Валежите в България са от решаваща важност за Одрин

Заместник директорът на Изследователския и приложен център за природни бедствия към Тракийския университет, ст.н.с. д-р Муса Улудаг алармира, че 60-те килограма валежи на квадратен метър в града през последните 3 дни са важни за производителите, които засаждат своята пшеница в суха почва.

Ученият допълни, че е проблем, че дъждовете, които трябва да паднат в дългосрочен план, падат за кратко време. „Тези валежи бяха много полезни, но ако не продължат или не бъдат последвани от снеговалежи, не мисля, че ще бъдат достатъчни по отношение на нужните нива за подпочвените води, реките и селскостопанската продукция.“

В Одрин летните месеци с високи температури и без дъжд донесоха суша, което създаде трудности както за производителите на ориз, така и за производителите на пшеница. Оризовите полета, напоявани от реките Марица и Тунджа, където дебитът спадна драстично поради сушата, слоспяха да просъществуват с умерено, добре планирано, редуващо се напояване.

Производителите на пшеница засадиха реколтата си в суха почва, тъй като октомври беше необичайно безводен. Според данните, получени от Регионалната дирекция по метеорология, падналият дъжд в Одрин през последните 3 дни увеличи дебита на реките Марица и Тунджа и зарадва производителите.

Дебитът на река Тунджа, която течеше с 3 кубически метра/секунда миналия месец, се увеличи четирикратно до 12 кубически метра/секунда, а Марица, която течеше с 37 кубически метра/секунда, се увеличи до 47 кубични метра/секунда.

Улудаг подчерта значението на последните дъждове за града. „Тези дъждове са много важни за Одрин, който е селскостопански град. Освен това дъждовете, които падат не само в Одрин, но и върху Балканите и България, също преминават през Одрин през Тунджа, Арда и Марица, затова валежите имат много важен принос за икономиката и селското стопанство на Одрин. Ако те са нередовни, това носи сериозни проблеми, например, датата на засаждане на новите посеви в Одрин се измести след 15-ти ноември. „Последните валежи бяха много полезни, но ако не продължат и не бъдат последвани от снеговалежи, не мисля, че ще бъдат достатъчни по отношение на подпочвените води, реките и селскостопанската продукция“, продължи той.

Ученият предупреди, че трябва да се установи добре връзката между управлението на водите и селското стопанство поради промяната на режима на валежите. 

Улудаг сподели: „На първо място, в света има неоспорима промяна на климата и ние вече не можем да отричаме влиянието на човека върху това с индустриалната революция. Но промяната в климатът не е причинена само от хората, но и поради природните процеси. Трябва добре да анализираме водните периоди, да планираме добре възможните промени в бъдещия климат, да планираме нашата продукция. Държавата трябва да контролира това, защото е важно да следваме управление на водите, основано на научни данни, и селскостопанска ни политика, трябва да е основана на научни данни“, подчерта той.

„Валежите, които трябваше да паднат в дългосрочен план, падат за кратко време. Това причинява сериозни повърхностни наводнения и ускоряване на ерозията в земеделските райони. Най-важното нещо за земеделските площи е филтрирането на водата, тоест просмукването й в почвата, но когато валежите са много проливни, тази филтрация се затруднява и тя преминава повече в повърхностния поток, което е друг сериозен проблем“, заключи той.