Последното интервю на Иван Гарелов за "Марица": Недоверието в демокрацията ще докара радикални вождове на власт

Не знаем какво става на фронта в Украйна, готов съм да отида  на терен 

Ако Русия се разпадне, светът отива към гибел 

- Г-н Гарелов, какви политически промени очаквате през 2023 година?

- Нещата не вървят добре и спасение не се вижда. Политическата криза, която изживяваме, продължава да се задълбочава. Върхушката, политическият ни елит, не си дава или не желае да си даде сметка за това, че започва да се дискредитира самата идея за демокрация в България.

Безотговорни хора повтарят: Може да правим избори, колкото си искаме! Това са хора, които мислят само за собствения си интерес и тъй като все не им върви, разчитат на нови избори да се набутат в парламента. Но има и хора, призвани да мислят обществено. Не може да не се предложи решение на кризата, която все повече ще се задълбочава.

Фрагментацията на политическата структура у нас вече е непоправима.  След толкова години на еднолично управление политическото пространство се нивелира, а сред по-младите хора се създаде настроение против статуквото. Но няма още истинско представителство във властта на различните слоеве.

Има начини това да се поправи, но политиците са загрижени само за собствените си интереси.       

Някои дори може би се надяват така да се изчерпи докрай партийният модел, да докажем, че парламентарната демокрация в България е неприложима, за да се търси друго решение - президентска република или преврат с еднолично управление.

Някои вероятно си представят, че така ще стигнем до президентско управление и ще поеме нещата в свои ръце добър и харесван президент като Румен Радев.

Но сигурни ли сме, че ще бъде избран точно Радев, не  Борисов например?

Да не говорим, че нямаме достатъчно изградени демократични навици, за разлика от напреднали страни като САЩ или Франция, където има предостатъчно бариери пред налагането на волята само на един човек.

А ние нямаме спирачки и рискуваме да заприличаме или на някоя от бившите азиатски съветски републики, управлявани от полусултани-полупрезиденти, или на някои от бившите латиноамерикански т.нар. бананови републики, или на някоя от африканските провалени държави с елементи на социализъм.

На тях ли искаме да приличаме ние, страна в средата на Европа?

 Защо не развиваме парламентарната демокрация, която е най-подходяща за страна като нашата със сравнително малко население, без достатъчно вкоренени политически нрави и култура?

За съжаление, политиците си правят оглушки за тези рискове.

-  Не виждате ли никакви шансове за разбирателство между политиците, което да доведе до стабилно управление?

- Поне в момента разбирателство е невъзможно. А когато и да се постигне разбирателство, на каква база ще бъде? Не може жертвата и палачът да се прегърнат. Не може този, обявявал другия за престъпник, да се отметне, да забрави. Може политикът и да „забрави“, но народът няма да го направи.

- Обречена ли е промяната, или тепърва ще ферментира?

- Дори да се постигнат определени съгласия под натиска на някое посолство, да се стигне до закърпено положение, етикетирано като евроатлантически кабинет, да седнат на една маса хора с доскоро коренно различни мнения по важни въпроси, това няма да изтрае дълго.

А хората не искат да се тупат по гърдите, че сме горди членове на свободния свят. Хората искат да се постигне благоденствие, да заживеем по-добре.

Всъщност истинска промяна трябва да настъпи вътре в самите партии. Усещам по фрази и леки движения, че в ГЕРБ има хора, на които  отдавна им е омръзнало това управление на партията и ролята, която тя играе в обществения живот. Някои фигури, които се ползват с популярност, ще започнат да напускат преди местните избори. В партията има реформаторско крило, има финансово крило, на технократите. Те вече са с опит в управлението, могат да са полезни за държавата.

- Докога ще се въртим в предизборната спирала?

- Ако нещо може малко да поразтресе т.нар. ни политически елит, може би ще бъдат местните избори наесен, където е твърде вероятно да има неочаквани резултати. Те ще сринат самочувствието на някои, които се мислят за вечни, ще извадят от играта други, които се мислят за много перспективни, може да насърчат трети, които са мислели, че не могат да се преборят.

И тези изненади ще дойдат в големите градове, помнете ми думата. Там, в големите центрове, вече се преодолява границата между наложените етикети ляво-дясно. Там живее друго поколение, млади хора, които  искат промяна и не я свързват непременно с определена личност, колкото с примера на развити страни, където са учили, работили. За промяна настояват образованите българи, които живеят в по-големите градове.

И изведнъж ще се окаже, че ще се сринат бюрократични крепости на управлението на Бойко Борисов. И в Пловдив, бъдете сигурни.

Политиците знаят за тази възможност. Особено Борисов знае много добре, че ако изгуби позиции на местните избори, няма да има политическо бъдеще. Единствената му надежда да се върне в управлението на страната е, ако отново овладее местните власти.

Иначе и той няма шансове - след четири пъти на избори не може да спечели мнозинство и да управлява, въпреки че конкурентите му помагат с гафове.  

Но и "Продължаваме промяната" не успяват.  Това, че някой ще излезе на площада да го видят два-три пъти, не значи, че е станал политик, при това с претенции. Точно тези нови лица не успяха и помежду си да се разберат и да управляват заедно.

 - Илюзия ли е българското обединение?

- Обединението минава през пречистване, през катарзис. Това е задължително условие.

- Докъде ще ни докара сривът на авторитети?

- Този проблем е много сериозен. Нямаме създадена традиция, нямаме оформен политически елит. Със задълбочаване на недоверието в демокрацията започват да добиват кураж крайни радикални вождове, които един ден ще осъмнат на власт, и то дошли със средствата на демокрацията. Да не забравяме, че и Хитлер получи властта в Германия чрез избори. Крайните популисти у нас печелят почва. И ако продължаваме така, един ден някой от тях ще цъфне във властта. Формулировките са ясни: в името на нацията и прочее. Ще сложим и един професор пак начело и ето ти чудесен преврат.

Имаме опит от 1923 г., когато проф. Александър Цанков е поставен начело. Това не означава нищо, защото не научната му подготовка има някакво значение за управлението, а политическите кукловоди. 

- Като опитен международник очаквате ли тази година да свърши ужасната война в сърцето на Европа?

- Тази ужасна война все ще свърши някой ден. Плаши ме това, че не знам ще победи ли мъдростта след края на войната.

Има разместване на обществените пластове, търси се завоюване на лични позиции с  нова тенденция някои хора да станат крайни евроатлантици, без да допускаме суверенитет в рамките на съюзническите ни задължения. Това ражда лицемерна нова прослойка, която се интересува само от нагаждането.

 Те искат Русия да бъде смазана, разпокъсана, захвърлена. Неслучайно безспорен световен авторитет като Хенри Кисинджър предупреждава, че световната архитектура не може да съществува без Русия.

Ако тя се разпадне, светът отива към гибел.

Но ако в България някой заговори с думите на Кисинджър, ще го обявят за русофил. За съжаление, мъдрите лидери са на изчерпване. Усещам във френския президент Еманюел Макрон известна мъдрост, търси възможности за по-справедливо, по-трайно мирно решение на конфликта между Москва и Киев.

Не съм сигурен, че тези, от които зависи светът, са наясно, че на Русия трябва да се даде шанс за достойно излизане от войната. Иначе в различни страни започват разслоения на лагери, антируските мнозинства вече не са бетонирани.

Москва разчиташе на азиатски и други приятелски настроени страни, но нейните връзки с тях са икономически, а не политически. Китай например не е във военно-политически съюз с Русия и не е заинтересован от това заедно с нея да понесе последиците от голяма световна война.

Пекин предупреждава, че е против хегемонията на САЩ, иска да развива икономиката си, да се налага на пазара, но не и със самоубийствени войни. Това би трябвало да охлади общественото мнение в самата Русия.

За съжаление, в Европа, където най-много можем да очакваме мъдрост, ги няма големите лидери, които съществуваха доскоро. Европейските лидери са захласнати по чара на президента със зелената фланелка. Но голямата политика не е детска градина.  Докога ще се наливат пари и оръжие в центъра на Европа?

И  политическите кръгове на САЩ са сдържани и предпазливи, не предлагат на Украйна оръжия, които могат да въвлекат Русия в общ световен конфликт.  

За интересите на САЩ е добре Русия да бъде изтощена максимално. Но това не значи, че Вашингтон е готов за пълно унищожение на Русия с цената на всичко.

Още повече ако Москва  с Путин начело бъде докарана до отчаяние, може да прибегне до крайни мерки, дори до използване на ядрени арсенали.

- Решение ли е отстраняването  на Путин?

