Политологът Христо Панчугов: Коалиция, която се разпадне сега, ще търпи щети на вота

След изборите ще имаме за първи път парламент без балансьор

Партиите на прехода си отиват, ако не се адаптират

Президентът няма да оглави партия преди края на мандата му

- Г-н Панчугов, как ще бъде разрешен казусът с явяването на двете крила на ДПС на изборите? Има ли изход от ситуацията?

- Не е работа на Централната избирателна комисия да разрешава казус около това кой представлява легитимно ДПС. Подозирам, че ще се намери някаква формула, с която казусът да стигне до Върховния административен съд, и на база на устава на партията да се намери решение. Но по същество това не възпрепятства правото на някое от двете крила да се яви на изборите. Подозирам, че, в крайна сметка, ще се стигне до регистрация на коалиции, в които ДПС ще бъде участник. Има процедури, които са предвидени в устава, и този, който успее да ги спази, ще запази марката ДПС.

Но ​предполагам, че на предстоящите избори ликът на Ахмед Доган ще легитимира кое е ДПС и кое не е. В този смисъл този лагер има доста по-улеснена задача, отколкото лагерът около г-н Пеевски.

- Кое от двете крила на ДПС ще привлече повече избиратели?

- Нямам съмнение, че основните гласоподаватели на ДПС ще гласуват вероятно в много по-голяма степен за г-н Доган. Разбира се, тук предстои да видим и какво точно е влиянието на г-н Пеевски.

В този смисъл ще видим развитие на няколко казуса, които ни занимават от години. Първият е доколко организирани структури решават вота за ДПС в момент, в който Движението не е в най-доброто си организационно състояние и има разнопосочни сигнали. До този момент винаги е било ясно кои напускат ДПС и кои остават. Но сегашният казус не е точно такъв. 

И още нещо важно - предстои да видим как изглежда българската политика без едно крупно, балансирано, събиращо достатъчно подкрепа ДПС.

- И в БСП вървят към подобен сценарий. И там ли ще се явят две формации - как ще приключи разколът?

- Предполагам, че ще се яви една формация с чужда регистрация. Казусът кой представлява БСП едва ли ще бъде разрешен, докато изтече срокът за регистрация. Подозирам, че ще видим отново коалиция. Впрочем тя вече беше заявена съвсем наскоро - на събора на Бузлуджа. Най-вероятно тази коалиция ще стане и носител на следващия вот. Това, разбира се, няма да промени ситуацията. Смятам, че БСП върви доста стабилно по пътя на партиите на Прехода в десницата и веднъж започнал, този процес едва ли подлежи на лесен обрат. Т.е. не смятам, че ще приключи скоро тенденцията, която наблюдаваме - на намаляваща изборна подкрепа и на организационен разпад на БСП.

- Значи е малко вероятно обединението на двайсетина леви формации около БСП да доведе до добро представяне на изборите?

- Не, обединението винаги е било опит да се съберат страничните гласове, да не се разпилява вотът за БСП. Но самото състояние на партията никога не е било толкова лошо. В този смисъл тази коалиция ще предостави възможност за регистрация, но едва ли ще донесе електорална подкрепа. Мисля, че курсът, който БСП пое около Корнелия Нинова, заиграването с комунистическия режим и с носталгията по него, както откровено глупавите послания, насочени срещу ЕС, ограничиха подкрепата за нея до доста малък електорат. За съжаление, БСП се отказа от възможността да представлява модерни леви хора в България и това ще стане ясно и на тези избори.

И понеже много се съмнявам, че вече е възможно БСП да се реформира радикално, смятам, че пространството на левицата скоро ще трябва да си намери нов представител.

-  Кое е по-разумно за „Да, България“ - да останат в коалицията ПП-ДБ по примера на ДСБ или да се явят отделно с надежда да привлекат повече гласове на свои поддръжници?

- Убеден съм, че в "Демократична България" разглеждат оставането си в тази коалиция като драматично най-вече заради огромната електорална щета, която нанася поведението на лидерите на "Продължаваме промяната" върху общата подкрепа за тази коалиция. Сигурен съм, че смятат, че самостоятелно биха се справили по-добре, и е възможно да са прави с оглед на близкото минало. Само че до изборите остава около месец и половина, в който период няма сила, която да обърне разказа за разпад, налагащ се с напускането на една коалиция. Няма как да бъдат наложени обясненията, че целта е да са по-силни отделно и да бъде привлечена допълнителна подкрепа в размера, в който те се надяват. И със сигурност няма начин отделянето да създаде позитивен разказ за пред собствените избиратели, че сега ще сме отделно от партньорите, а след това отново заедно. Това изисква много време, усилия, за да бъде обяснено. За месец и половина електоралната щета от разделянето ще е много по-голяма, отколкото евентуалните позитиви.

