Вход
18 Март, 14:40 0 Ванда Зембруска, българска гражданка от полски произход, родена в София през 1889 г., остава в историята като единствената жена журналист на Галиполския фронт, предаде Анадолската агенция (АА).
През юли 1915 г., на 26 години, тя пристига в Истанбул като кореспондент на софийския вестник „Утро“ за отразяване на преговорите по Споразумението за изменение на османско-българската граница.
Амбицията ѝ да посети фронта Чанаккале се увенчава с успех – тя стига до Галиполи през Текирдаг с торпеден катер заедно с чуждестранен колега.
По време на 10-дневния си престой под обстрел от бомби и снаряди, Зембруска изпраща 8 писма до редакцията, в които описва кървавите боеве и впечатленията си от войната, включително и от женска гледна точка.
Писмата са събрани и публикувани през 2019 г. в книгата „Нашият репортер докладва от фронта в Чанаккале“, преведена от проф. Хюсеин Мевсим. Зембруска владее френски, български, румънски, немски и родния си полски език.
Едно от най-впечатляващите ѝ свидетелства е посещението в щаба на полковник Мустафа Кемал – бъдещият Ататюрк. В шестото си писмо тя го описва като висок, добре сложен мъж на около 35-40 години, весел и уверен. Тя присъства на момент, в който той приема доклад за хода на боевете и сравнява командването му с игра на шах.
Зембруска предава и думите на военен лекар, според когото планът за отбрана е брилянтен – британците атакуват с подкрепления и тежка артилерия, но не успяват да пробият линиите. Мустафа Кемал лично успокоява журналистите и ги кани на вечеря, шегувайки се, че няма да ги пусне да си тръгнат, преди британците да бъдат изхвърлени в морето.
Тя разказва и за тежкия двудневен бой, при който турците успяват да спрат британците, които дават 15 хиляди жертви. Мустафа Кемал оцелява благодарение на джобния си часовник, спрял шрапнел, и подарява часовника на Лиман фон Сандерс.
Доцент д-р Баръш Борлат от Университета „Чанаккале Онсекиз Март“ разказва, че Зембруска първо се среща с Лиман фон Сандерс, а след това – на 21 август, в разгара на боевете, с Мустафа Кемал в района Чамлъ Теке. Тя е единствената жена журналист на фронта.
Борлат подчертава, че благодарение на писмата на Зембруска имаме уникални подробности за действията на Мустафа Кемал и командния щаб в Чанаккале.
Журналистите получавали инструкции и цензура, но въпреки това нейните описания достигат до днес като ценен исторически източник.
