Слънчевото време изпълни Главната с хора, които решиха да се видят с приятели на сладка приказка, а някои предпочетоха да се разходят из уличките в Стария град.
По обяд в кафенетата на стъргалото, както го нарича в книгата си летописецът Никола Алваджиев, няма къде игла да падне. Млади и възрастни, настанени на копчетата край шадравана, се радват на тичащите деца.
Уличните музиканти придават на Главната своеобразния дух , разчитайки да припечелят някой лев, търговците се надпреварват да продават сладолед. Вратите на повечето магазини са отворени в очакване на платежоспособни клиенти, които използват почивния ден за шопинг.
Весела глъчка се разнася от двете детски площадки в Цар Симеоновата градина, докато майките и бабите отмарят на пейките.
Фонтаните бликат като през лятото и се създава впечатление за хубава есен, която освен обагрените в жълто и червено дървета ще донесе и повече надежда.
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове