Проф. Димитър Попмаринов, богослов: Патриархът ще се справи с натиска от Босфора или Москва

- Още след избора на новия патриарх медии написаха, че е избран най-близкият до Москва кандидат. Защо се появи тази атака?

- Това просто не е вярно. Когато на някого не му харесват принципни постановки по определени неща, го обявяват за човек или на Путин, или на Байдън, или на посолството. Това е разговор на много ниско равнище, влизане в калта, окалване на църквата.

Нашият патриарх трябва да е над всичко това. Църквата не бива да се занимава с политика, но водачът й трябва да разбира за какво става дума. Църквата е морален, духовен коректив в обществото и не трябва да бъде разделяна, да слугува на някоя партия. Това би било катастрофално за църквата като институция.

- Проф. Попмаринов, изненада ли ви изборът на патриарх Даниил?

- Да, беше изненада, но наблюдаваме смяна на поколенията. Имаше много очаквания около избора на нов патриарх, но той се оказа неочакван, според мен. Други хора се целеха в този висок църковен пост. Но човек предполага, Бог разполага. Ако някой си е правил сметки, резултатът е този. И той е логичен.

Хубаво е, че начело на Българската църква застана сравнително млад човек по отношение на изискуемата възраст за патриарх. Стана смяна на поколенията, но тя не е радикална, а има приемственост.

От моя гледна точка изборът е добър. Не познавам лично патриарха, но познавах неговия духовен наставник - дядо Натанаил. Но виждам, че патриарх Даниил е човек с истинско духовно призвание, истински духовник, аскет, както го описват познати. За мен това е изключително важно, защото в нашата църква поради комунистическия режим не сме имали духовници, които да се отличават със задълбоченост в монашеското служение. Важно е, че новият патриарх има доста години опит в управлението на Видинска епархия, където отзивите за него са много добри. Има и опит в чужбина - седем години е бил в Америка като викариен епископ на митрополит Йосиф. Това показва, че има практически опит и поглед върху случващото се и навън. Това са добри предпоставки, които ми дават основание да вярвам, че нашата църква с Божията воля наистина получи един добър йерарх, който да я ръководи.

- Само спекулативни ли са намеците за външно влияние при избора на новия патриарх?

- Това за мен е много политизирано твърдение и то на много ниско ниво. Разбира се, винаги нашата църква е била атакувана от една и от друга страна, както отвън, така и отвътре - от политически партии, всяка от които гледа да я придърпа към себе си. И това е нормално. Трябва да се отчита като факт и давайки си сметка за това, умният, добрият ръководител трябва да прави възможно най-доброто - било за църквата, било за държавата.

Няма как да видя намеса в избора, защото не съм част от процедурата. Но виждам един човек, който е дълбоко вярващ, който държи на принципите, които са по-важни, а не гледа откъде духа вятърът. Затова трябва да се пази догматическото учение на църквата, първичното - вярата. Там не трябва да има никакви компромиси. Ще следим как ще води делата новият патриарх, ще разберем и какви ще бъдат плодовете на неговия труд. 

- Т.е. е твърде рано да изразим опасения от поява на лобита в Светия синод?

- Надявам се, че дори да възникнат проблеми, новият патриарх е достатъчно опитен, за да се справи с тях. Напълно възможно е да има хора, които искат да създадат разкол. Според устава на БПЦ българският патриарх не е самовластен господар, спуснат от горе. Той има повече функцията да обединява, да ръководи, да предлага по начина, по който църквата изисква - в състояние на любов към всички останали. Това е най-високото нещо, което имаме в православната църква и не е лесно да бъде осъществявано, винаги има пожелателен елемент, изисква жертвеност.

- В първото си слово след интронизацията патриарх Даниил заяви, че църквата означава единство. Дали духовният пастир ще успее в ролята на обединител на народа, в която политиците ни се провалиха?

- Смятам, че новият патриарх е реалист, има ясно съзнание за ситуацията. Ясно е, че на политиците не може да им се угоди, и трябва с тях да се отнася внимателно. Добре е, че новият патриарх има опит в нещо изключително важно - религиозното образование. Ние сме много интелигентна, образована нация, но за съжаление, в религиозен план сме неграмотни, обществото ни е православно неграмотно. Ако ограмотим народа си, ако се въведе религиозно образование, което дава рационално познание за православие, ислям, римокатолицизъм, тогава и нашите избрани политици ще имат правилно отношение към религията като цяло.

