Проф. Росен Стоянов, анализатор: Системните партии ще намерят формула да спрат екзотиката в новия парламент

- Проф. Стоянов, имат ли шанс опитите за сваляне на председателя на парламента Рая Назарян и назначаването на удобен компромисен служебен премиер? 

- Подобни успешни опити бяха правени в предишен парламент, но тогава, в единия случай, това бе прелюдия към вот на недоверие, а във втория -реципрочна, доста конюнктурна и малко компенсаторна реакция. В ситуацията, в която се намират българските депутати в момента, подобен ход би бил по-скоро маркер за политически наивизъм, най-малкото защото последната дума при избора на служебен министър-председател е на президента. Искрено се съмнявам такъв „прозрачен“ опит за манипулация на процедурата, впрочем замислена и реализирана от същите тези коалиционни партньори, които сега „мислят“ по въпроса с отстраняването на председателя на Народното събрание, да бъде ефективен. 

- Ще има ли големи печеливши и губещи на изборите през октомври?

- Нещата са прости - докарахме се дотам, че независимо от избирателната активност, независимо от това кой влиза в парламента, в крайна сметка, печеливши винаги са политическите партии. И разбира се, представляващите ги. Буквално. Та те получават достъп до властта и обществения ресурс! Но поради тяхната ​- на политиците, недалновидност, управленска немощ, липса на доктрина, на визия за развитие на страната, поради постоянното дебнене и атакуване на лична основа, наличието на лични страхове, странно минало и т.н., и т.н., крайните губещи сме всички ние - българските граждани. Независимо дали участваме активно в политическия процес с гласа си, или в качеството си на данъкоплатци.

- Кой ще реди листите в ДПС? Възможно ли е Движението да се яви с две листи на следващите избори?

- Тази сага ще може да бъде решена по два начина. Единият е скоростно свикване на събрания на поредица от легитимни колективни органи, които да решат кардинално нещата, вторият - разбира се, е сезиране на българския съд. При втория вариант обаче процедурното време като че ли няма да стигне. Поради тази причина не е невъзможно да имаме формации с различни лидери. Друг е въпросът кой ще си „открадне“ или спечели правото да се яви на избори с марката ДПС.

- Какви са шансовете на БСП и на обединеното ляво на вота наесен?

- Обединено ляво имаше. Не един и два пъти. Десетки и десетки организации и абревиатури сядаха около една маса, обединени или обединявайки се, но в крайна сметка, безрезултатно. Напротив - отказали се от модернизиране и осъвременяване на лявата си идеология, с несъмнено огромни проблеми, свързани с лидерството и изразяващи все по-популистки и националистически идеи, с доказано неумение да активират и мотивират младата част от електората, и всичко това особено характерно поведение и неумение за основната „обединяваща“ партия в лявото, едва ли и този път ще постигнат някакъв съществен, отличителен резултат. Тази кампания ще е по-скоро за вътрешна употреба, с хоризонт избор на нов/стар лидер в БСП наесен, отколкото реално постигане на резултатност, каквато видяхме по време на последните избори във Франция например.

- Изключено ли е разцепление на коалицията ПП-ДБ и отделно явяване на двете формации? 

- Засега сигналите оттам са или завоалирани, или нееднозначни. Налице са лидерски проблеми в малката коалиция ​- "Демократична България" - първо при "Зелените", после при "Да, България". Свидетели сме на особено странната липса на всякаква реакция и поемане на политическа отговорност от страна на лидерите на "Продължаваме промяната" заради катастрофалното им представяне на последните избори. Като че ли единствено в ДСБ нещата са спокойни, засега. Да не забравяме обаче, че когато имаш проблеми с представителната фигура, с легитимността, с доверието, имаш проблем и с начина, по който те възприемат и другите. ПП-ДБ загубиха конкурентното си предимство, инерцията на „новото“, енергията на протестите и се превърнаха в политически субект от статуквото. И ако това е било целта или тийнейджърска мечта на представители на ПП, то при ДСБ недоволството от намаляващата подкрепа и ниските резултати може да ескалира процеси, които да доведат до стратегическо прагматично преконфигуриране.

- Как ще играе президентът на предстоящите избори? Какви дивиденти може да извлече?

