Проф. д-р Генчо Начев: Кардиохирургията не е one man show ВИДЕО СНИМКИ

Разликата с другите специалности е, че кардиохирургът трябва да има много сериозна връзка между главата и ръцете 

Решението трябва да се вземе в рамките на не повече от 3 минути, иначе мозъкът умира

Правех по около 300 операции годишно, сега - по 180, малко свалих темпа

Релаксирам с тенис, фитнес и хубава книга. Всяка вечер пия чаша червено вино, понякога две

Правите всичко, което ви е приятно, с мярка. Иначе не е полезно за здравето. 

 - Проф. Начев, Отделението по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Георги“ се ползва с голямо доверие от пациенти в цялата страна. Това се дължи на Вас, и на останалите професионалисти в екипа. Тук се извършват едни от най-тежките животоспасяващи операции. Стрес, натоварване, отговорност и ежедневна борба за нечий живот - на това ли е подложен един кардиохирург?

 - Прав сте, че одобрението на хората е резултат от работата на целия екип. Специално кардиохирургията не е one man show, а е въпрос на екип, защото участват много хора от различни специалности. И една от тези брънки да не работи, машината спира. 

Започнахме на 8 октомври 2002 година с една операция, след това увеличихме оборотите, защото има много болни хора, които се нуждаят и не могат да чакат такива операции. Стремили сме се през цялото това време да бъдем на европейско ниво, в резултат на което много от колегите всяка година отиват на световни конгреси.

През последните 10 години вече изнасяме и нашия опит, което е добре. След като се върнат, обсъждаме какво е видяно, какво е чуто, какво може да се имплементира тук, в реалностите, които имаме, което е свързано, разбира се, с нова апаратура. В това отношение сме имали изцяло подкрепата на ръководството на болницата. Винаги когато е имало нужда от нещо да се купува, се е реализирало, и то в максимално кратки срокове. Разбира се, трябва да се съобразяваме с това, че се правят обществени поръчки, че това иска време, но са откликвали на нашите нужди.

За натоварването - тази работа е рутинна. Не трябва да мислим, че е нещо свръхестествено. Разликата с другите специалности е тази, че кардиохирургът трябва да има много сериозна връзка между главата и ръцете. Решението трябва да се вземе в рамките на не повече от 3 минути, иначе мозъкът умира. След това може да направиш най-доброто, но човекът няма да оживее.

Това от психологическа гледна точка е доста натоварващо. Поне в началото. Затова гледам да щадя по-младите колеги - дават им се малко по-леки случаи в началото, трябва да натрупат опит, да асистират, за да видят как се действа в критични ситуации, защото едно е по книгите, а друго е в действителност. Но мисля, че се свиква и има известно текучество само в сестринските екипи, специално в интензивното отделение, защото там натоварването е жестоко. Това текучество го има в цял свят. Не само в развитите страни в Европа, а и в Америка го има.

 - Живеем във време, в което кардиограмата на живота ни не изглежда никак добре. Все повече хора имат сърдечни проблеми, все повече пада и възрастта. Колко годишен е най-младият Ви пациент?  

 - В последните три месеца оперирах трима млади пациенти. Най-младият беше на 28 години. Другите двама бяха на по 32, още по-интересно  е, че единият от тези пациенти беше жена. И тримата бяха със с стеснение на съдовете на сърцето, т.нар. „коронарни пациенти“. И се налагаше да се направи байпас. Но при жените, специално в тази ранна възраст, е по-рядко. При мъжете възрастта, при която имат сърдечни проблеми, се изтегли по-напред, защото доста от тях взимат протеини, анаболи, заради фитнес тренировки. Това действа негативно на сърцето.

 - Какви са най-честите заболявания на сърцето, заради  които се стига до сърдечна операция? Различни ли са тенденциите в сравнение с отпреди 20-30 години например? 

- Да, преди 30 години основното бяха клапни пороци, защото ревматизмът в България все още беше доста често срещан. Постепенно броят на операциите се увеличи в областта на „коронарните пациенти“, на тези, които имат стеснения на съдовете на сърцето. А от клапните пороци се увеличиха тези след инфекциозно заболяване, било то грип или друго,  което вторично засяга сърцето и клапите.

Като брой се увеличиха и дисекациите. Това е разслояване на възходящата аорта, при което кръв влиза между слоевете на аортата и рискът да се спука е много голям. Това е най-жестокото заболяване в нашата област. Ако няма лечение в първите 48 часа, в 50% от случаите пациентът умира. А до края на първата година по-малко от 10% са живи. Това е в резултат основно на нелекувана хипертония, на нелекувано високо кръвно налягане. Разбира се, в някои случаи е в резултат на вродена непълноценност на еластичната тъкан на аортата.

