Стоян Динков: Тръмп спря превръщането на Евросъюза в нов СССР

- Г-н Динков, какво очаква Европа след встъпването във власт на Доналд Тръмп?

- Не само Европа, но и цялата планета ще претърпи големи политически и икономически промени. Епохата на ляволибералните доминации, възникнали от неолибералната идеология приключи. Глобалното ядро от леви уокисти, неолиберали, ляволиберали и прогресисти фрагментира и скоро ще отстъпи от политическата си агресия. Настъпва епохата на консерваторите, стабилността, производителността, на независимите държави!

Победата на Тръмп не е обикновена победа на американски президентски избори, а е фактически цивилизационна победа на здравия разум, демокрацията и производителните сили в целия свят. Следователно в Европа, и по-конкретно в Евросъюза много скоро ще доминират консервативните десни партии и в близка перспектива този съюз ще се трансформира отново в икономически, преодолявайки политическите си, предимно левичарски залитания и опити за контрол върху суверенитета на страните членки.

Можем да очакваме "Европа на суверенните нации", но вече не и Европа във формата на нов СССР, към която бе поел ЕС. Много вероятно е Урсула фон дер Лайен да бъде отстранена от поста председател на ЕК до края на годината, а вероятно и по-рано. Изключително интересно се очертава положението в Германия, Румъния, Словакия и Унгария. Особено в Словакия и Унгария, където е възможно до една-две години да се поеме курс към напускане на ЕС, което неизбежно ще повлияе и върху страните членки. Официалната подкрепа на Илън Мъск за партията "Алтернатива за Германия" е също твърде показателно. Силното сближаване между САЩ и Италия съответно ще има своето влияние и върху "латинска" Европа - Франция, Испания, Португалия и Румъния, а следователно и върху Латинска Америка. Предполагаемото отстраняване на Калин Джорджеску от предстоящите президентски избори в Румъния ще създаде огромни политически напрежения, а в случай че той бъде допуснат на избори, много вероятно ще ги спечели. Светът постепенно ще се трансформира в 8-9 глобални политико-икономически региона, които ще организират конкурентна "борба" помежду си, а конкуренцията е движещата сила на еволюцията. Предполагам, тези региони ще бъдат следните: Западна Европа с Великобритания, Източна Европа без Балканите, БРИКС, Северна Америка с Мексико, Южна Америка, Африка и арабските страни, Тюркски съюз (на един бъдещ етап и в условната форма "османо-тюркски", включващ също Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Северна Македония и много вероятно България), Индийски субконтинент с Шри Ланка и Бангладеш, Югоизточна Азия с Австралия, Япония и Южна Корея.

- Ще успее ли Тръмп да спре войната в Украйна и по какъв начин? Киев ще трябва ли да се прости с мечтата за НАТО и със загубените територии?

- Със сигурност Тръмп и Путин ще се договорят за спиране на войната, това е неизбежно и обективно логично в исторически и политически аспект, както и в икономически. Вече са налице и конкретни предложения за преговори. Тръмп и Путин се познават добре, те се разбират по много от геополитическите въпроси и никога не са имали съществени противоречия. Двамата са антиглобалисти, което допълнително създава условия за договорености, които ще повлияят положително за намирането на бързи решения, преди всичко за прекратяване на войната в Украйна и други региони. Украйна ще се прости с рускоезичните си територии, на практика тя вече се е простила. Остава само един - геостратегическият вектор в Северното Причерноморие Николаев-Одеса. Напълно е възможно Русия да прекрати войната едва след включването на тези области и стратегически градове в РФ.

Преди години, по време на моята последна среща с проф. Франсоа-Жорж Драйфус в Париж, ние разговаряхме именно за Украйна. Драйфус по това време беше завеждащ катедра "Геополитика" в Сорбоната, изключителен ерудит и визионер, докато аз бях твърде неподготвен по тази тема. Срещата ни беше няколко години преди Майдана. Той ме попита какво мисля за бъдещето на Украйна. Отговорих, че очаквам Украйна да стане член на ЕС и НАТО. Драйфус се усмихна и ми каза, че Москва непременно ще се опита да включи Украйна в РФ, ако не цялата, то поне източните области с Крим, а Азовско море ще стане вътрешно "езеро" на Русия. В момента е очевидно, че Драйфус се оказа прав, а не аз. По-късно посетих Украйна четири пъти, а общо престоях там над една година. Първия път станах наблюдател на началото на Майдана, когато колони от млади хора, развели украински знамена, вървяха към центъра на Киев. За мен това бе неочаквано, тогава смятах, че Янукович "стои стабилно" под протекцията на Москва. Събитията се развиха бързо и обществото започна да се променя. Квартирата ми бе на около триста метра от управление "Тил" на Въоръжените сили на Украйна. Често виждах млади хора в инвалидни колички, ранени или осакатени. Разбрах, че еманципацията е започнала, но докъде щеше да стигне, все още не можех да предположа. 

- Колко време ще оцелее примирието между Израел и Хамас и какво ще се случи с Газа в бъдеще?

