Проф. Емил Панушев: Влизането ни в еврозоната е спазарено, няма смел политик, който да го финализира

Липса на инвестиции и работна ръка са най-големите проблеми пред България

Пловдив не е зле икономически, щом непрекъснато има реклами за нови жилищни комплекси

 - Проф. Панушев, на какво основание преди дни Световната банка представи доклад, в който ни нарежда сред богатите държави, съобразно показателя брутен национален доход (БНД) на човек?

- Показателят, за който става въпрос, се използва от Световната банка за структуриране на държавите - страни с нисък доход, страни със средно нисък доход, страни със средно висок доход и страни с висок доход - над 12 535 долара.

Често хората не разбират тази разлика в понятията. Взема се най-ниският и най-високият доход, прави се средно и по него се получава цифра, която няма нищо общо с реалните доходи на хората. И това са само регистрирани доходи, върху които са платени данъци.

Прилагат се и други показатели като индекс на човешко развитие. Това се прави с оглед насочване на програмите на тази институция към неразвитите държави за ускоряване на тяхното развитие. Това не е критерий за богатство, богати в една държава са хората. Данните на Световната банка за брутния вътрешен продукт на човек от населението в България за 2023 г. са 15 797,6 долара - тези данни са от националната статистика.

Друг е въпросът доколко може една държава да се води бедна, когато 92.5 процента от населението има собствени жилища, както е у нас.  

Да, някои хора у нас са набогатели, но не всички.  През април братята Кирил и Георги Домусчиеви попаднаха  в класацията на списание „Форбс“ за най-богати хора в света. Те са позиционирани на 1545-о място с 2,1 млрд. долара. В списъка са включени общо 2781 богаташи от 78 държави.

Впрочем е добре, когато в дадена държава има много богати хора, които започват да се занимават с филантропия. Най-големите музеи в света са правени от филантропи. Ето у нас има национален отбор в провинцията, в Разград - това е вид филантропия.  

- Защо политиците обявяват растящи доходи, а хората все по-трудно се справят с финансовите си проблеми?

- Политиците търсят избиратели, които да гласуват за тях, и често си приписват успехи, за които нямат никакъв принос. Спадът в избирателната активност показва именно липсата на доверие в твърденията на политиците, при това те са едни и същи. Процесът на смяна на поколенията и политическите елити се забавя в световен мащаб, но при нас това е особено необходимо - засилване на експертния потенциал на политическите формации. За финансовите проблеми често хората обвиняват политиците, но на практика те са резултат от собствени преценки и финансова грамотност.

- Статистиката за Пловдив сочи, че 20 процента от хората са под линията на бедност, а една трета от населението трудно свързва двата края. Колко тревожни са тези данни предвид факта, че става въпрос за един от големите и индустриално развити центрове на страната?

- Линията на бедност е показател, който се определя статистически и е свързан с разполагаем доход, който все пак се отчита на база официално регистрирани доходи и е основание за социално подпомагане. Развитата икономика в един район дава възможности на заетите, не бива да се забравя, че една част от населението - за съжаление голяма в нашата страна, са хора в над трудоспособна възраст, чиито доходи изостават.

А Пловдив не е зле икономически - непрекъснато има реклами за нови жилищни комплекси. Явно хората забогатяват, има търсене на нови жилища. 

Градът има две индустриални зони, задъхва се за работна ръка и се налага да се карат работници с автобуси от съседни селища. 

- Кои са най-сериозните икономически проблеми, с които трябва да се справим?

- На първо място - това е липсата на инвестиции и на квалифицирана работна сила. Двата проблема са свързани, тъй като никой не инвестира в страни със застаряващо население и невъзможност да се наемат работници.

Вторият съществен проблем е липсата на икономическа визия, програми и ангажираност на политическата класа за посрещането на национални и регионални предизвикателства. Скандално е, че не сме получили парите по Плана за възстановяване и устойчивост, докато други страни вече похарчиха милиарди. Това са огромни  пари за инвестиционни проекти от бюджета на ЕС с ограничени срокове за отпускането им. 

- Как ще решим проблема с дефицита на работна ръка? Означава ли това автоматично край на ниското заплащане?

- Както в други държави, този проблем се решава с внос на работна ръка - в определени сектори вече се прилага. Привличането на чуждестранни работници не означава край на ниското заплащане, защото тези хора идват от страни с по-нисък стандарт от нашия. Пример за това е миграцията на наши сънародници в други държави от ЕС, а висококвалифицираните специалисти от Европа отиват в държави с висок стандарт и заплащане - това са естествени процеси.

- Доколко продължителните политически турбуленции в страната пречат на финансовата стабилност и растежа?

- Финансовата стабилност е продукт на управленски умения и политическа воля. При ясно заявени политически и икономически цели и ангажиране на политическите формации за тяхното изпълнение може да се очаква постигането на икономически растеж, тъй като стопанските субекти ще бъдат ангажирани в постигането на заявените намерения. Липсата на ясна времева рамка за управление демотивира фирмите за осъществяване на инвестиционни проекти.

- Ще ни помогне ли влизането в еврозоната да стабилизираме икономиката? Икономически или политически са пречките за приемането ни?

- Приемането в еврозоната ще бъде резултат от постигната икономическа стабилност и фискална дисциплина. Едва ли ангажираните с това европейски институции ще си позволят да внесат нестабилност във времена, когато водещи държави от еврозоната не спазват критериите за икономическо поведение. Поради това пречките за приемането ни са политически - липсата на управленски умения и капацитет, неспособност за постигане на стабилни макроикономически резултати и вземане на адекватни решения.

След Договора от Маастрихт пред 1993 г. всяка страна, която кандидатства в ЕС, трябва да се присъедини към еврозоната. Но централноевропейските държави Полша, Чехия, Унгария не бързат, защото при тях много добре се управлява паричната политика. А ние вече сме се спазарили. Реално приемането ни ще стане, когато се намери политик, който се осмели да го направи. Но такъв политик няма, всеки си прави криви сметки.  

- Какви промени очаквате в икономическите политики на ЕС след евроизборите?

- Най-вероятно ще се отложи реализацията на Зелената сделка за сметка на сигурността и въоръжаването. В момента оръжейната индустрия на Европа не участва на единния пазар, но според последните идеи тя трябва да стане част от него. Ако Тръмп стане американски президент, може би ще постави въпроса Европа сама да се защитава.

- Докога Европа ще е в състояние да предоставя помощи на Украйна?  

- Помощите ще продължат, но кой е казал, че това е безвъзмездно? Всичко е спазарено, но е възможно помощта да е срещу политически решения. Ето - поляците например чакат Лвов да се върне към тях след войната.

Други очакват облаги от определени сектори, а Украйна е  страна с доста ресурси. Да не говорим, че следвоенното възстановяване е луд бизнес. Други страни вече планират участие в него, но нашите политици не се и замислят за това. ЕС в момента предлага програма за 10 млн. евро, която ще помага на украински учени да работят в други държави. Дано националните ни университети, БАН се сетят навреме и да се включат - да приемат учени срещу пари от Европа.           

Проф. Емил Панушев е учен от  Института за икономически изследвания при БАН. Бил е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър” и  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където е ръководил катедра „Икономическа теория и МИО“. Изследователските му интереси са в областта на международната търговия,  капиталовите потоци и международните финансови пазари, Европейското финансово пространство.