 - Какви са новите методи за лечение и техните предимства, освен, предполагам, че са все по-щадящи към пациента? 

 - Това се цели и в това отношение конкуренцията между инвазивните кардиолози и кардиохирурзите води до създаване на по-добри методи по отношение на бързото възстановяване на пациентите. Развитието на едната специалност води до развитие на другата. 

В началото, когато Грюнциг за пръв път слага стент на коронарна артерия, водещи бяха кардиохирурзите, а инвазивните кардиолози гледаха да ги стигнат. Постепенно с годините водещи започнаха да стават инвазивните кардиолози и сега хирурзите пак се опитват да ги стигнат. В това отношение тук сме въвели вече няколко такива метода за минимално инвазивни операции със срезване не на цялата гръдна кост, а на част от нея. Специално тук даже взехме филм и разработваме един акселарен метод, т.е. при подмишницата се прави един малък разрез между 5 и 8 см, през който може да се смени аортна клапа, може да се смени и митрална клапа или да се направи пластика на митралната клапа.

Това са методи, които позволяват много по-бързо възстановяване на пациента, но същевременно трябва да се има предвид, че те не са панацея, т.е. не стават за всеки пациент. Изисква са допълнително изследване, компютърна томография да се направи, да се види дали анатомията на сърцето и излизащите от него съдове позволяват да се използва такъв метод. Така че тези методи не могат да станат за всички пациенти.

Изобретиха се така наречените „безшевни клапи“, които в противовес на клапите, които се слагат през катетър от кардиолозите, съкращават времето на самата операция и също подобряват възстановяването на пациента.

 - А Вие колко операции правите седмично? Имате ли някакъв ритуал преди операция?

 - Ритуал нямам. Няма нещо, което да правя задължително преди операция, като например да излизам от вратата с левия крак. Интересното е, че в последно време започнах да следя колко светофара ми дават червено, докато стигна до болницата. Но така или иначе, от статистиката, която направих, не свързах светофарите с резултатите от работата. Всеки хирург, малко или много, е фаталист. Аз мисля, че съм малко фаталист. По отношение на това колко операции правя, допреди 3 години правех по около 300 на година. Миналата година съм направил 180. Малко свалих темпа. Но за мен е рутина. Не се уморявам от това.

 - Все пак как релаксира един кардиохирург?

 - Всеки сигурно релаксира по различен начин. Но е задължително да го прави. Ако иска по-дълго да е в полза на пациентите си, трябва да запази собственото си здраве. Сега няма да говоря за здравословен начин на живот. Във всички случаи има значение храненето, поддържането на добър тонус. Аз специално релаксирам, доколкото мога, със спорт. През уикенда играя тенис. Старая се два пъти в седмицата да съм на фитнес. Човек, който каже, че няма време, значи лъже. Той просто няма достатъчно организация за тези неща. Иначе обичам всяка вечер да изпия една чаша червено вино. Понякога и две. Хубавата книга също има значение. Телевизия почти не гледам, особено в последно време. Но всеки ден чета вестници, което е позабравено вече. 

 - Спомняте ли си началото си в медицината, как решихте да станете кардиохирург? 

 - Спомням си, естествено, началото. Баща ми беш хирург, Бог да го прости. И от малък прякорът ми беше Доктора. Аз завърших математическа гимназия и в един момент си казах - ще завърша, примерно, някакво инженерство, ще ми казват инженер Начев - Доктора. И някак си не вървеше. Затова реших да следвам медицина. 

След това съдбата се намеси - започнах след следването в обща хирургия в Стара Загора, после дойдох в Пловдив ​- ортопедия. Появиха се два конкурса в София - за асистент по ортопедия и за асистент по сърдечносъдова хирургия. Започнах да готвя и двата, но се оказа, че първият е кардиохирургия. Явих се и го спечелих. 

И това ми беше късметът всъщност, защото през 1984 година дойде Александър Чирков и преобърна нещата. Дотогава се работеше по начин, по който може би в началото на века се е работило. Той въведе един метод на съвременна кардиохирургия, изпрати ни четирима в чужбина да специализираме. И всъщност създаде модерната кардиохирургия в България. И аз винаги съм казвал, че съм ученик на професор Александър Чирков. И това ми беше късметът. 

