Шегите на властимащите в Пловдив: Построихме лифт на Бунарджика и зоопарк, разширихме Околовръстното

За политиците, които с лекота дават щедри обещания и не ги изпълняват, Денят на шегата 1 април продължава 365 дни в годината. Сакралната дата обаче успяха да изпреварят преговорните екипи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които се кълняха, че ще се разберат на преговорите за правителство. Както се казва - много искаха, ама нямаха желание. И пратиха българите на предсрочни избори. Голям майтап!

В епохата на соца пък партийците вдигаха обществения тонус с шеги за равенство и справедливост под формата на развит социализъм, по време на демокрацията ни забавляват с лафове за просперитет, напредък и стабилност.

Зоологическа градина, обещана преди години. Снимка от Наташа Манева

В Пловдив шегаджийските истории са постоянна дъвка за властта, особено преди местни избори. Те се простират от стъклената настилка на Главната, през която един ден сме щели да виждаме автентичната писта на Римския стадион от 1.-2. век, до разширението на Околовръстното шосе, което вече щеше да е завършено, ако не беше чиста проба лъжа. 

Най-атрактивна беше идеята за лифт до върха на Бунарджика, родена от калоритен архитект и рестартирана преди 12 години от тогавашния кмет. Въжената линия щеше да отвежда туристи от подножието на тепето до „Альоша”, оттам да преминава над Главната и да акостира на Небет тепе. Местен скулптор доразви атракцията, като прокара лифта до Братската могила. Впрочем в тази иновация за въздушен транспорт имаше голям резон, при положение че транспортната блокада с всеки ден се затяга като ​фатална примка около шията на Пловдив.

Европейската столица на културата остана в историята на града освен с бляскавите си събития, и с дебелата шега за Тютюневия град, който беше представен пред света като втория артквартал, сл​ед „Капана”. Обрулените тютюневи складове бяха вкарани в концепцията на „Пловдив 2019” и титлата бе успешно спечелена, като междувременно в основите на „Капана 2“ не беше положен нито един камък. В резултат на това едни складове рухнаха, други се превърнаха в декор, но не на забавна комедия, а за филм на ужасите.

Тютюневият склад на ул."Одрин" беше съборен и до днес не е възстановен. Снимка от Наташа Манева

Отлично режисирана комедия се разигра през 2006 г., когато беше учредено смесеното дружество „Пълдин туринвест“. В него бяха апортирани 22 общински имота с обща площ около 400 декара, сред които се озоваха 14 къщи и незастроени парцел​и в Стария град. Тогавашните управници обещаха манна небесна на пловдивчани. Пошегуваха се, че възрожденските перли ще заблестят и ще отворят вратите си за туристите, а от участието на „Пълдин туринвест“ в Панаира към плиткия общински бюджет ще завали златен дъжд. За 18 години обаче в местната хазна не капна и капка, имотите са минали изцяло в частни ръце, перлите в Стария град са все така под ключ.

Пловдивчани бяха пратени за зелен хайвер и с електронното таксуване в градския транспорт.

Електронното таксуване на испанците, обещано на пътниците преди осем години, така и не заработиСнимка от Наташа Манева

Безкондукторната система трябваше да стане факт през февруари 2016 г. За оборудването, хардуера и софтуера бяха платени 20 млн. лева на испанската фирма „Индра“. Община Пловдив като на шега отчете пред управляващия орган на МРРБ реализирания проект. Въпросният орган, също като на майтап, подписа, че системата е въведена. Днес всички сме свидетели, че кондукторите и шофьорит​е продължават да късат билетите, старата електронна техника става само за брак, а виновни за тази грозна лъжа до този момент няма.

Ако нашенските политици бяха честни и читави, щяхме да водим децата си в модерна зоологическа градина вече шест-седем години, когато обещаха да я отворят като най-модерната на Балканите. Пловдив няма зоопарк от 2008 г. Тогава мизерните клетки бяха затворени със заповед на МОСВ заради лошите санитарни условия. Оттогава се сипят обещания за довършване на изоставения строителен обект, програми, проекти и концепции - всички до една са голи приказки.

