Йордан Божилов: Не бива да се пренебрегва рискът от терористична атака в България

През България минават мигранти от страни с тероризъм  

Даже кибератака може да задейства член 5 за защита на държава членка

След завладяването на Крим Русия превърна Черно море в свое езеро

- Г-н Божилов, след кървавия атентат в концертната зала в Подмосковието колко сериозна е заплахата от терористични атаки в Европа и у нас?

- Тероризмът като форма на действие никога не е изчезвал от политическата сцена в глобален мащаб. Просто в последните години не сме били свидетели на такива терористични атаки в Европа и близо до нашите граници. Но постоянно се случват атентати в страни, където има напрежение. Случилото се в Москва показа, че „Ислямска държава“ все още е жива организация и ние трябва да повишим бдителността си. 

Бих казал, че рискът от терористична атака за България на този етап не е голям, но не бива да се пренебрегва. Трябва да се работи в няколко направления. Първо, да не се допуска радикализация, включително в България. Не трябва да се създават предпоставки за радикализация, която да води до тероризъм.

Трябва да имаме много добър контрол на границите, защото сме свидетели на международен тероризъм. Това са организации или лица, които могат да планират терористичен акт на хиляди километри, но благодарение на глобализацията могат да извършат атентат в други части на света. Т.е. защитата на границите е ключова, тъй като основната радикализация е в страни, които са нестабилни. За съжаление, точно от тези страни и през нашата страна минават най-много мигранти. Не казвам, че минават и терористи, не трябва да се слага знак на равенство. Но основните потоци мигранти са от Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия - страни, където има най-много терористични атаки на базата на радикализация.

Това, което се случва в Ивицата Газа, също до голяма степен ще радикализира много терористични организации. Така че трябва да се гледа и по-широко на проблема с рисковете от тероризъм.

- Франция вече затегна максимално мерките за сигурност. Да очакваме ли подобни действия и в други европейски страни?

- Не изключвам въпросът за противодействие на тероризма да се постави в дневния ред на ЕС и на НАТО, което в стратегическата си концепция определи две основни заплахи за евроатлантическата зона: Русия и военната агресия срещу Украйна, и тероризма - втората най-сериозна заплаха. НАТО има много сериозна политика за превенция. Например на Олимпиадата в Гърция, която беше скоро след атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк, НАТО имаше много сериозно участие в превенцията. Предполагам, че Франция, където предстои олимпиада, също би се обърнала към страни членки на Алианса за съдействие.

Но като се има предвид, че Европа до голяма степен позволява свободното пътуване и придвижване на хора, стоки и капитали, мисля, че нивото на готовност и противодействие ще бъде повишено.  

-  Ще ни гарантира ли сигурност строежът на голямата натовска база в Констанца, на 60-ина километра от границата ни?

- И сега има военноморска и военновъздушна база край Констанца, но тази база се разраства, за да може да приеме повече войски. Има дефицити на военни способности в нашия регион и за покриването им трябва да има възможност да се приемат въоръжени сили на наши съюзници. Затова Румъния е предприела такива дейности, каквито и България трябва да предприеме според плановете.

Водят се разговори за център до Ямбол. Така действа НАТО - нито една страна не може да се справи сама със съвременните предизвикателства в сферата на сигурността и затова се създават възможности съюзниците да могат да се притекат на помощ, когато е необходимо.

- В какъв етап навлиза войната в Украйна в началото на третата си година?

- Русия не можа да постигне своите цели в началото на войната както предвиждаше. Украйна даже успя да си върне част от окупираните територии. На този етап има стабилизиране на фронта във военно отношение.

Русия има готовност и намерение да продължи войната - това е изводът, който можем да направим от изказванията на президента Владимир Путин и на негови приближени. Няколко пъти чуваме закани, че Русия няма да спре, докато не постигне крайните си цели, формулирани като денацификация и разоръжаване на Украйна, т.е. Русия има готовност да продължи войната. Има и възможности - чисто военни, икономически, да си позволи да инвестира много средства и хора в тази война. При това в Русия има управление, което на практика е безконтролно - Путин и относително малкият кръг хора, с които той взема решения, наистина нямат контрол от страна на други държавни органи или на обществото. Украйна също заявява готовност да защитава териториите си, но тя до голяма степен е зависима от помощта - военна и икономическа, която й оказват западните държави.

-  Ако войната се проточи, няма ли риск помощта за Украйна да намалее до критични за Киев нива?

- Разбира се, риск има. Той е свързан и с изборите в САЩ и ЕС, и с процесите, които протичат в отделните страни. Европейските държави също започнаха да попълват своите военни запаси с оглед потенциален конфликт, който Русия би започнала срещу НАТО. От тази гледна точка рискове за намаляване на помощта за Украйна има. Доколко ще се сбъдне това и доколко евентуално намаляване на помощта би намалило волята и духа на украинците да се сражават, трудно може да се оцени.

Засега Украйна продължава да води отбранителна война. Мисля, че войната ще продължи много дълго. Даже да има някакво замразяване на конфликта, той ще остане. Не виждам намерение на Русия да възстанови териториалната цялост на Украйна.

Но най-много ни притеснява рискът Русия да се опита допълнително да ескалира действия, включително срещу държави - членки на НАТО. Не казвам, че това означава военно нападение срещу държава членка. Но може да бъде кибератака, подривна операция, действия, които да възпрепятстват нормалното функциониране на една държава. Например през 2023 г. Русия в продължение на 7-8 месеца беше блокирала цялото наше икономическо пространство в Черно море, където се извършва търсене на нефт и газ, икономическа дейност, корабоплаване.

Смятам, че такива действия от страна на Русия ще се засилят. Естествено, Москва ще се опита да разедини НАТО, да влияе върху отделните държави членки с всякакви средства.

- Защо бяха толкова силни атаките срещу военния министър Тодор Тагарев? 

- Нямам обяснение за атаките срещу министър Тагарев. Според мен изпълняваше стриктно решенията на НС както за помощта за Украйна, така и за по-тясното интегриране на страната ни в НАТО.

Възможно е да има чисто обективни причини за забавянето на помощта за Украйна. Най-големият проблем е това, че постоянната смяна в ръководството на Министерството на отбраната не предполага ефективни дейности. И за модернизирането на армията, и за решаване на кадровите проблеми в отбраната са нужни дългосрочни действия.

- Реалистичен ли е вариантът военен конфликт Русия-НАТО, след като президентът Еманюел Макрон не изключи навлизане на френски части в Украйна?

- НАТО е отбранителен съюз и не разработва планове за атака срещу която и да било държава, включително Русия. От тази гледна точка е изключено агресивно действие на НАТО срещу Русия. Но НАТО се готви да отрази всяка атака, независимо откъде идва. А Алиансът определя Русия като един от най-големите рискове. Така че НАТО разработва планове за отбрана при потенциален конфликт с Русия, предизвикан от Москва. Този конфликт може да бъде както военен, така и невоенен.

Но НАТО категорично са заявили, че даже кибератака може да задейства член 5 за защита на държава членка. А дали отговорът ще е военен, ще зависи от оценката на всяка конкретна ситуация. Но така или иначе е факт, че Европа се събуди и започна да мисли доста по-трезво за отбраната си.

- На среща на върха преди дни лидерите на ЕС взеха решение европейската икономика да мине на военни релси. Какво означава това в конкретика на достъпен език?

 -  Европа няма да мине на военно производство, т.е. всичко да се фокусира върху отбранителни дейности. Впрочем точно в това инвестира Русия - цялата <210> икономика на практика минава в служба на военното производство. Основни дейности като производство на стомана са насочени основно за производство на оръжие и военна техника. Русия до голяма степен постави икономиката си под контрола на държавата - това е на практика милитаризиране на икономиката. Докато при Европа в случая става въпрос да се произвеждат повече и то нови военни средства.

