Проф. д-р Милен Георгиев: С учени от Пловдив и София търсим формулата за дълголетие

Предстои да патентоваме хранителни добавки за дълголетие и срещу затлъстяване, както и органичен козметичен крем срещу преждевременно стареене на кожата, заявява биотехнологът 

- Проф. Георгиев, организирате международна конференция, на която пловдивски учени ще представите иновативни разработки в областта на дълголетието, затлъстяването и стареенето на кожата. Може ли детайли за тези иновации? 

- Първо да кажа за естеството на събитието. В периода 27-30 май 2025 г. в Банско ще се проведе шестата международна конференция за проучване и разработване на природни вещества за медицината и фармацията. Форумът ще събере утвърдени учени и представители на медицинската и фармацевтичната индустрия от над 50 държави от пет континента. Те ще обменят опит в откриването и разработването на природни съединения и тяхното приложение за производство на лекарствени и фармацевтични продукти. Ще се представят авангардни изследвания, свързани с изолирането, идентифицирането и приложението на биоактивни съединения, получени от растения и хранителни продукти, с благоприятни ефекти върху човешкото здраве.

Според Световната здравна организация броят на хората на възраст над 60 години се очаква да се удвои от 1 милиард през 2020 г. на 2,1 милиарда души до 2050 г. Организацията на обединените нации съобщава, че глобалната продължителност на живота се е увеличила от 64 години през 1990 г. на 73 години през 2019 г. Тези данни изискват общественото планиране да се фокусира приоритетно върху дълголетието и остаряването в добро здраве. Водещи страни в изследванията на стареенето и дълголетието са САЩ, Япония, Китай, Южна Корея, Сингапур и Индия. Държавите от ЕС засега изостават спрямо тези темпове.

В този контекст, в България вече близо пет години с ръководения от мен екип провеждаме изследвания на природни молекули с потенциален ефект върху дълголетието и фотостареенето (стареенето на кожата). Идентифицирахме няколко природни вещества, които имат огромен комерсиален потенциал и които предстои да патентоваме. Горди сме, че ще имаме възможността да представим нашите проучвания пред утвърдени учени от цял свят и да докажем за пореден път, че българската наука е на световно ниво.

- Какви природни вещества и растения са в основата на българските иновации? 

- От хилядолетия природните вещества и растенията се използват за превенция и третиране на различни заболявания. В България расте едно древно и изключително ценно растение ​- родопският силивряк или цветето на Орфей. То е много интересно, защото има свойствата да възкръсва. Когато е в екстремни условия на околната среда и при липса на вода, листата му покафеняват и на външен вид е загинало. В момента, в който получи вода под формата на дъжд или роса, отново позеленява и започва да цъфти. Точно този механизъм на възкръсване е интересен, защото, ако ние го познаваме, може да го използваме например за създаване на устойчиви на суша сортове домати, пипер и др. култури, каквито проучвания правят колегите от Центъра по растителна системна биология  и биотехнология (ЦРСББ) в Пловдив. А с моя колектив към ЦРСББ, в който участват и учени от Института по микробиология на БАН, изследваме кои от тези вещества в Орфеевото цвете могат да помогнат да забавим стареенето на кожата - процес, който е необратим, но това не означава, че не можем да го забавим. В тази връзка предстои да патентоваме козметичен продукт с антистареещ ефект. Освен за козметичната индустрия и селското стопанство, Орфеевото цвете има огромен потенциал за открития и в областта на медицината и фармацията. 

- Освен против стареенето на кожата, какви продукти разработва вашият екип за дълголетие и против затлъстяване?

- Дълголетието и стареенето са свързани, същото е и със затлъстяването, защото, както знаем и от афоризма - “няма дебел столетник”. В тази връзка сме насочили усилията си в разработване на продукт за дълголетие, който е на основата на специфичен български мед и който също предстои да бъде защитен с патент. По принцип медът съдържа много захари, които натоварват черния дроб, а при хора с метаболитни нарушения, сърдечносъдови проблеми или захарен диабет тип 2 са изключително противопоказни. В хода на нашите изследвания отстранихме захарите от този мед и оставихме веществата, които установихме, че имат влияние върху по-високата продължителност на живот на моделния организъм, с който работим в лабораторните изследвания - нематод C. elegans (микроскопичен червей). Имаме желание да сме напълно независими от суровината и се стремим да я произвеждаме по синтетичен път, но детайли относно продукта за дълголетие, който ще е под формата на хранителна добавка, ще споделим след получаването на патента. 

По отношение на затлъстяването, което е с​ериозна пандемия и сред големите бичове на нашето съвремие, очак​ванията са, че проблемът ще се задълбочава заради високата степен на затлъстяване при подрастващите в глобален мащаб. Цял свят търси решение в тази насока. Европейската фармацевтична компания, която разработи медикамент срещу затлъстяване на база на хормоните GIP и GLP-1, в момента е с най-висока пазарна капитализация. Какво разработваме ние в борбата срещу затлъстяването? Събрахме голям набор от рецепти с билки, използвани в традиционната медицина в България за проблеми с повишено тегло. Днес я наричат алтернативна медицина, но преди 50 години е била основната медицина. В момента благодарение на прецизната апаратура, с която разполагаме, изследваме кои от тези билкови рецепти работят и кои - не, и търсим възможности да създадем продукт - също хранителна добавка на база растителен произход. След това ще търсим фармацевтичен партньор, с който да продължим напред. 