- Според мен примирието ще бъде дълготрайно - бих казал, че повече няма да има военен конфликт. Човечеството винаги е намирало пътища към помирение, независимо от трагедиите, които си е причинявало. Човешката природа е такава - първо създава трагедии, а след това се опитва да намери помирението. Всяка трагедия оставя дълбоки белези върху поне две-три поколения. Да си припомним за хилядите войни, особено тези от XX век. През Първата световна война германци, руснаци, французи, италианци, австрийци, унгарци, българи, сърби, османци, англосаксонци и други се убиваха взаимно и милиони от тях загинаха, а след войната намериха път към помирението. Още по-показателна е Втората световна война, когато бяха убити около 56 милиона души в Европа и приблизително 40 милиона в Азия, Африка и Тихоокеанския регион. След ВСВ в Западна Европа се пое курс към траен мир, бяха положени основите на ЕИО, трансформирал се в ЕС. Създаде се и т.нар. "социалистически лагер" като конкурент и противовес на Запада и "капиталистическите страни". Тези реалии, включително НАТО и Варшавския договор, в един по-глобален аспект елиминираха опасността от ядрена война. В този смисъл белезите от войната ще се лекуват в Израел и Газа в следващите няколко поколения. Подобно ще бъде и положението между Русия и Украйна. Разбира се, Газа ще си остане палестинска.

- Каква ще бъде ролята на Турция в Сирия след падането на Асад и какво ще се случи със сирийските кюрди?

- Ролята на Турция в Сирия ще бъде основна във възстановяването на държавността, икономиката и стабилността на Сирия. Относно сирийските кюрди - единствен проблем на тази общност са комунистите терористи от ПКК/СЗН. Този проблем трябва да бъде решен кардинално и завинаги, за да има реална стабилизация в Сирия. Обикновените кюрдски граждани нямат и няма да имат никакви проблеми, те ще живеят в една стабилна и просперираща Сирия, както живеят и в други съседни държави. Опасността е в комунистите терористи и тази опасност до няколко месеца ще бъде генерално и завинаги отстранена. В този контекст е добре да се спомене, че Турция се превръща от регионална в глобална сила, с голямо влияние по векторите Тюркски съюз (плюс Унгария), Руска федерация чрез тюркските републики в нея, Северна Африка - и особено в Либия - също в Кения, Сомалия, Уганда, Бурунди, Танзания, региона на Червено море и т.н.

Джордж Фридман, директор на института "Станфорд" написа преди години, че 21-ви век е векът на Турция. 

- Какво предизвика вълната от протести в Сърбия? Спонтанни ли са, или са по модела на цветните революции? Ще оцелее ли президентът Вучич?

- Сърбия в момента е политически нестабилна, тъй като е неориентирана в бързо променящите се геополитически условия. От една страна, държавата е близък съюзник на Русия, от друга, помага на Украйна, от трета, се опитва да стане член на ЕС до 2030 г., от четвърта страна, иска да съхрани традициите и независимостта си. Логично е в подобно положение обществените настроения да бъдат твърде променливи, често и напрегнати. Според мен днес напълно "спонтанни протести" няма. Историята познава такива в ситуации на тежки икономически кризи, довели до масова безработица и глад. В Сърбия не се наблюдава нищо подобно, ето защо протестите са организирани и финансирани предимно от противниците на Вучич. Разбира се, сред студентите е възможно да има и известна спонтанност в действията, но Сърбия не е Франция и Вучич не е Дьо Гол. Вучич ще оцелее, разбира се. Особено и когато войната в Украйна се прекрати, неговото политическо положение ще се стабилизира напълно. Няма логичен вариант Вучич да се оттегли от власт под въздействието на протести, стачки и блокади. Той вече предлага нови обществени формати на "национално единство", което ще създаде и предпоставки за елиминиране на сепаратистките тенденции във Войводина още в зародиш. Това допълнително ще стабилизира управлението му и директно кореспондира с традиционно силните националистически настроения, характерни за тези наши западни съседи.

-  Какъв е полезният ход на България в отношенията със сегашните власти в Северна Македония?

- Навремето съм имал честта да проведа дълги срещи и разговори с академик Владо Камовски, председател на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ). Като много по-възрастен и опитен от мен той съответно бе и по-подготвен по темата "българо-македонски отношения". Въпреки някои мои аргументи, включително и писмата на Благой Конов (Блаже Конески) до проф. Кирил Мирчев, те не бяха никак достатъчни, особено и след като Камовски изтъкна формирането на македонски идентитет още от 1919 г. Логично идентитети са се формирали и ще продължават да се формират, това е част от еволюцията. Например в Швейцария е налице "швейцарски идентитет", независимо от това, че нацията е съставена от четири народности. Подобно е положението и в Северна Македония, където живеят представители на поне четири народности. Полезният ход на България е да създаде отношения на толерантност, да помогне с каквото може на РСМ, да избегне националистическото говорене, да отвори все повече границата, да съдейства безусловно на Скопие за присъединяване към ЕС, ако все още това е привлекателно в близките години. Прояви на национализъм и аспирации към Северна Македония ще се отразяват все по-проблемно на нашите отношения и ще предизвикат краен негативизъм сред нейните граждани спрямо нас, дори обиковените хора. Това е изключително опасно и преди всичко напълно безсмислено. Ако границата се отвори, културните и икономическите взаимодействия ще определят и бъдещата еволюция на отношенията ни.

Стоян Иванов Динков е български геополитик, писател и художник, син на поета Иван Динков. Той е ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Автор е на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател (2003) и съучредител на Центъра за стратегии и анализи (2008). 

Член е на редакционната колегия на вестник ”Пулс” и на списание „Българска лира“. Председател е на партия „Зелена България“ в периода 2007-2008 г., председател на Политическия съвет на „Зелена партия - Българските зелени“ през 2008-2009 г. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Автор е на книгите „Гримаси“, „Свлачища“, „Приказка за вечността“, „Османо-римска империя, българи и тюрки“, „Туран - от скитите и хуните до тюрките и българите“, „Исус Христос - Земното име на Дявола“, „Траки и кимерийци“ и др. Негови текстове са превеждани на английски, турски, румънски, португалски език и адаптирани на македонска литературна норма.