- Наблюдавам с интерес изказванията на президента. Винаги категоричен и по-скоро конкретен, на моменти краен, но оставящ впечатлението за политически потенциал, надхвърлящ „тясната“ дреха на определените в Конституцията за заеманата към момента държавна длъжност правомощия. Поради това са налични нестихващи предположения за създаване на „бъдещ“ нов политически проект, ръководен от него. И вместо политическите партии да предприемат действия в посока обединяване, окрупняване, преформатиране, перспективни лидерски смени и разширяване на политическата легитимност чрез повишаване мотивацията на избирателите към гласуване, голяма част от тях всекидневно се занимават със създаването на образ на „архивраг“ на партийното и демокрацията в лицето на президента. Поне до момента обаче подобни техни действия само наливат авторитет в обратна посока. Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа личност в страната. А това предопределя и реалната възможност за перспективна и успешна следваща политическа кариера.

- Възможно ли е след смяната на конституционни съдии поради изтекъл мандат в края на годината президентът да атакува отново промените в Конституцията и да си върне автономната роля при назначаване на служебни кабинети?

- От коментарите на колегите конституционалисти се разбра, че са налице всички основания да се жалят неотменените текстове. Въпрос на т.нар. тайминг, въпрос на очаквано или предполагано конюнктурно преразпределение на съотношенията в следващия парламент, въпрос и на трезва преценка, съобразно развитието на някои процеси извън територията на страната. В това число въпроси, свързани с преструктуриране на взаимоотношенията САЩ-Европа след предстоящите президентски избори наесен в Щатите, но и съобразяване с развитието на войната в Украйна и политическия водовъртеж в Русия, и евентуалните, рано или късно, смени на лидерството на Изток.

- Очаквате ли големи промени в конфигурацията в следващия 51-ви парламент? Могат ли да се появят още екзотични "джуджета" от рода на "Величие"? 

- В последните години наблюдаваме маргинализация на избирателите, изпадане в крайности със заиграването с т.нар. твърди електорати, която по същество си е залагане на радикален вот. Така появата на политическия терен на неформални, асистемни политически субекти, без ясно собствено лице, визия и идеи, а залагащи на манипулативни интерпретации, на конспиративни теории, радетели на политическия шаманизъм, спекула и откровена измама, зачестява. Това е логичен резултат на неумението и нежеланието на партиите да водят политическа, а не лична битка, битка на идеи и идеологии, а не псевдообвинения в корупция, заплахи, гаменско поведение в публичното пространство и деребействане. За мен обаче този „феномен“ ще има по-скоро оздравяващ ефект. Все пак прагматиката ще надделее и пред опасността парламентът да се изпъстри с всевъзможен „интелектуален“ капацитет, системните партии ще намерят формулата да спрат тази негативна тенденция.

- Какви предположения за евентуални следизборни коалиции можем да направим на базата на сегашните междупартийни задкулисни ходове около избора на служебен премиер? 

- Всъщност е време за предизборни коалиции. Останалото са неясноти, манипулация, извиване на ръце, тайни договорки и задкулисие. Избирателите очакват честно отношение, справедливо отношение към политическия опонент, поемане на политическа отговорност с последствия, реална оценка на международните конфликти, и безкомпромисност при защитата на националните ни интереси, достойнство и независимост при вземане на решения в европейските институции.

- Кое е по-вероятно - вотът наесен да сложи край на изборната спирала или да стане поредна брънка в нея?  

- В изборите няма нищо лошо. Лошото е, когато говориш публично за демокрация, но не провеждаш избори, а назначаваш, когато диктуваш потайно нови измислени правила, когато се криеш от публичен критичен разговор, когато подменяш дневния ред както ти е угодно, когато се смяташ за непогрешим и самодостатъчен, когато мериш с двоен аршин, когато държиш хората принудени и ограничавани в страха им да не загубят позиция или перспективно кариерно израстване… А изборите, мандатността и конкуренцията между статукво и алтернатива винаги носят след себе си перспективата на реалната промяна в полза на общия интерес.

Проф. Росен Стоянов  е преподавател по политически комуникации и информационни науки в НБУ. От 2011 г. е декан на Магистърския факултет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на 4 научни монографии.  Водещ семинари на политически партии и политически лидери. Има опит и в подготовката на политически кампании.