- Кои са другите пловдивски учени, освен ​вас, и в какви сфери работят?

- Аз съм изключително горд с екипа, който ръководя. Състои се от седмина амбициозни  учени от ЦРСББ и БАН. Сред тях са фармацевтът от Медицинския университет в Пловдив доц. д-р Лилия Михайлова, като нейната основна научна дейност е в областта на затлъстяването. По дълголетието работи Моника Тодорова - моя докторантка от ПУ „Паисий Хилендарски“, която е молекулярен биолог. Нейната дисертация може би е първата в България на тема дълголетие и природни вещества. Д-р Мартина Савова спечели наскоро самостоятелен проект към Фонд “Научни изследвания”, който също предстои да осигури интересни резултати от проучванията <210> в областта на използване на природни вещества за превенция и третиране на затлъстяване. С друг докторант от екипа - Ива Стойкова, успяхме да разработим прототип на човешки епидермис, който е без еквивалент за България. Премахнахме изцяло използването на животни в научните експерименти и вече имаме забележителни резултати от разработване на природни вещества за слънцезащита и забавяне на стареенето на кожата. 

- Какъв е пътят на иновациите след лабораторните условия, има ли вече интерес от страна на фармацевтични компании, които да внедрят тези продукти в медицината и фармацията? 

- Основната идея е като има иновация, да последва и защита на интелектуалните права под формата на патенти, за които казах, че предстоят. С козметичния продукт срещу стареенето на кожата сме готови и се надявам до края на годината да приключим и с другите формули. След това е създаване на стартъп компания, която да покаже продукт под някаква форма, и едва тогава идва търсенето на индустриален партньор. От няколко години си сътрудничим с българска фармацевтична компания, която прилага биотехнологии, но предстои да търсим и чуждестранен партньор и инвеститор. 

В Америка и Близкия ​изток (основно страните от Близкия изток) дълголетието се превърна в основен приоритет за научни разработки и производство на продукти (пазарът на тези продукти се оценява на над 60 млрд. евро годишно), затова се надявам бързо да намерим контрагент. На Балканите преди около век хората са живеели с процент продължителност на живота, доста по-висок от Западния свят, а сега е обратно. Също на Запад малцина познават растения като мента или розмарин например, още по-малко лечебните им свойства, а тези знания са от народната медицина, предавани от поколение на поколение и основно в устна форма. И преди да ги изгубим, можем да запишем информацията и след това да изследваме в лабораториите ни доколко работи. Според проучване на Световната здравна организация 80 процента от хората по земята разчитат все още на растенията за първичните си здравни нужди. И всяка една рецепта, която работи, е добре, но ще се знае и кои са тези, които не работят. Така че това ще е нашият принос за обществото - да съхраним знанията за лечебните растителни богатства, но и аргументирано да предпазваме хората да не харчат средства за нещо, което няма да им помогне.

- Как се финансират разработките на тези иновации и на каква стойност са научните изследвания? 

- Допреди повече от 10 години в България беше изключително трудно да се прави наука. Благодарение на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ бяха заложени колосални средства за България. Благодарение на амбициозния екип, който проф. Цанко Гечев, директорът на ЦРСББ, сформира през 2015 г. и в който имах честта да бъда поканен, успяхме да привлечем финансиране от ЕС в Пловдив, за да създадем най-големия Център в областта на растителните науки не само в България, но и в региона. Благодарни сме, че държавата и ЕС продължават да подкрепят научната дейност в България и че за следващите 5 години ще получим допълнително финансиране по програма ПНИИДИТ, за да продължим устойчивото развитие на Центъра. 

В момента в ЦРСББ работим по много и мащабни международни изследователски  проекти. Само в отдела, който ръководя, проектите в областта на стареенето, дълголетието и затлъстяването са над 10. Останалите отдели в Центъра, които извършват изследователска дейност основно за подобряване устойчивостта на стопански значими култури към климатичните промени, работят по десетки международни проекти в партньорства с утвърдени институти от целия свят. Всички тези проекти се реализират с национално и европейско финансиране. 

Проф. д-р Милен Георгиев е ръководител на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) и на Лаборатория “Метаболомика” към Института по микробиология в БАН. Завършва висшето си образование в Университета по хранителни технологии- Пловдив, специалност "Биотехнологии". Преди да се завърне трайно в България, е работил в Техническия университет на Дрезден в Германия и Университета на Лайден в Нидерландия. Има 20-годишен стаж в областта на биотехнологиите и природните вещества. Изнесъл е над 60 лекции и семинари в 25 различни държави. Настоящите му изследвания са фокусирани върху биосинтез на биологично активни вещества и разработване на биотехнологични подходи за тяхната устойчива биопродукция, метаболомика и метаболитно профилиране, молекулярна фармакология, с фокус върху дълголетие, затлъстяване и фотостареене на кожата. Проф. Георгиев е четирикратен носител на наградата "Питагор" за принос в науката на Министерството на образованието и науката (2011, 2015, 2020 и 2024 г.), като понастоящем е единственият учен в България, удостоен с четири поредни отличия. От 2020 г. е включен за пета поредна година сред първите 2% учени в световната класация на най-цитирани учени в глобален мащаб сред всички научни дисциплини.