Правехме по 10 операции в годината, а щом дойде той, започнахме да правим по 300. А и стилът на работа стана съвсем друг. Дотогава се гледаше работно време, след това разбрахме, че работно време в тази специалност не може да има. Трябва да си там, докато си нужен, а не да си оставиш болния и да чака другият доктор да дойде. Трябва да му предадеш всичко. И ред други неща в организацията, които бяха много важни. А това имайте предвид е 1984 година.

Аз през 1989-а вече имах две специалности в Германия. Отидох в Съединените щати с двама братя, избягали в чужбина. Нали се сещате, че това не може да стане, ако не беше Чирков. По този начин тръгнах. Иначе, от 1978 г. шест  години работих само съдова хирургия, до 1984-та. И след това, като дойде Чирков, започнах сърдечна хирургия. Това е историята.

 - Спазвате ли някаква "хигиена", или живеете с историята на всеки пациент? 

 - Това е много хубав въпрос. Всеки човек има емоции. И не може да не реагира на емоциите на околните, особено когато той е свързан с тях. Дали са на радост, или на печал, той е свързан. От друга страна, кардиохирургът не може да се отдаде само на тези емоции, защото на следващия ден го чакат други пациенти. Той трябва да намери  докъде точно е границата.

Не може да бъде безчувствен. Много важно е за всеки лекар да е милосърден. Както ни учеше проф. Чирков - да приема пациента така, все едно е баща, майка, брат, сестра, а не като случаен човек. Няма начин да  спиш спокойно, когато един пациент не е завършил добре. След това обаче трябва да си наложиш да спиш, заради следващите пациенти.

 - Знаете ли колко живота сте спасили и спомняте ли си думи или жест, които са Ви докоснали и променили?

- Първо, трябва да се знае, че хирургът не спасява живот. Животът е даден от Бога и той казва дали ще оживее, или не. Хирургът е само инструмент в неговите ръце и ако започне да си мисли, че той спасява живот, значи е загинал. Така че аз съм много далеч от тази мисъл.

Естествено, най-щастливият момент е, когато болният си отива с усмивка. И ти прати картичка, написана с благодарност,  виждаш сълзата, която е капнала на нея. Това е най-голямото удовлетворение. 

 - На какво ниво сме като техника, апаратура, професионализъм на кадрите по кардиохирургия, успешно ли се конкурираме с другите държави? 

- Мисля, че сме на едно много добро ниво и се конкурираме съвсем успешно. Блазни самочувствието, че когато наш опериран пациент отиде в чужбина, му казват: да, знаем кой е професор Начев. Предполагам, защото съм бил президент на Световната асоциация, но дори да не знаят, казват, че операцията е направена много добре.

По отношение на апаратурата мисля, че се стараем да имаме най-съвременната апаратура. Това, което по-трудно става, са новите неща. Иновациите са свързани с пари. Касата трябва да ги приеме, за да ги плаща. Тя трудно се съгласява. Има нужда от лобиране. Дори и Българският лекарски съюз е малко по-тромав в тези отношения. Но благодарение на упорития труд по отношение на лобирането, намирането на контакти и най-важното обяснението, аргументацията, че това наистина е нужно и това ще помогне на пациенти, води до успех. Така  например тази година въведоха за първи път един стент-графт, който се използва за дисекация на аорта или за големи аневризми на аортата и спестява много време. Най-важното, че повишава успеваемостта при една такава процедура, която ви казах, че е много мортабилна. Хората умират 50% в първите 48 часа. Разбира се, така успяхме да наложим да се плащат от Касата безшевните клапи, които са доста по-скъпи, но пък са наполовина от цената, даже една трета от цената на тези, които се слагат с катетър. 

Според мен е недомислие, когато Касата казва: тази година ще сложите толкова и толкова от този продукт, от този имплант. След него намаляват цената на фирмите. И като намалят втори път цената, фирмите казват: не може да го продаваме, защото ни е на загуба. Добре, ако стотният пациент е платен, какво да правим със 101-вия? Да го оставим да умре ли? И обикновено това е за сметка на загубата на болницата. А не би трябвало да е така. 

- Вероятно често Ви питат какъв начин на живот трябва да водя, за да нямам проблеми със сърцето. Как отговаряте?

 - Най-добрият отговор би бил да правите всичко, което ви е приятно, с мярка. И една статистика ще ви кажа. Преди три години имаше едно американско изследване, че понякога стресът от отказването на цигарите е по-вреден, отколкото самите цигари. Затова казвам - всичко, което ви е приятно, но с мярка. Защото всичко, което се прави без мярка, уврежда здравето.