Най-много първоаприлски шеги са изречени за пътната инфраструктура през последните 30 години.

Фантазията в тази област е неизчерпаема, сатира и хумор се ръсят като от рог на изобилието, дори и габровци биха ни завидели на придобивките - кръстовища на две нива, нови мостове над Марица, градска железница, естакада на бул. „Копривщица“, която премахва трите жп прелеза. А като премине еуфорията на 1 април, се събуждаме с още по-зверски задръствания в трафика, тесни улици, разбита пътна настилка, ремонти.

Най-големите шегаджии обаче са строителите, а заедно с тях и възложителите на обектите (разбирай - държавата и Общината). Разширението на Околовръстното шосе е изтъркан хит на политиците, който те дъвчат и претоплят като престояла манджа най-малко 20 години, особено преди избори. Външния ринг между Скобелева майка и Асеновградско шосе управниците "затварят" с изграждането на 4 км път от 2012 г. и все не могат да го докарат поне до първа копка. 

Ул. „Даме Груев“ пък щеше да бъде завършена за 10 месеца, ала ремонтът продължи 2 години. Зала „Дунав“ трябваше да е готова през 2021 г., но и днес не е въведена в експлоатация. Реконструкцията на Брезовско шосе - бул. „Дунав“ имаше срок до февруари 2023 г., но не е доведена докрай и сега.

Брезовско шосе трябваше вече да е завършено, но тепърва предстои ремонт в последния участъкСнимка от Наташа Манева

Първи април е празник и за Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която превръща в шега всеки посочен срок за строителството на пробива под Централна гара.

Дано шестте месеца за изграждането на новия Бетонен мост, обещан от НКЖИ, да не се окажат поредният майтап. 

1 април - ден на лъжата и глупците

Следващата седмица започва с паметна дата - 1 април. Това не е официален празник, но е спечелил широка популярност като ден, в който се шегуваме с близки и приятели. Оказва се, че хората лъжат редовно - според психолози по три лъжи на всеки 10 минути.  

Едни приписват зараждането на празника на Древния Рим, където в средата на февруари празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum).  Част от закачката била слугите да командват господарите.

Според друга версия  празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г., когато   джентълмени се хванали на лъжливата покана да присъстват със съпругите си на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове" в Тауър. 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

В различните страни този ден носи свой национален колорит. У нас се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем някого или нас да ни излъжат до обяд на 1 април.

В Шотландия празнуват два дни, като на втория ден по гърбовете на хората се закачат иронични надписи. Във Франция този обичай наричали “априлска риба” - нещо като лов на глупаци. Традиционно се залепят рисунки на риби на гърба на други хора.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден - за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят.

Вместо да ни заведе в рая за 800 дни, царят си взе имотите

Българите приеха Симеон като месия 

Сред най-големите лъжи на политици българите смятат прословутите 800 дни, за които Симеон Сакскобургготски, последният български цар, обеща да оправи страната.  

На 6 април 2001 г. той обяви в реч пред двореца "Врана" влизането си в българската политика и основаването на Национално движение "Симеон Втори". Българите възприеха царя, върнал се след 50-годишно изгнание, като спасител и гласуваха масово за новата партия НДСВ, която спечели триумфално 120 депутатски места на парламентарните избори. Сакскобургготски стана премиер цял мандат - от 2001 до 2005 г. 

През 2001 г. народът посрещна Симеон като месия

Все пак царят подписа исторически документ - официалното ни присъединяване към НАТО през пролетта на 2004 г. Обещаното от него обаче, възприето от българите като очакван икономически възход и скок на доходите, така и не се случи и сънародниците на Симеон се почувстваха излъгани. И наказаха неслучилия се спасител.   

На изборите през 2005 г. за 40-о Народно събрание НДСВ се срина до втора позиция - 53 депутати, след което стана част от Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев от БСП - първа сила с 82 депутати.  

Вместо да оправи България, царят оправи семейните имоти, като си взе двореца "Врана", "Царска Бистрица", както и хиляди декари рилски гори. Осъди и България в Страсбург да плати 1.6 млн. евро заради мораториума върху имотите му. 

През 2001 г. българите посрещнаха Симеот като спасител

Сакскобургготски обаче не смята, че е излъгал българите, като им е обещал неизпълними неща. Обяснява, че не открил у нас трудолюбие в степента, в която се надявал. Убеден е, че българите трябвало да си помогнат най-вече сами. Смята, че българите не са достатъчно сплотени и малцина спазват девиза “Съединението прави силата”, изписан над сградата на Народното събрание.

"И затова може би надхвърлихме тия 800 дни. Но ако погледнем обективно и без предубеждения, не беше толкова по-дълъг периодът, в който започнахме да променяме нещата", казва царят. Той недоумява защо хората го упрекват за прословутите 800 дни. А идеята за тях открил в учебник за възстановяването на компании, които са в тежко положение - както България в първите години на прехода.

С налъми с грайфер и мекици без пари арх. Чинков вкара града в комунизма 

От Хенриета Георгиева

Арх. Никола Чинков

Като цар на вицовете и една от най-колоритните фигури в града е известен легендарният пловдивски архитект Боян Чинков. Той е живо доказателство колко опасни могат да бъдат шегите по тоталитарно време. Архитектът е един от малцината в света, лежали в затвора за вицове. Жилото на шегите му не щади дори партийните величия.  

Талантът да разсмива с пиперливи политически вицове го превърнал в трън в петата на народната власт. Приписват му към петстотин вица. 

"Откакто дойдоха гимназистките, в птицефермите секнаха яйцата, защото кокошките се научиха да правят аборти", подигравал Чинков ученическите бригади - важен партиен почин.   

Арх. Чинков със съпругата си Вяра и двете си деца Никола и Шинка

Христоматийната случка с мекиците обаче истински вбесила властта. Една сутрин, по време на соца, арх. Чинков платил на кварталния мекичар бай Илия целия оборот за ден - около 40 лева, с уговорката да раздава мекици без пари. Бързо се натрупала опашка, избухнали караници. Архитектът, който наблюдавал цирка отстрани, обяснил на дотичалия милиционер, че просто искал да види какъв ще е животът в епохата на светлия комунизъм, когато няма да има нужда от пари.

След като ДС образува дело срещу него, архитектът вицаджия е арестуван  през ноември 1963 г. Осъден е на 5 години лишаване от свобода и конфискуване на част от имуществото му. При правото на последна дума Чинков призовал властта светкавично да раздаде на хората налъми с остри грайфери на подметките. "Осъдихте ме, вече няма спънка пред светлото бъдеще и като потече мед и масло, хората да не се пързалят по улиците", обяснил осъденият.

Прекарал в Старозагорския затвор десет месеца. Освободили Чинков след лична молба до вожда Тодор Живков на френския президент Шарл дьо Гол и на Пиер Ваго, председател на Международния съюз на архитектите.

Чинков не спрял с шегите - като тази, че отива в ортопедията да му гипсират езика, за да не загази пак. 

Лафовете на Бай Тошо

 „До реката, от нас да мине - едно училище!“, казва Първия. „Ама ние нямаме толкова деца бе, другарю Живков“, отговарят хората. „И деца ще ви направим бе, другари!“, успокоява ги Живков.

„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“ 

„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“

„…И ние спахме 100 души в едно заведение… ммм… квартира де…“

„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“

„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“

„Тази година ​- завод за полупроводници. Догодина - за цели проводници!“

„Аз работех като преводач - превеждах овците от един хълм към друг…“

„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“

„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“

„До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След Девети той направи съдбоносната крачка напред!“