Планинският спасител Красимир Стоянов: Шансът да оживееш под лавина е до първите 15 минути

Пловдивчанинът Красимир Стоянов е скиор, алпинист, участвал в експедиции по целия свят. Дългогодишен планински и въздушен спасител с много висока квалификация. Завършил е информатика в УНСС, бил е научен работник, преподавател, основател и реализатор на идеи, предприемач. Активист за безопасност в планината. Сред родоначалниците на екстремните ски в България. Сред най-забележителните му спускания са тези от пик Ленин в Памир (7134 м), Маккинли в Аляска (6433 м), първо и единствено българско спускане, Айлан пик в Хималаите (6189 м) и Фуджияма ​(зимно изкачване) в Япония (3772 м), две спускания от Елбрус (5642 м) - 2019 г. и през  2023 г.

Стоянов е началник на отряд в ПСС София (2000 ​- 2004 г.) и ръководител на спасителен екип, осигуряващ международните състезания по екстремни ски, организирани от компанията „Ред Бул“ и БАССЕС (2005 - 2009 г.).  В момента е и.д. председател на Българска лавинна асоциация.

- Г-н Стоянов, преди дни на необезопасената писта Маркуджик 3 над Боровец загина гръцки скиор. Можеше ли трагедията в Рила да бъде избегната?

- Естествено, че можеше. Това е лавина, която се знае от много години. Нулеви превантивни мерки и ето резултата. На това място е доста лесно логистично да се монтира система за контролирано сваляне на лавини, каквито се използват в Национален парк "Пирин". 

Друг е въпросът, че никой не спазва елементарни правила  за безопасност по пистите.  Гръцките фрийрайдъри  са карали без лавинни уреди. А и гърците, както  и българите не се  славим с добра дисциплина и добри познания, свързани с високите планини. Всичко това като комплект от фактори води до тази трагедия, която, за съжаление, няма да бъде последна.  

Не искам да съм лош пророк, но като туристическа страна трябва да вземем спешни мерки - първо, за ограмотяване на хората, практикуващи подобен тип спортове. Второ, трябва да се изградят необходимите съоръжения, особено в близост до ски курортите ни.

Това е кръг от въпроси, който години наред виси във въздуха. Ние от Българската лавинна асоциация сме разговаряли с различни фактори, но никой не ни обърна внимание. Започнахме да правим лавинен бюлетин за Банско, но буквално на мускули, с нулево финансиране отвън. А тази информация е много важна за хората, които карат ски и сноуборд извън пистите, насочва ги към  опасностите, които ги грозят.

Навсякъде стават нещастия, но у нас има няколко рискови места, за които се знае, че са лавиноопасни. И е жалко, че не полагаме грижи за тяхното обезопасяване.

- Как може да стане това?

- Ето пример от Япония. В Нисеко, един от курортите им, считани за мека на фрийрайда, са оградени зоните, в които можете да карате ски. В момента, в който навлезете в зоната, която изрично е посочена като лавиноопасна, 

ски патрулът ви прибира картата и ви глобява с 1000 долара,  

дори сте под угрозата да нямате право да посещавате този курорт дълги години. Министерството на туризма, на околната среда и водите, концесионерът на ски зона Боровец, ПСС-Боровец - всички тези институции имат отношение  и пряка отговорност за ситуацията. 

Докато си прехвърлят топката, стигаме до поредната трагедия. Не е достатъчно да се сложат само 2-3 знака за лавиноопасна зона на Маркуджиците. Разбира се, у нас не може да стане, както в Япония. Пречи народопсихологията ни, а и различната конфигурация на терена у нас. Тук не можем да оградим горите, сред които караме. 

Но хората, които практикуват екстремни ски, трябва да имат планинарска култура, добра подготовка за лично оцеляване, а тя се трупа години.

И трябва да започва още от училище, от семейството, което води децата в планината и те получават базови знания, които могат да надграждат с курсове.

Апелирам към Министерството на образованието да има часове в учебната програма за лектории, беседи, в които хора като мен да дават на децата знания за правилата в планинарството.

Момчетата от  БАССЕС правят образователни курсове по лавинна безопасност, но са платени. В случая комерсиализацията спъва масовото ограмотяване. Крайно време е държавата да започне да отделя средства за ограмотяване на децата, включително и по планинарство.