В този смисъл, ако те искат да видят в следващия парламент политическа формация, която има дори минимален шанс да участва в разговора за управление, явяването заедно е, опасявам се, единственият възможен сценарий оттук нататък.

Коалицията имаше доста шансове - да започнат организационна трансформация или поне структуриране на коалицията и на партиите вътре, имаха шанс да намерят ново лидерство, което има нова визия и посока.

Опасявам се, че тези шансове бяха загубени, и отново сме пред избори, без коалицията да е променила нещо в себе си. Това вероятно отново ще се трансформира в много ниска избирателна активност и слаба мотивация за гласуване на собствените им избиратели.

- На този фон на колизии в някои формации - ГЕРБ и "Възраждане", изглеждат по-стабилни. Ще могат ли да се възползват от ситуацията и да увеличат гласовете си?

- Опасявам се, че отново ще видим много ниска избирателна активност. И дори ГЕРБ и "Възраждане" да изглеждат по-стабилни на фона на другите и почти сигурно ще имат повече гласове от останалите, те едва ли ще успеят да привлекат нови избиратели. Т.е. едва ли ще успеят да се възползват истински от ситуацията. Опасявам се, че и вотът за "Възраждане" се е свил до твърдото ядро. Не смятам, че в момента правят нещо, което да привлича нови избиратели. Мисля, че и ГЕРБ са зациклили в липсата си на мотивация. Всички партии изчерпаха организационните си ресурси и енергията си за правене на избори, както и въображението си какво да предложат на гражданите в шестте поредни избора за две години. Не мисля, че някоя традиционна формация ще успее истински да се възползва от тази ситуация на колизии.

Дали няма да получим изненада, е също въпрос без отговор. И на предните избори имаше достатъчно партии, които бяха на тъчлинията, около ръба на влизане в парламента. Не бих се изненадал, ако някоя от тях успее сега да прескочи бариерата.

- Пропилява ли президентът Радев шанса да се появи сега на терена и да обере гласовете на разочарованото мнозинство?

- Отделен проект на президента има нужда той да го оглавява, за да има значим резултат. Никога не съм мислел, че президентът би имал смелостта да напусне поста и да оглави партия преди края на мандата. За какъвто и президентски проект да говорим, това най-вероятно ще е в бъдеще, след изтичане на мандата. Освен ако нещо много фундаментално не се промени в българската политика, някаква остра криза, която да даде пространство за нова формация. Такава криза на този етап не виждам.

- Наистина ли това, което наблюдаваме, е логична развръзка за партиите на прехода, които трябва да си отидат?

- Наблюдаваме промяна и стабилност на партийната система и на обществото, на представителството на интереси. Доколкото в момента очевидно българското общество е в процес на промяна, има нова структура на интересите в него, нови появяващи се групи, партиите имат две функции: да ограничават тези промени, да ограничават избора на новите групи до старата партийна система или да се адаптират към новото.

Възможно е част от партиите да успеят да се адаптират към новата структура на интереси, друга част ще се провалят и ще си отидат. Ако те се окажат партиите на прехода, значи са най-неадаптивни.

- Предстоят ли ни най-непредвидимите избори?

- Потенциалът за промяна е тук и е заложен в решенията на българските граждани. Трябва да се активират двете страни. Гражданите трябва да се опитат да принудят тези, които ги представляват, да изпълняват това, за което им е даден мандат.

Скандалите вероятно ще демотивират гражданите да отидат да гласуват, но това не изключва възможността някоя от партиите да предложи успешна формула. Може да видим и нов политически играч, който да се опита да преструктурира тези отношения. Възможностите са на терен. Гражданите не са политически апатични, време е да потърсят представителство.

А политиците трябва да активират избирателите за участие.

Христо Панчугов е преподавател в Нов български университет. Завършил е политически науки в Централноевропейски университет - Будапеща. Бакалавър по политология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Експерт в областта на политическите партии, политически комуникации и политически маркетинг. Бил е председател на партия "Синьо единство" и на  младежката организация на СДС.