Това обаче изисква доста време. За да се попълнят складовете на Европа, да се произведат необходимите въоръжения, ще отнеме доста време.

Затова се казва, че Европа трябва да произвежда повече отбранителни средства. Промени се оценката на рисковете. Доскоро Европа подценяваше риска от Русия и оценяваше като най-голям риск климатичните промени и беше фокусирана върху осъществяване на Зелената сделка. Доскоро Европа приемаше Русия като търговски партньор.

И НАТО, и ЕС имаха специални отношения с Москва в много области, включително в борбата с тероризма. Но всичко това вече, за съжаление, до голяма степен е минало. Европа мисли по-трезво и вече рискът от Русия се оценява наистина много високо.

- С присъединяването на Финландия и Швеция НАТО вече наброява 32 страни. Има ли обаче дисбаланс в Алианса, доминация на САЩ над европейските членки?

-  В дългосрочен план основният риск за САЩ е Китай. И при всички положения Съединените щати ще търсят съюзници в глобален мащаб. А естественият съюзник е Европа, демокрациите в Азия. От тази гледна точка Америка много прецизно ще калкулира отношенията си с европейските съюзници.

Що се касае до дисбалансите, в НАТО винаги е имало дисбаланс. Америка предоставя към 70 процента от ключовите способности на НАТО, да не говорим за т.нар. ядрен щит. Нито една друга държава от НАТО няма военните способности на САЩ в ядрената област. От друга страна, САЩ поставят основни способности като наблюдение, космическо наблюдение, информационно осигуряване, командване и контрол, високоточни оръжия. От тази гледна точка САЩ са изключително важни за сигурността и отбраната на Европа.

- В колко рискова зона се превръща Черно море и заради войната в Украйна?

- Рисковете в Черно море са много сериозни. Не трябва да се подценяват в никакъв случай, но те не са отсега. За милитаризирането на Черно море говорим отдавна, защото Русия след завладяването на Крим на практика превърна Черно море в свое езеро. Тя може да контролира на практика цялото пространство на Черноморския регион. Русия блокира корабоплаването, спира търговията на Украйна, спира на практика икономическите дейности и на България.

По цялото крайбрежие на Украйна и на Русия са поставени морски мини. Досега са открити над 80 свободно плаващи мини, след като веригите, с които са били закрепени за дъното, са се скъсали. Няколко кораба вече са ударени от такива мини в Черно море. Има и екологични рискове, включително от потопени кораби. Въобще наистина Черно море се превръща в особено рисков регион и е нужен повече ангажимент на НАТО в района.

- Започва ли нова въоръжена надпревара?

- Цялата Студена война беше маркирана от надпревара във въоръжаването основно в стратегическите въоръжения. Сега по-скоро се появява надпревара в конвенционалните въоръжения.

СССР не издържа на надпреварата и икономическият разгром на Съветския съюз дойде точно от това, че прекалено много средства отидоха за отбрана. Сега в Русия става горе-долу същото - към 6 процента от бюджета отиват за отбрана. За силите за сигурност плюс вътрешна сигурност отиват някъде към 40 процента от общия бюджет на страната, което намалява сумите за социални дейности, здраве, образование. Това е може би един от факторите, който ще бъде в основите на бъдещото развитие на Русия. А това кара и Европа да предприема действия в посока отбрана - нормално в днешната тревожна ситуация.

 В рамките на НАТО има ангажимент на страните да влагат не по-малко от 2 процента от БВП за отбрана. Засега половината страни членки го изпълняват. От тази година предполагам, че и ние ще отидем на 2 процента.

Йордан Божилов е магистър по политология и право. Основател на Софийския форум за сигурност и негов председател. Бил е заместник-министър на отбраната. Дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г., като е заемал експертни и ръководни длъжности. Бил е съветник по въпросите на сигурността и отбраната в БАН.

Лектор в Софийския университет. Автор на статии по проблемите на европейската отбрана.