 -  Очевидно Путин започва да губи почва, но е много по-вероятно да го смени някой по-агресивно настроен националист. Хората от антуража, които го упрекват, са по-крайни.

- Погребахме ли Студената война, или сме на прага на нова?

- Има всички белези на връщане на Студената война, след като започнахме да се делим отново, да си лепим етикети, да забраняваме чужди радио- и тв станции, след като обявяваме изкуството на един народ за вредно.

Дори по време на Студената война миналия век не се е стигало до санкции срещу класиката. Дори горкият рокендрол оцеля, въпреки че тук го преследваха, а в Америка го обявяваха за комунистическа и негърска музика. Но сега нещата минават граници.

Кореспондентът Гарелов предава от Атина

И  разни хора си пишат нови биографии, искат да се изкарат големи демократи. Подобно отношение няма нищо общо с демокрацията, напротив.

- Имаме ли всъщност реална представа от случващото се в Украйна?

- Нямаме реална представа дори за военните действия. Пиарът вече играе много важна роля в тази война. Украинците са наложили вето на определени теми като жертвите, руската пропаганда пък поначало си е тромава, пазят се. Но се чудя къде са западните телевизии, които на времето предаваха директно на живо събитията от майдана в Киев.

Гледали ли сте поне един репортаж от центъра на украинската столица сега? Ами репортажи от истински сражения в Украйна?

Бил съм на доста войни и знам какви телевизионни материали може да има в такива случаи. Десетки наши журналисти пътуват до Украйна, но предават от граничните пунктове, все едно броим туристите за Турция и Гърция.  

В резултат нямаме реална представа за това какво точно става в Украйна.

- Журналистите ли са виновни за това "затъмнение"?

- Явно - журналистиката е влязла в услуга на някого. Но всичко зависи от конкретния журналист. Никой не може да те накара насила да влезеш в огъня на войната, за да покажеш каква е истината. Но ако решиш, ще го направиш, защото на терен си сам, никой не може да те командва, нито после да ти вземе материала. Да не би някой да ме е пращал на военни конфликти?

Първите ми пътувания до горещи точки бяха дори без пари за билети от държавата, но отивах. След това вече не можеха да ме спрат. Винаги съм съжалявал за времето, когато бях военен кореспондент. Ако има кой да ме изпрати и сега бих отишъл в Украйна. Мога да стигна докъдето искам, винаги имам възможности. За тая работа се иска и талант, и ум. Ако искаш, ще направиш така, че да отидеш в епицентъра на събитията.

Но не всеки е склонен да рискува живота си и шефове не могат да го накарат.

- В предаването "Панорама" или на фронта водихте по-трудните битки?

- Това са различни битки. На фронта сам решаваш. Впрочем и в "Панорама" до голяма степен сам решавах, но наистина трябваше да водя непрекъснато битки с хора, които се опитваха да се намесват.

- Предстоят ви празници - имен ден, юбилей в началото на февруари. Как ще ги отбележите?

- На имения ден няма да наблягам, твърде съм зает с организацията на юбилея. Ще представя нова книга за рокендрола по време на Студената война - „Рокендрол, шпионаж и последен валс“. Ще има и голямо парти, каквото по традиция съм правил по-рано - с гости и танци - рокендрол, сиртаки.

Иван Гарелов е популярен журналист. Телевизионен водещ няколко предавания, най-известното от които е коментарното политическо-информационно „Панорама” по БНТ. Наричат го Мистър Панорама, известен е с фразата „Часът и мястото на срещата са известни“. Роден в Смилец, Пазарджишко. Завършва журналистика в Софийския университет. През 1972 г. започва работа в Българската телевизия като репортер. В продължение на 21 години води „Панорама“. В БНТ създава и популярното вечерно публицистично предаване „Екип 4“. От 2000 г. е шеф на „Новини и актуални предавания“ в Нова телевизия. От 2004 до края на 2006 г. е водещ телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ. От октомври 2013-а до юни 2014 година води предаването „Оригиналът“ по TV7 заедно с Елена Йончева. 

Автор е на документални филми за Виетнам, Камбоджа, Ливан, Палестина, Израел, Афганистан, Гърция, Кипър. Автор на книгите „Недалеч и неотдавна”, „Тук и сега: „Панорама” и преходът”, „Неизпратени писма до Маргарита“.