Проф. Георги Рачев пред "Марица": Декември идва със сняг! А каква зима ни очаква?

Няма как Европа да "позеленява", а в Китай да се строят 52 нови теца

Абсурд е да правим воден цикъл за стотици милиони, а 83 процента от водата да се губи 

- Проф. Рачев, лют студ или мека зима ни очаква?  

- Ще има от всичко. Но ще започна със самокритика и критика към големите световни метеомодели, които не можаха да познаят времето на Балканите и специално за България. Всички модели - и американският, и европейският, и британският, предвещаваха по-топло с около 1-1.5 градуса време през ноември, с нормални валежи. Нито едното, нито другото се сбъдна, стана точно обратното. Напротив, ноември си отива като студен месец, с температурна аномалия от минус 1-1.5 градуса.

А месечната норма на валежите е по-малка от нормалното. Трябва ни дъжд, какъвто е описал класикът Елин Пелин в разказа „На нивата“, за да може поне 25-сантиметровият почвен слой да се овлажни. В момента е доста крещящо сухо, напомня на последното засушаване от 2011 г. 

Декември се очертава топъл, както и цялата година. За района на Балканите големите модели дават температури около и с около 0.5 градуса над месечната норма. Смята се, че валежите ще бъдат в рамките на нормалното.    

Още в събота, след като мине фронтът, ще настане изясняване и високо атмосферно налягане, което означава бързо изстиване. И още в събота и неделя в София се очакват температури от порядъка на минус 6-8 градуса.  В Пловдив рано сутринта в събота и неделя живакът ще бъде под нулата.

-  Кога ще завали сняг?

- О, сняг мога да обещая още на 1-2 декември. Ето една прогноза, която може би ще се осъществи на 60-70 процента. Вероятно още от 30 ноември докъм 3-4 декември да имаме снежен циклон над Балканите, който да стане причина за снежна покривка дори в София, дори малко по-ниско. Естествено, в Пловдив, Хасково по прогноза има вероятност също да попревали малко.

Надявам се да има повече валежи през декември, януари и февруари. Т.е. зимата ще ни предложи всичко, на което е способна. Снеговалежите ще са по-малко, с по-ограничена продължителност. Надявам се в планините да натрупа стабилен  сняг, който ни е нужен за напролет. В ниското ще е по-топло и дъждът ще преобладава над снега.

-  По студена ли ще е тази зима от миналата?

- Миналата зима за България беше рекордно топла - може би най-топлата от 50-80 години. Там се събра температурна аномалия от почти 10 градуса за трите зимни месеца, т.е. всеки от тях е бил с близо 3 градуса по-топъл от многогодишната норма.

Няма как да се случат две последователни най-топли зими за века. Затова с много голяма сигурност, без дори да се гледат метеомодели, може да се предположи, че предстоящата зима няма да е чак толкова топла като миналата, но малко по-топла от нормалното. И двата климатични модела ​- и американският, и европейският, предвещават около 1 градус по-високо от досегашната сезонна норма - тази от 1991-2020, което включва най-топлите години от миналия и от този век. Т.е. това е топлата норма, а тази зима ще е малко по-топла от нея.

- Колко тревожно е състоянието на язовирите?

- Не е добро. Питейните, с изключение на "Студена" и "Искър", са наполовина пълни. В много трагично състояние са язовир "Камчия", пълен само на 19% от полезния си обем, и "Ясна поляна", който захранва Южното Черноморие, е пълен едва на 17 процента.

Очертава се продължително засушаване и нивото на тези два язовира ще продължи да пада. 

Още по-тежко е положението с т.нар. енергийни язовири, които са пълни на 50 процента, което означава, че турбината ще произвежда по-малко ток. А идват студените месеци и България от нетен износител се превърна във вносител на ток.

Климатът не трябва да служи за удобна салфетка, с която управляващите избърсват собствената си вина и я хвърлят върху времето. Истината е, че това, което сме направили през май-юни, се отразява сега. Тогава ВЕЦ-овете са  произвеждали много евтин ток и при засушаването сега нямаме водни обеми. А токът на ВЕЦ-овете е т.нар. върхов ​- консумира се най-вече във върховите часове на потреблението между 18 и 21 часа. Него няма откъде да го вземем -единствено турбоагрегатът на ВЕЦ може да даде цялата си мощност след 4 минути. 

В момента внасяме ток. Но като стане студено, няма да можем да внасяме.

- Можем ли да преодолеем безводието у нас? Близо 600 хиляди души са на временен воден режим.

- Антропогенният фактор е много важен и изменението на климата не трябва да служи като оправдание на нашата глупост или безсилие. През 1995 г. източихме огромния по обем язовир "Искър", за да могат едни момчета да спечелят милиони. Сега, през май, източихме язовири, уж за поливане, когато валежите бяха 160 -170 процента над нормата, нямаше засушаване. И сме в сегашната ситуация.

Има и друг абсурд - правим воден цикъл за стотици милиони и се оказва, че водата се губи на 83 процента! Това е абсурд! Или нищо не е направено, или отново се лъже, краде се вода - предприятия и частни лица. Трябва да си признаем истината. Лично познавам хора, които си имат отбивка преди водомера. 

