Стоян Динков със скандална версия: Нямало е Османска империя, а Държава на съюзите! Не сме били роби

Иван Александър подписва договори с османците и 60 000 турци исмаилтяни от Мала Азия се заселват в Търновското царство, ставайки ядрото на армията, твърди синът на голевмия поет Иван Динков

Стоян Иванов Динков е български писател и художник, син е на големия български поет Иван Динков и ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на книгата „Османо-римска империя, българи и тюрки”, където развива една изключително оспорвана теза, че Османската империя е продължител на Римската и благодарение на нея българският народ оцелява в един изключително труден период. Описва управлението на османските султани като по-толерантно от това на редица европейски владетели и твърди, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който от времето на Атила управлява степите на Евразия. 

- Твърдите, че българи и турци имат обща история и произлизат от един древен народ, който от времето на Атила управлява степите на Евразия. С какви доказателства разполагате?

- Някои от моите твърдения са свързани единствено със съдбата на балканските българи, да ги наречем дунавски българи. В конкретния случай това няма общо със съдбата на всички българи ​- например волжките, кавказките, уралските, кубанските и т.н.  Първо трябва да се разбере правилно историко-политическото наименование тюрки. Стотици народи, две човешки раси и една подраса са били в отделни исторически периоди тюрки. Днес десетки народи, две раси и една подраса са също тюрки. Принадлежността към тюрките се определя преди всичко по език, обща история, художествена стилистика, митология, религия, символика, военна организация, държавотворчество и т.н. В най-дълбока древност, също и според генетичен произход, свързан с Y-ДНК хаплогрупите R1a, R1b, Q3 и частично с N1, които са изначално прототюркски и безспорно тюркоезични. Абсолютно доказани в световната историография, а през последните десетилетия и от генетиката, са именно тези факти.  

Да обърнем внимание на волжките, уралските и кавказките българи, които и до днес продължават да бъдат тюрки и да говорят на тюркски език, защото никога не са променяли (подменяли) историята, езика и самоопределението си. 

Чувашия, която преди десетина години официално заяви желанието си да възстанови старото си име Волжка България, е пример за това. 

Разговарял съм с проф. Генадий Тафаев, който по това време беше директор на Историческия институт на Чувашия. В тази република се съхранява най-автентичната древна и средновековна българска история. Също и република Татарстан, която официално призна българското културно наследство. 

- В трудовете си говорите за куманите. Да, те са част от Второто българско царство, но доказват ли тюркския произход на българите?  

- Второто българско царство е основано от кумани (тюркски народ) и всички царски династии, включително и местните феодали, са кумани през цялото съществуване на държавата, както и по време на фрагментацията на четири отделни държавици. Тоест от Петър и Асен до Шишман, Срацимир и Иванко управлението е куманско. Държавата носи името Загоре, а не България. Това е удостоверено от много документи, още от времето на Калоян, потвърдено в епохата на цар Мицо Асен III, от венециански документи от втората половина на 14. век и т.н. Разпадът и фрагментацията на царство Загоре е следствие от множество фактори. В тези условия на пълен разпад на Загоре се осъществява и съюзният договор между Иван Александър и султан Мурад през 1364 г. Иван Александър неведнъж доказва своите лоялни съюзнически отношения, като например във войната с Унгария.  

- Как ще опишете тогава времето, когато османците завладяват българските земи? 

-  В началото на 14. век се наблюдава обезлюдяването на Европа, тогава настъпва епохата на т.нар. "Голям европейски глад", продължила близо две десетилетия. Поради климатични промени, довели до тежки суши и срив на земеделието и животновъдството, гладът предизвиква масова смъртност. Близо 25% от европейското население загива.

Това е и времето на фрагментацията на държавата Загоре (т.нар. Второ българско царство), която в рамките на две десетилетия се разпада на четири отделни държавици, напълно антагонистични помежду си, с различни политически и религиозни ценности. 

