За 33-тата годишнина: ИК "Хермес" дарява по 33 книги от български автори на 33 библиотеки

В Деня на народните будители почитаме делото на българските просветители, книжовници и революционери, които през вековете са съхранили духовните ценности на нацията. Голяма заслуга за културното развитие на обществото имат и съвременните будители в лицето на българските писатели.  

От години Издателска къща „Хермес“ спазва политика за подкрепа на родните автори. Част от голямото литературно семейство на издателството са творци като Владимир Зарев, Георги Мишев, Александър Секулов, Тони Николов, Блага Димитрова, Ивинела Самуилова, Неда Антонова, Красимир Димовски, Иван Станков, Калин Янакиев, Христо Добротинов, Костадин Костадинов, Светла Балтова и др. Издавайки всичките им книги, издателството се стреми да оформи цялостния им литературен образ, за да достигне написаното от тях до повече читатели.

„Хермес“ организира и срещи с родните автори, както и кампании, целящи популяризирането на интереса към книгата и стимулиране на любовта към четенето.

Издателството е партньор на празника по повод 145 години от създаването на НБ „Иван Вазов“, който ще се състои на 29 октомври. По време на събитието и във връзка със своята 33-годишнина „Хермес“ дарява по 33 книги на български автори на 33 библиотеки в Пловдив и региона. Така книгите на едни от най-добрите родни писатели ще могат да достигнат до повече читатели.                               

В навечерието на 1 ноември българската книга става фокус на издателската програма и търговската практика на „Хермес“. По повод празника на народните будители издателството предлага и селекция от заглавия, които са подходящи за подарък.

Отец Паисий е останал в нашето съзнание като монаха от читанките. Неда Антонова след дълги години на проучване ни го описва като жив човек. Човек от Бога и за Бога. 

Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат „робове“...

Но в живота му се случва събитие, което променя съдбата му. И вместо към Виена, поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар.

Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов... Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца сред манастирското братство, проигумен Паисий накрая намира път за спасение на душата си. Той посвещава остатъка от своя живот, за да даде на българския род памет и история.

За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“ главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта <210> е да разгледа стенописите в арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата <210> с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата <210>, но и ще я отведе при тайната на старобългарската книга.

Нима е чудно, че българската политика затъна в „спиралата на хаоса“? Историите на поредица „български кризи“ са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания. И не на последно място - до необявената, но все още продължаваща, че дори и усилваща се с годините „българска гражданска война“, разпокъсала тялото на нацията на „враждуващи племена“, възприемащи себе си преди всичко като „фили“ и „фоби“.

Тони Николов

„Възхвала на провинцията“ е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти.

Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, постепенно става уютен, предразполагащ към бавно осмисляне на живота - от ежедневния и злободневен до въздуха и морето на целия свят.

Ноевият ковчег на Александър Секулов е провинцията, която авторът възхвалява като спасение и озарение.

Цанко Лалев

Не само хората имат любими животни.Животните също имат любими хора.Особено тези, които живеят близо до човека.Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек.Разбират се помежду си с думи и без думи.В литературата това е правено отдавна.Всичко в литературата е стара песен на нов глас.Тук гласовете са по два във всеки разказ.Единият да тегли към минор, другият - към мажор.Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава,който продължава старателно да отмерва човешките времена.

Авторът 

В томчето са включени текстове, подбрани от първите издания на книгите на големия писател.

В Древния Рим провинция наричали територията извън централната власт (метрополията). Войните са били за присъединяване, за разширяване на империята. (Същите причини като днешните специални операции.) Провинцията, от своя страна, е центростремителна, бори се за столично жителство. Това пък му викат продължаване на промяната. Така се е появило понятието провинциализъм. Братя Данчови го наричат „несръчни материали и символ на изостаналост“.

Авторът на четивата е провинциалист, правонямащ на софийско жителство. За малко това да му стане комплекс или вечна тема на писмените му занимания. Признаците на страданието са мудност, забавено мислене, склонност към апатия или пристъпи на празнословие. В края на митарствата, когато бе получен синият печат в паспорта, стана ясно, че метрополията вече е гъчкана с провинциалисти, които всичко знаят „дори на латински, и е някак си тъжно това“ (Валери Петров). 

Разбра се, и прозаичната истина, че живописната територия от двете страни на Балкана няма данни скоро да стане империя като Древния Рим. 

Авторът

Емоционална история, търсеща корените на българската душевност.

Още като невръстно дете Кера губи майка си, а с нея топлата ласка и грижа в семейството. Момиченцето отрано се научава на тежък труд и се сблъсква с несправедливо отношение. Но с неволите идват и малките човешки радости – миговете с вярната приятелка, първата любов, седенките. Кера пораства красива, силна и с доброта в сърцето, която никога не губи, дори и в най-непосилните изпитания.

Странни сънища от далечното минало обаче навестяват нощите ѝ. В тях Керана, изповядваща богомилското учение, извървява труден път, за да изпълни свещената си мисия. А съдбата ѝ сякаш се преплита с тази на Кера.

Романът е емоционално въздействащ опит за търсене на корените на българската душевност и откровение за това как историческите катаклизми са изпитание за мисията на жената да бъде майка, съпруга и любима.

Зарадвайте себе си или любим човек по повод Деня на народните будители с най-хубавия подарък - книга!