- Кои са най-опасните и популярни места за свободно спускане у нас?

- Освен улеят на Маркуджик 3, рискови са склоновете на връх Тодорка в ски зоната на Банско, на Витоша лавиноопасни са склоновете на Резньовете и Стената, на Безбог над Добринище ​- чашата срещу Безбожкото езеро под едноименния връх. Част от тези места са обезопасени и сега - на Банско специално, с противолавинни оръдия. Но това не е достатъчно. Хората трябва да се информират и нашата Лавинна асоциация си е поставила точно тази задача - да повиши културата на фрийрайдърите, да съветва концесионерите на курортите как да сведат риска до минимум.  

В курорта Картала над Благоевград, едно от местата у нас, относително по-безопасно за свободно каране, с екипа ми сме организирали ски патрул, който обезопасява каращите по ски пистите. Това е нещо, което се прави в ски курортите по света. 

- Ако гръцкият скиор имаше лавинен уред, можеше ли да бъде спасен?

- Всеки, който тръгне да кара извън пистата, трябва да има лавинен уред, лавинна сонда и лавинна лопата. Ако това момче имаше лавинна раница, нямаше да загине - тя е като еърбека на колата, дърпа се ръчка и те държи на повърхността на лавината. Струва около 2000 лв., но може да те спаси.

Ако тези момчета са имали лавинни уреди, щяха да открият приятеля си за няколко минути. Но няма стопроцентова гаранция, че всички изброени уреди ще те запазят жив. Имам случай, при който само благодарение на това, че над снега на едното момче се виждаше ръката, а на другото - кракът, ги изровихме в рамките на минута с един приятел. И двамата останаха живи.  Но лавината се случи пред очите ми и съм подготвен за такава ситуация.  Ако бяхме закъснели с минута, едното момче щеше да е мъртво - беше посинял. 

Впрочем 

не си спомням друг случай, в който да съм изваждал жив човек от лавина.   

Когато съм бил в ПСС, често сме търсили затрупани. Но факторът време е решаващ - ако в първите 10-15 минути  не намерите човека, след това търсите труп. 

Важно е да помогнат веднага хората наоколо. Дори хеликоптер да вдигнете,  ще пристигне късно. Има една шведска система - RECCO,  при която  в дрехите ви има зашита пластина. И ако сте в курорт, където спасителната служба има специален детектор, той  ви засича по пластината. Така, ако сте в лавина, на екрана на уреда се изписва разстоянието до вас. Това е много бърз способ за намиране на хора. У нас не е познат много, но ПСС вече имат няколко такива уреда. Такава пластина може да бъде закупена - струва 25-30 лева, и може да ти спаси живота.

-  За толкова години в планините били ли сте на ръба на оцеляването в лавини?

- О, двайсетина  пъти съм влачен от лавини. Добре че са били мокри, пролетни лавини и съм бил на повърхността. И само са ме контузвали.

Всички ние, които се занимаваме с тези опасни неща, трябва да сме готови за изненади. Но ако Господ те пази, ще си по-дълго жив - в това ме е убедила дългата практика по планините.

Качвал съм се на много високи върхове, спускал съм се със ски оттам. Наясно съм, че това е прекалено голям риск, но всеки решава за себе си дали да го направи. През август 2023 г. се спуснах със ски от връх Елбрус. Всички ми се чудеха защо го правя, след като вече съм се спускал и оттам, и от много по-високи върхове. Просто защото искам - няма друго обяснение.  

- Как се чувствате след поредното голямо изпитание?

- Когато всичко мине,  се чувстваш удовлетворен, че си изпълнил поредната поставена цел. Това не те прави по-велик човек, а просто човек,  който се е изкефил на нещо, което  е искал да  направи. Не трябва да се тупаш в гърдите, че си велик, защото в очите на много хора или си луд, или завършен егоист.

Няма човек, който не се страхува. Въпросът е как потискаш този страх  в моменти на свръхнапрежение. Ако се страхувах в  Аляска, просто не трябваше да ходя там. Успях да се спусна със ски от връх Маккинли - неслучайно няма друг българин, който го е направил. 

Ако в такъв момент ти треперят краката, си мъртъв   

Просто човек си избира пътя и аз имах привилегията да си избера занимания, които ми доставят удоволствие. И сега продължавам да работя това, предавам опита и знанията си на младежи.