Няма лошо да си поливаш доматите, да си пълниш басейна, но трябва да си плащаш за ползването на по-голям обществен ресурс по друга цена. Природният ресурс трябва да се управлява по метода на моркова и тоягата. Не ограничават амбицията ти да правиш пари, плащаш си данъците и таксите и държавата върви напред.   

Но не го правим, а там е разковничето. 

- Очертава ли се 2024 г. да е най-топлата досега?

- С 90 процента вероятност 2024 г. ще е най-топлата не само за Балканите и за Европа, но и за целия свят. Вероятността да имаме все повече най-топли години е много голяма. Обикновено от 2000 г. насам всяка година е по-топла от средното за миналия век, като през няколко години се появяват рекорди по температури. 

- Няма ли обаче наскоро започналият феномен "Ла Ниня" да промени ситуацията?

- Това е студената вода в екваториалната част на Източния Тихи океан, която започна да се появява към средата на тази година. И отрицателната <210> температурна аномалия не е толкова голяма. Пак е студена водата, но не с тези големи стойности от порядъка на 1.5-3 градуса под нормата. Така че "Ла Ниня" няма да повлияе в такава голяма степен, за да понижи съществено температурите. Но може следващата 2025 г. да не е чак толкова топла. 

- Ще продължи ли Европа осъществяването на Зелената сделка? Ще осъществи ли амбицията си да стане климатично неутрална през 2050 г.?

- Има голямо желание на новото старо ръководство на Еврокомисията Зелената сделка да продължи, но не виждам как ще стане икономически. Европа заприлича на някакъв социалистически лагер, в който регулациите станаха твърде много, набъркаха се в целия спектър на икономическия живот.

Победата на Тръмп в САЩ се дължи на ясни послания - просперитет на икономиката и богатство за американците. Той обеща, че ще махне и последните регулации, за да може бизнесът да генерира продукция и пари, които чрез данъците се връщат към хората. Докато в Европа залагаме на все повече регулации. 

Слушам напъните за климатична неутралност вече 15 години. Нищо не се случва, освен че Европа губи позициите си в света. Да, живеем в много по-чиста Европа. Никой не е против "позеленяването" - да диша чист въздух, да се храни с чиста храна. Но не по този административно-силов начин. В икономиката това рано или късно води до негативни последици. 

- Оказва се, че не сме подготвени за екстремните прояви на времето. Учени от World Weather Attribution предупреждават, че в последните 20 години има над 570 000 жертви на екстремни метеорологични явления. Какво правим в Европа, за да спрем тази тенденция?  

- Не трябва да гледаме повърхностно. Всички сме чували мантр​ата, че от мръсен въздух в Европа са починали няколкостотин хиляди хора. Истината е, че от мръсен въздух не се умира - той е фактор, който провокира всички хронични заболявания, особено при възрастните хора. Средната продължителност на живота в Европа преди векове е била 45 г., докато в развитите европейски страни сега е над 80. Не може да увеличаваш два пъти човешкия живот и да казваш, че хората умирали от дишане на мръсен въздух и ядели модифицирана храна.

Европа "позеленява", тя вече е с много чист въздух, след като се отказа от въглищата. Това е добре, но продължава този неистов натиск хората да се страхуват да дишат, да се хранят, да пият вода. Оказва се, че едва ли не всичко, което ядем, е вредно.

Все по-често управниците се оправда​ват за свои несполуки с изменението на климата и зачестяването на природните явления. 

Преди две години се появиха т.нар. "камъни на глада", когато Рейн и Дунав пресъхнаха. Надписите с длето са доказателство, че и през 15. и 16. век в Европа е имало негативни природни явления. Те се проявяват отново, но преди няколко века и инфраструктурата, и  населението са били много по-малки.  

Не бива да се всява паника, както се случи с наводненията в Испания. Имало е и преди такива валежи там. Но голяма част от хората се юрнаха да си спасяват колите и да се крият в гаражите, което се оказа фатално.  

Не се съмнявам, че след анализ на последиците от потопа ще се създадат инженерни съоръжения, които да намалят рисковете. Но това са твърде скъпи проекти. 

В Европа се прави много за адаптиране към природните бедствия, но не може винаги да предвидиш катастрофално явление. 

Преди три години в Южна Германия загинаха 148 души от наводнение - там, където никога не се е случвало нещо подобно.                                      

Причината е, че природата се преплита с антропогенния фактор.

Да не забравяме процесите на застрояване - градските площи се бетонират, което увеличава повърхностния отток при валежи. Вкарахме реките в бетонни корита, което ги превърна в улеи на бобслей за придошлата вода.  

Климатът се променя и трябва да се адаптираме, но всички заедно. Няма как Европа да "позеленява", а в Китай да се строят 52 нови теца. Те имат крещяща нужда от енергия, те са фабриката на света, не можем да ги затворим.

Но ние, хората, сме тези, които можем да се адаптираме и да живеем в зелена и просперираща държава.    

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги.