Исторически спор за прочутата Статуя на свободата разпали ново напрежение между Франция и Съединените щати на фона на разногласията в западния алианс, породени от войната в Украйна.
Французите настояват, че монументът е тяхно дело и го поискаха обратно, докато американците отвърнаха, припомняйки своята роля в освобождаването на Франция по време на Втората световна война.
„Нашите художници създадоха тази статуя. Подарихме ви я. Върнете я“, заяви членът на Европейския парламент Рафаел Глюксман.
Отговорът от Вашингтон не закъсня. Говорителят на Белия дом Каролин Левит отвърна: „Причината Франция днес да не говори немски, се дължи на намесата на Съединените щати.“
Малко известен обаче е фактът, че корените на Статуята на свободата водят към Османската империя.
През 1850 г. египетският управител представя проект за прокопаването на Суецкия канал с цел съкращаване на морския търговски път. След 12 години чакане султан Абдулазиз дава одобрението си, а Франция поема изпълнението на мащабния проект. Ръководител на инженерните дейности е Фердинанд де Лесепс.
В рамките на проекта се планира издигането на гигантска женска статуя при изхода на канала към Средиземно море.
Тя трябвало да държи факла в ръка — символ на посланието, че „светлината на Азия идва от Египет“. Задачата била поверена на френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди.
След завършването ѝ обаче се появяват опасения, че подобен монумент ще предизвика недоволство сред мюсюлманското население. Така статуята остава недовършена, а проектът е изоставен.
Години по-късно Франция решава да направи грандиозен подарък на младата американска република.
Бартолди изважда старите си скици за Суецкия канал, променя облика на женската фигура, добавя ѝ книга — символ на закона — и запазва факлата като олицетворение на свободата.
През 1886 г. статуята е окончателно завършена и монтирана на остров Либърти в Ню Йорк. Самият монумент е висок 46 метра, а с пиедестала достига впечатляващите 93 метра.
Така Статуята на свободата се превръща в един от най-разпознаваемите символи на Съединените щати, макар че първоначалното ѝ финансиране е осигурено именно от Османската империя.