ГЕРБ. Сега обаче е малко по-различно и Борисов или хората, които го бутат в тази посока, може би го оценяват.  Директно хващаме бика за рогата - представете си балотаж Борисов срещу Костадин Костадинов. Сините или няма да гласуват, или няма да им се гласува за Костадинов, нали? Тук идва другият главен въпрос: На Пеевски хората за кого ще гласуват? От трета страна, колкото и да е добре за Борисов да получи гласовете им, толкова и негативи ще му донесе това. Въобще, въпросителните са много. Като се започне с балотажа. Дали пък няма много хора да накажат с гласа си Борисов, защото му се "размина" много през последните години. Къде ще са гласовете на ДПС, защото според стара теория без тях няма избран президент на България. Вижте, през 2020 година протестите бяха подкрепени от 60-70 процента от българите. Тази "антиборисовска" енергия не е изчезнала. Просто Борисов оцеля, защото не се намери силна и единна опозиция. Не че е харесван изведнъж отново, просто правителството беше направено от немай​-къде. Естествено, че ако се появи нещо ново и голямо, хората ще го харесат. На терена се чака някаква "радевска" енергия. Това е. Но всичко това са неизвестни, ако въобще Борисов му се влиза в президентски избори. Той определено не започва игра, която не може ​да спечели. Борисов престоя толкова дълго на власт, че обедини всички срещу себе си. Сини и червени, после Слави, ПП. Всички дойдоха в един отбор през 2022 година.  Но сега опозицията пак е в онази точка, при която не може да се понася. Ето, онзи ден ПП заплашиха с вот на недоверие. Но с кого да го поискат - с Пеевски и Костадинов ли!  Тоест няма кандидат, който да събере всички срещу Борисов.

- Последно, какво ще очакват българите от правителството и на какво ще бъдат доволни?

- Финансова стабилност. И проучването на "Мяра" показа, че то тръгва с нелош кредит на доверие, може би просто защото съществува. Последните 4 години научиха хората на всичко, включително, че става и без редовен кабинет. Така че трудно хората ще ги впечатли нещо. Но липсата на финансова тревога е нещо, което ще ги направи доволни. 

Първан Симеонов е доктор по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по журналистика. Преподава политически кампании и изследователски методи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.  На различни ръководни позиции в групата на „Галъп интернешънъл“ от 2010 г. до 2024 г., изследовател в Института по социология „Иван Хаджийски“, член и бивш председател на клуба на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденауер“. Основател на социологическата агенция „Мяра“.