Проф. д-р Христо Даскалов: Всички ругаят големите вериги, но кучето е заровено другаде

Проф. Христо Даскалов има над 30-годишен професионален стаж като учен, експерт и специалист в областта на безопасността и контрола на храните, както и биология и болести на хидробионтите. Бивш изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните. Един от учредителите на "Продължаваме промяната" и ексдепутат от партията. 

Тъй като обичам да чета и слушам, вече няколко седмици се начетох и наслушах. Какво чухме всички ние: Лоши са веригите, и то само чуждите; Тези, лошите, печелели много и изнасяли печалбата навън; Те - същите, смачкали българския бизнес както в производството на храни, така и в търговията. Но по-важно е какво не чух: кой, кога и срещу колко пусна и продължава да пуска тези вериги в централната част на големите и по-малките градове на страната (като практиката в другите, по-богатите от нас страни е те да са в периферията на селищата)? По тази тема - тишина!

Кой е органът на нашата държава, който отговаря за доброто функциониране на конкуренцията, който се бори с картелите и т.н.? А този орган какво въобще е предприел през последните 10-ина години? И тук тишина!

Каква е реакцията на българския бизнес, като проблемът е толкова сериозен, къде са кооперациите между малките и средните производители за стабилизиране на цените и печалбите, къде са асоциациите, водени от по-едрите производители, къде е сечението на общия интерес на всички тези заинтересовани субекти, обединени от общия интерес? Отново тишина!

През почивните дни попътувахме насам-натам и аз като истински патриот на българското производство и на малкия производител спирам на малките, импровизираните пазарчета да си купя я картофи, я краставички, празец, може и прясно зеленце, и що да чуя - цена безбожна (обикновено два пъти по-висока от тази в безбожните вериги). 

А снощи за късмет слушах разговора с нашия земеделски министър и за една от панацеите за намаляване на цените. Та нали обичам да си правя едни такива главоблъсканици, се запитах: ​колко ли е дълга доставката по агрохранителната верига на един производител на 50 тона картофи (български), който на една маса в края на селището, в което живее, ги предлага директно на мен, крайния потребител? И най-важното - защо ми ги предлага на двойна цена (1.80 лв. на кг), когато в същото време веригата или магазинът му ги взима за 65-70 стотинки!

Тъжното в цялата картинка на българската търговия с храни поне за мен е откъде да се започне? Защото например в който и да е месарски, рибен, млечен или друг магазин, който е представителен за даден конкретен производител, ще видите цени, по-високи от тези във веригите, били те чужди или български! Така е дори и в такива представителни магазини за даден месокомбинат/кланица, мандра или друго предприятие, които се помещават в сгради, собственост на същия този производител.