Смятам, че едно от първите най-важни неща, които трябва да се направи, е заздравяване преди всичко на монашеския живот у нас. Манастирите не са увеселителни заведения, където се ходи за пиене и ядене на кебапчета. Те трябва да се наложат като духовни центрове, както са в другите православни страни. Да има здраво духовенство, което носи черното расо, за да свети, да привлича хората.

Трябва да имаме много добро образовано свещенство, с широк кръгозор, което да може да говори на вярващите на обществото на разбираем език, да образова хората в духовен план.     

Този процес трябва да започне. Много е важно църквата да има отвореност към обществото, да се говори на език, разбираем и от младите хора. Не е трудно да ги привлечеш, въпрос на подход е - например за тях ще е любопитно, че музиката, която слушат, има религиозен елемент.  Много мои студенти станаха свещеници и говорят така на младите хора, няма нищо страшно в това. Новият патриарх има разбиране в това отношение. Това са пътищата, по които трябва да се върви.

-  Как разчетохте присъствието на Вселенския патриарх на интронизацията на патриарх Даниил?

- Тук има политическо заиграване, което не харесвам. Това е част от пейзажа, но ние сме между двете свръхцъркви - Константинопол и Москва, и всяка се опитва да придърпва към себе си. И тук ще проличи умението на Негово Светейшество патриарх Даниил да се справи с тези придърпвания. Разбира се, трябва да има сътрудничество между църквите, но той е добър канонист и ще се справи.

По-важното е да обърне внимание на състоянието на църквата вътре в страната. И да не сме подвластни на конюнктурата, която днес е една, утре - друга. Ако днес направим компромис с едни, утре ще го поискат и други.

Важно е нашият патриарх и нашият Синод да гледат към Христос, а не в краката си. В хоризонталните измерения има всякакви влияния.

- Как трябва да се отнася патриархът с Поместните православни църкви - с Руската, с Македонската?

- Трудно ще му бъде, но съм обнадежден. На интронизацията имаше представители на всички църкви, някои от които не могат да се гледат - като Руската и Константинополската. Добре е, че присъстваха в храма „Свети Александър Невски“. Патриарх Даниил е достатъчно образован и ще съумее да запази отношенията с отделните църкви, а проблемите помежду си нека те си ги решават.

- Нямате ли опасения, че БПЦ може да бъде притисната от държавата, например с ревизии по линия на НАП, ако някои политици преценят, че църквата ни не следва стриктно официалния евроатлантически курс на светската власт?

- Евроатлантически, еврокосмически - това са неща, с които няма как църквата да бъде принудена да се съобразява. На църквата не може и не трябва да се вменява такава линия. Вчера беше комунизъм, днес са евроатлантици, утре ще са други. Църквата е хилядолетна и не бива да се влияе от тези неща.

Българската църква е спасила народа ни в най-критичните моменти на робството. А вярата ни е помогнала да се възродим. Това трябва да помнят духовните ни водачи и много да внимават - да пазят вярата като зеницата на очите си.

- Т.е. в днешните смутни времена, в които политиците се провалят, църквата ни има шанс да бъде стожер за българите?

- Църквата винаги е стожер. Въпросът е как българският народ ще я вижда, как ще я разбере, как ще се вплете в нея, как ще стане част от нея. Тук е много важна ролята на патриарха, на Светия синод, на духовниците ни, които са видимата, външната страна на църквата. А самата дума от гръцкото еклезия означава събрани всички заедно. Църквата не задължава никого за нещо. Аз приемам с надежда новото начало - новия патриарх. Но няма как нещата да тръгнат добре без наше участие, защото църквата не е нещо отделно от нас. Ние, православните християни, сме част от нея. И когато нещо не е наред с нея, трябва да ни заболи и нас, а не да сочим с пръст. Имаме нужда от водач, но и ние сме участници в пътя напред. Ако всички сме около църквата и патриарха, ще постигнем успех.

Проф. д-р Димитър Попмаринов е дългогодишен преподавател и декан на Православен богословски факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Специализирал е в Русия, Швейцария, Холандия. Представял е българското богословие и страната ни в Женева, Санкт Петербург, Солун, Виена, Москва, Ню Йорк, Сеул.

Автор е на книгите „Синът човешки“, „Съвременни богословски проблеми“,„Между вярата и разума“, претърпяла пет издания, „Библейско богословие: академични есета“.