- Не е ли твърде висока цената, която човек трябва да плати за такива рискови занимания?

- Платил съм страшно висока цена. Ако човек не е готов да я плати, да мине през кръгове на ада, по-добре да не се залавя с високи планини и екстремни ски. Да не говорим, че много мои приятели си отидоха от тоя свят, включително от лавини. Момчета, които съм обучавал, станаха жертва на лавини.

Един от най-добрите ми приятели си отиде в лавина, докато пътувах към Банско,  за да се видим. Това е част от живота. 

- Кое е следващото предизвикателство? 

- Проектът, който тази година трябва да изпълня, е да отида с приятели на връх Арарат и да се спусна оттам със ски. 

Най-голямата трагедия под Мальовица  

Вдясно улеят, където се разиграва трагедията 

11 български алпинисти загиват в лавина край Мальовица през 1965 година, дни преди Коледа. Това е най-жестоката трагедия в българските планини. Рекордът е печален, защото лавината е била малка, но тесният улей, по който пада между Орлето и Мальовица,  я прави толкова унищожителна.   

В 6 сутринта на 16 декември от хижа "Мальовица" към върха тръгва група от 16 души.

Всички са добре подготвени. Това е елитът на софийския алпинизъм тогава. Сред тях са директорът на Школата Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров. Най-младите са ученици - Спас Малинов  и Чавдар Костадинов.  В групата има и  жена - Мария Тутурилова.

Тимпературата е минус 15-16, 40 см пресен сняг е натрупал върху заледена основа. За да спести време, групата не тръгва по зимната маркировка и оттам към превала между Орлето и Мальовица, а пресича по диагонал. 

Кадър от филма "Лавина" на Ирина Акташева и Христо Писков и пикелите на загиналите алпинисти, заснети от фоторепортера Петко Цоков  

Лавината пада в 8.10. Точно когато Спас си поглежда часовника, снежната  маса се срутва надолу, удря се в отсрещния склон и се стоварва върху свличащите се надолу алпинисти.

За десетина секунди 11 души загиват под 1403 куб.м сняг, изчисляват после от ПКСС.

Въпреки малките размери на лавината, най-дълбоко затрупаният е намерен на 7 метра дълбочина.

"Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината", според Спас Малинов. Той е един от петимата оцелели заедно с Георги Стоянов, Емил Станчев, Георги Топалов и Петър Варненчек.

Загиват Мария Тутурилова, Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов.

Намират прегърнати Мария и Иван, които били гаджета. 11-те са погребани един до друг в наречената по-късно „алея на алпинистите“. 

Във вестниците не излиза нито ред. Едва след Нова година във в. "Поглед" излиза статия, в която журналистът Георги Масларски обвинява Българския туристически съюз за станалото. 

Плочата под Орлето 

Трагедията вдъхновява и Блага Димитрова да напише романа "Лавина", по който е заснет филмът с участието на известни актьори, сред които  Иван Иванов и Ваня Цветкова. 

На склона на Орлето е поставена паметна плоча със снимките на загиналите. Спас Малинов описва преживяното в книгата „Лавина от спомени“.

Зимните преходи изискват много по-сериозна подготовка от летните, категорични са спецовете от Планинската спасителна служба. Затова и посочват пет съвета, които трябва да се знаят като "Отче наш" от всички, които щурмуват планините.  

1. Зимният ден е къс, на преход се тръгва рано сутрин, за да сте в хижа в ранния следобед. 

2. Важно е облеклото - яке, ръкавици, шапка, здрави непропускливи обувки. Задължителни са също водо- и  ветроустойчиви панталон и яке. Ръкавици, шапки, гети, термобельо са други важни аксесоари. Челник, щеки, ски или снегоходки, котки за обувките за заледени участъци и пикел са част от екипировката.  

3. Носете фенерче със заредени батерии, аптечка за първа помощ, очила, индивидуален лавинен уред. 

4. Подходяща е лека калорична храна - мед, ядки, шоколад. Пиенето на чай помага срещу дехидратация и измръзване. Алкохолът е противопоказен в студа - понижава телесната температура.

  5. Не тръгвайте без планинска застраховка, въведете номерата на ПСС, приложението PSS улеснява локализирането на туристи в аварийна ситуация.