Вековната връзка между Истанбул и неговите котки продължава и днес СНИМКИ

Истанбул, който е бил домакин на много цивилизации в историята, е известен не само със своето историческо и културно богатство, но и със своите котки, които могат да бъдат намерени на почти всяка улица.

Мегаполисът през цялата история се е превърнал в един от най-уникалните градове в света поради „перлата на Босфора“, неговата историческа структура, културни красоти и безкрайната активност, която цари денонощно.

Градът, който е домакин на хиляди местни и чуждестранни туристи всеки ден, е известен със своите тълпи от хора и своите котки.

Котките, превърнали почти всяко кътче в града в свой дом, се превърнаха в символи на квартали като Фатих, Кадъкьой и Бейоглу.

Докато туристите обикалят Истанбул, те често виждат постоянните жители на града, котките, понякога да преследват чайка, за да ядат симит (турски геврек) или да чакат рибата, уловена от любители рибари.

Понякога позирайки на исторически места или се скитайки из улички, котките са различни по порода и цвят.

Сладките котки, често наричани въз основа на техните физически характеристики и цвят на козината, като „Текир“, „Картопу“, „Сарман“, „Думан“ и „Кьомюр“, се превърнаха в символи за любителите на фотографията. Фотографите, заснемащи историческите забележителности на града, често включват тези котки в своите снимки.

Истанбулските котки, хранени от храната, дадена от търговци, местни жители и туристи, никога не разочароват хората.

Тези котки, които са свикнали с хората, упорито следват местните жители и туристите, когато търсят обич.

Мяукайки, за да сигнализират за желанието си да бъдат погалени, котките продължават по пътя си, след като бъдат погалени, показвайки благодарност.

Историкът и писател Зафер Билги, говорейки пред Анадолската агенция (AA) за историческото присъствие на котки в града, заяви, че котките са незаменима част от културата на града.

Билги отбелязва, че след превземането на Истанбул на 29 май 1453 г. няколко „Кюлийе“ (комплекси) са били построени на седемте хълма на Константинопол. Фатих Султан Мехмет също е наредил да се построи специално кюлийе в средата на седемте хълма, където котките преобладават оттогава.

Билги също така спомена, че документи отпреди 500 години показват, че при изграждатето на джамията Баязид е било определено как ще бъдат осигурени и доходите за изхранване на животните, живеещи наблизо, за да се защитят техните права.

Той също така обясни, че по време на управлението на султан Мурад III е публикувана първата Всеобща декларация за правата на животните и че състраданието и милостта към котките са ги накарали да станат част от културата на града. „През 1500 г. защитата на котките и кучетата чрез тези декларации и укази не е била просто въпрос на закон или указ, а отражение на чувствителността на хората. Котките всъщност са отражение на състрадание и милост“, обясни той.

Билги сподели, че историческите записи споменават Исмаил Саиб Сенчер, бивш директор на държавната библиотека Беязит във Фатих, който е притежавал около 40 котки и е харчил една трета от заплатата си за грижите за тях.

Той също така изтъкна традицията „манджа“ от османската епоха, при която хората, след молитва, закупували от специални проданачи, черен дроб и хранехли котки и кучета, подобно на съвременните продавачи на птичи семена пред големите джамиив Истанбул. Тази практика, отбеляза той, е дълбоко вкоренена в градската култура на Истанбул, въпреки че не може да се припише само на османския период.

Билги подчерта, че котките са неразделна част от Истанбул от над 500 години, намирайки сигурно място в града. Той обясни, че тези котки са станали неразделна част от идентичността на града – част от неговото семейство, терапия и духовни практики.

Състраданието и милостта, проявени към тях от хората, са очевидни. За разлика от други градове, където расовите котки се третират с особено уважение, Истанбул третира еднакво всички котки. В Истанбул котката се счита за гост, въплъщавайки поговорката „Обичайте създаденото заради Създателя“.