Нарочно не се спирам на тези неща, които се знаят. Това с така наречения здравословен начин на живот, да поддържате определени килограми, да се храните с повече плодове, зеленчуци, да избягвате много сол, захар и така нататък. 

Но пак казвам, прекаляването с каквото и да било, не само с цигарите, с алкохол и с храна, дори и с физическо натоварване, трябва да има мярка. Иначе не е полезно за здравето на човека. 

- Има ли случаи или операции, които никога няма да забравите? А колко е траела най-дългата операция? 

 - На много от конгресите, които провеждаме, има специална сесия за личен кошмар (Personal nightmare), в която в тесен кръг споделяме това, което ни е създало ужасни трудности и не е довело да успех при пациента. Защото, когато се явяваш на конгрес и изнасяш данни, обикновено статистиката ти е прекрасна, ти си един от най-добрите.

В този аспект се сещам за една сръбска поговорка, че статистиката е като хубавата жена. Колкото е по-хубава, по-малко трябва да <210> вярваш. В този смисъл всеки има кошмар. Затова казвам, че след такъв кошмар обикновено не може да се спи, но пак трябва да се намери границата.

Иначе съм имал случай с един пациент на 28 г., беше чуждестранен студент от Африка и с инфекциозен ендокардит, инфекция на клапата. Трябваше да се смени, сменихме я и момчето полудя една нощ. Аз бях дежурен, това бе в по-младите ми години. И той тръгнал и се хвърлил през прозореца. Това е на втория етаж. Обаче, преди да се хвърли, аз не съм стаята в този момент, сестрата успяла да го хване. Той виси, тя го държи и пищи. Аз дойдох, с още един колега го вързахме с чаршаф и го изтеглихме. Успокоихме го. След това момчето не помнеше тези неща, изписахме го и си отиде.

Друг обаче скочи през прозореца и си счупи таза. И след това корито лежа в болницата един месец и нещо. Не бях го оперирал аз, но пак на дежурство стана. И оживя, оправи се. Има много случаи, но човек трябва да ги записва, за да ги помни. Иначе се забравя. Защото всеки нов случай замества стария.

 - Отличен сте с множество награди и всеобщо признание. Коя е най-голямата и ценна за вас награда? 

 - Във всички случаи наградите водят до по-голяма отговорност. Нямат голямо значение за мен, а и не са само за мен, а за целия екип. На всички, които са работили с мен, за да мога да получа такава награда. Пак ви казвам, кардиохирургията не е one man show. Тя е въпрос на екип.

Може би най-ценната ми награда е орден „Стара планина“. И то не защото е най-високата държавна награда, а защото предложението дойде от гилдията. Това за мен е много важно по простата причина, че както всички знаем, в гилдията сме ревниви. Много трудно ще каже някой, че другият е по-добър. В България всички са първи, няма втори, всички са най-добри. И даже бях изненадан малко, когато инициативата беше от Лекарския съюз. Затова я ценя най-много. Но наистина най-добрата, най-положителната награда, най-ценената е отношението на хората.

Проф. Генчо Начев е основател и началник на Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ "Св. Георги". Роден е на 9.11.1951 г. в Казанлък. През 1969 г. завършва гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Казанлък със златен медал. През 1975 г. се дипломира в специалност „Медицина“ в Медицинска академия - София. През 1981 г. придобива диплома за придобита специалност по обща хирургия. През 1988 г. става кандидат на медицинските науки с научната работа „Остри дисекации на възходящата аорта - хирургично лечение“. През 1991 г. придобива научно звание "доцент". През 1997 г. получава свидетелство за научна степен "доктор на медицинските науки" с научната работа „Аневризми на гръдната аорта - хирургично лечение“, а през 1998 г. придобива научното звание "професор". През 1999 г. придобива специалност по кардиохирургия в Медицинския университет - София и специалност по сърдечносъдова хирургия към Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия. През 2000 г. завършва интензивен квалификационен курс „Основи на здравния мениджмънт“. През 2002 г. придобива професионална квалификация по здравен мениджмънт в Университета за национално и международно стопанство - София. Има множество публикации в специализирани научни издания, както и множество отличия, сред които орден „Стара планина“ - първа степен, най-високото отличие на Медицински университет - София: почетен знак, първа степен, AESCLAPIUS за големи заслуги в развитието на българското медицинско образование, наука и практика, многократен носител на приза "Лекар на годината". Членува в редица престижни научни организации.