Видинското царство е католическо, Търновското е православно със собствена патриаршия, Добруджанската държава (Карвуна) има църква, пряко подчинена на Константинополската патриаршия, а Велбъжд е зависима от Сърбия. Земите на разпадналата се вече българо-куманска държава (известна и като Втора българска държава на Балканите) са станали полуколониални територии спрямо Унгария, Сърбия, Източната римска империя и Венеция, когато не е „заместена” от Генуа в конкурентната борба в Черно море и Проливите. Известни са унгарските кралски грамоти, в които се описва турска армия, под командването на цар Иван Александър, воюваща с унгарците. 

Иван Александър подписва съюзни договори с Османската държава и 60 хиляди турци исмаилтяни от Мала Азиясе заселват в Търновското царство, ставайки ядрото на армията. Това е логично и е следствие от църковната политика на Иван Александър, която позволява на всеки мъж, поданик на царството му, да стане монах и да се освободи от военна служба.

-  Тогава какво представлява според Вас Търновското царство към 1393 г.?

- Да, 1393-та  е годината, за която някои изследователи твърдят, че "България" е "завладяна" от османците. По това време Търновското царство представлява една нищожно малка област около Търново, нещо подобно на ограничен "владетелски домен" на куманската Шишманова династия, а самата столица е вече град без никакво политическо и икономическо значение. 

Окрупняването на територията на Османската държава на Балканите със столица Одрин (Едирне, Адрианопол) достига до създаването и на първото бейлербейство, носещо името Румели/Румелия, начело на което застава Лала Шахин, роден в Пловдив. Нека си припомним, че Пловдив (Филибе) цели четири десетилетия преди Търново е включен в рамките на Османската държава, дори още през 1361 г. е открита известната Джумая джамия, чието строителство е започнало няколко години по-рано. 

В тази епоха куманските владетели на държавиците, останали след фрагментирането на Загоре, не са имали никакъв проблем да разговарят и водят преки преговори с османците, тъй като имат един и същ майчин език - тюркски. Конкретно в книгата  „Османо-римска империя, българи и тюрки” се опитвам да разкрия именно някои страни от историята на българо-куманското Средновековие на Балканите по време на държавния разпад през 14. век. А акцент е също и това, че българи и турци не са исторически „враждебни народи”, а напротив - те са родствени и приятелски народи още от "дълбоката" ​Античност, защото имат общи еволюционни корени и обща история в продължение на хилядолетия.

-  Тюркската теория за произхода на българите се прокрадва едва в началото на XX век. Преди нея се говори за алтайски, арийски произход. Да не забравяме и сарматската хипотеза ​- как ще мотивирате своята теза? 

- Това са факти, абсолютно доказани в световната историография. Османската държава се създава едва след като към Османското емирство се включват земите на четирите български държавици (четвъртата е Велбъжд на Драгашите). Фактически именно балканските българо-кумански земи представляват първото османско бейлербейство, наречено Румелия, т.е. Земя на римляните, Римляния, като в този смисъл тези земи са „сърцевината” на бъдещата Османска империя, която официално никога не е била "империя", а Османска държава, по същество Държава на съюзите.

Столицата на Османската държава още от 1365 г. е Одрин (Едирне). Османската държава е основана от община Кайъ боз-ок - една древна тюрко-булгарска община от Кавказ. Би било добре да осъзнаем, че българи е имало и има не единствено на Балканите и тези българи са били и са все още активни участници в еволюцията - волжки, кавказки, уралски, кубански и т.н. Такива „небалкански българи” са били и тези от тюрко-огузката община Кайъ, основали Османската държава.  

Време е да престанем да се чувстваме наследници на „роби”, защото никога не сме били „роби”. Османската държава (империя) представлява една от 16-те световни тюркски империи, в чиито конструкции има активно и сериозно българско участие. Днес съществуват 72 съвременни държави на три континента, които са били част от Османската държава в продължение на 4-6 века.