На днешния 16 януари професионален празник имат лекарите по растенията – това са агрономите, специалисти по растителна защита. Празникът ще се отбележи в Аграрен университет – Пловдив, от 13 ч., в седма аудитория на Факултета по растителна защита и агроекология.
Началото на растителнозащитна дейност в България е положено преди 129 г. от княз Фердинанд, но официалното честване на Деня на растителнозащитника е обявено едва през 2006 г.
През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - "лозовата чума" - най-страшното бедствие, сполетяло някога нашето лозарство. Лозовата филоксера е дребно насекомо с произход от югозападната част на Северна Америка. В Европа е установена през 1863 г. едновременно във Франция и Англия, за кратко време се разпространява в основните лозарски райони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. В България е открита през 1884 г. Масовата й поява налага да се изкоренят съществуващите лозови насаждения и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата подложка.
За няколко години голяма част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско и др. са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттам на юг през Балкана се означава с парчета червено платно, вдигнато високо над болното лозе. Този "фронт" прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 г. площите намаляват на 434 000 дка през 1919 г. Появата на филоксерата налага приемане на Закон за мерките против филоксерната зараза (чума на лозата) и възстановяване на опустошените от нея лозя.
Това става с Указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 г., с който се утвърждава първият нормативен акт в България в областта на растителната защита.
Именно с този закон се поставя официално началото на борбата с вредителите по растенията и растителнозащитната дейност у нас. Така 16 януари е приет за професионален празник на растителнозащитника у нас. Денят за първи път е честван тържествено на 16 януари 2006 г. в аулата на Аграрния университет в Пловдив по повод 110-годишнината от издаването на първия нормативен акт на България в областта на растителната защита.
След 1896 г. в сектора са предприети още редица законодателни мерки. В Закона за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти - 1925 година, се регламентират и карантинни мерки при вноса на земеделски продукти. Пет години по-късно е приет първият самостоятелен закон, уреждащ опазването на растенията от болести и неприятели, а с Указ № 21 на цар Борис III от 10.04.1933 г. е ратифицирана и Международната конвенция за защита на растенията от Рим 1929 г.
През 1992 г. в България е създадена Национална служба по растителна защита. Като самостоятелна структура, с поделения във всички областни градове съществува до 2011 г., след което стана част от Българската агенция по безопасност на храните.
- Кольо, кажи честно, харесва ли ти новият ми пиърсинг на пъпа? - Честно Пено, приличаш ми на граната!
още вицове