Академик Георги Марков: Покажем ли кураж като на 22 септември, великите сили ни уважават

За съжаление, днес имаме много политици, но няма държавници

Трябва да се държим като българи, а не  все да търсим Големия брат

От болшевиките има много вреди, но благодарение на тях не изплащаме целия дълг от 82 милиона на Османската империя

- Акад. Марков, Денят на независимостта е една от най-славните дати в българската история. Какъв заряд крие тя 116 години по-късно? 

- Тази дата е звезден миг от нашата нова история. След Съединението 22 септември 1908 г. е денят, в който ние, българите, сме доказали, че ако сме единни и решени да успеем, можем да се противопоставим дори на Великите европейски сили, подписали Берлинския договор.

По този договор България е васално княжество, зависимо от Османската империя. Страната ни не е била независима държава - не е могла да подписва самостоятелно международни договори без представител на султана, който да ги преподпише. Наши представители не са можели да вземат думата на международни конференции - трябвало е да го правят чрез османската делегация.

Не сме имали пълномощни министри, а дипломатически агенти - най-ниската степен в йерархията на дипломатическия корпус, и при тържествени случаи винаги сме се нареждали на опашката.

А режимът на капитулациите, сключен между западноевропейските Велики сили и Османската империя, не ни дава възможност да определяме свободно нашите мита при износа и вноса, търпели сме значими икономически загуби.

Но обединени около каузата, монархът, правителството, Народното събрание и народът успяват да постигнат българската независимост, въпреки съпротивата на Османската империя и на европейските Велики сили.

Така след 30 години възход на страната ни след Освобождението от 1878 г. се стига до новия статут на независимото Трето българско царство. 

Денят на независимостта връща самочувствието на българите. Дори сънародниците ни в Македония тогава се поздравяват с "Честито ни царство!".

След дълго прекъсване честването на Деня на независимостта е възстановено и от 1998 г. насам той е един от официалните празнични дни в България.

- Великите сили са против обявяването на независимостта. Как успяваме да ги убедим да признаят този важен за нацията акт?

- Да, Великите сили са били против, но сме успели да преодолеем това с дипломация и чрез военен натиск. 

Против независимостта се обявяват трите сили на Антантата - Русия, Великобритания и Франция. Високата порта иска 650 млн. златни франка.

Премиерът Александър Малинов отсича: "Националното достойнство не ни позволява да се пазарим колко ни струва независимостта!". Андрей Ляпчев, министър на търговията, известен майстор на дългите преговори, успява да намали сумата на 82 млн. златни франка обезщетение на Османската империя за изкупуване правото ѝ на собственост на Източните железници.

Помага и решителността на външния министър ген. Стефан Паприков, който заплашва да мобилизира цялата армия, да вдигне въстание в Македония и да се стигне до война на Балканите. Тогава Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, оказва натиск върху Високата порта и опрощава на Османската империя  дължимите 120 милиона военни репарации от Руско-турската война 1877-1878 г.  България сключва заем с Русия за 82 млн. франка, който трябва да изплаща 70 години. 

А обявяването на независимостта, както и на Съединението улучва своята благоприятна международна обстановка. Гневът на другите Велики сили се стоварва върху Австро-Унгария, която първа нарушава Берлинския договор. На 20 септември император Франц Йосиф изпраща послание до другите държавни глави за анексирането от Австро-Унгария на Босна и Херцеговина - дотогава официално част от Османската империя.

Ние обявяваме независимостта на 22 септември, като нашата дипломация ловко използва балканската криза. Приложен е и натиск със заплахата за мобилизация и война. Така Великите сили признават независимостта на България.

- Как става така, че не връщаме целия заем на Русия? 

- През 1917 г. след болшевишката революция Владимир Ленин заявява, че новата власт няма да плаща милиардите дългове на Царска Русия, най-вече към Франция, но няма да иска и други страни да плащат дълговете си към Руската империя, която вече я няма.

Така че България изплаща малка част от заема - 3-4 милиона, до 1915 г., когато се намесва в Първата световна война, след като Русия и Съглашението ни обявяват война.    

Както се шегувам, от болшевиките има много вреди, но благодарение на тях не изплащаме целия дълг от 82 милиона.

-  Не само в Съединението, а и в Деня на независимостта има пловдивска връзка. Каква е тя?

 - Премиерът на България по време на Съединението - Александър Малинов, преди това е бил съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Именно Малинов във влака към Велико Търново пише Манифеста за обявяване на независимостта, който се чете и в черквата „Св. 40 мъченици“, и на Царевец. 

Важна роля в събитията има и видният държавник с пловдивски корен Иван Евстратиев Гешов, който е бил премиер, депутат, главен редактор на  авторитетния вестник "Марица", наричан "българския "Таймс". Гешов пръв след Младотурската революция от 10 юли 1908 г. като дипломатически агент в Истанбул предлага да обявим независимост.  На 30 август 1908 г. Гешов не е поканен на тържествения прием по случай рождения ден на султан Абдул Хамид Втори с обяснението, че представлява васално княжество, а не суверенна държава. Гешов пише на ген. Стефан Паприков, външен министър в правителството на Малинов: "Сега е моментът да обявим независимост!".

Дълги години марксистко-ленински историографи твърдяха, че княз Фердинанд направил независимостта, за да стане цар. Истината е, че правителството на Малинов е водещо, царят се е колебаел.  Изчаквал първо Австро-Унгария да ядоса другите Велики сили с анексирането на Босна и Херцеговина в нарушение на решенията на Берлинския конгрес. Фердинанд е имал чувство за историзъм и предлага независимостта да бъде обявена във Велико Търново в черквата на Иван Асен Втори, за да има връзка между Второто и Третото царство.

Имало е големи личности, големи държавници тогава. Без тях делото на независимостта нямаше да успее. Провъзгласяването е било лесно, трудно е било признаването. Неслучайно чак на 6 април 1909 г. Андрей Ляпчев и Рифад паша - външен министър на Османската империя, подписват независимостта на България в Цариград пред шестимата представители на европейските Велики сили. Цяла година е била водена битката.

И тогава партиите са имали разпри, стигало се е дори до бой в Народното събрание. Но по големите национални цели е имало обединение. Това е пример за днешните управници.

За съжаление, днес имаме много политици, но няма държавници! Нямаме  фигури от ранга на Малинов и Ляпчев! 

- Независими ли сме 116 г. след онзи еуфоричен 22 септемри?

- Не сме! Някога бяхме зависими от Варшавския договор, днес - от НАТО. Но не защото сме малка страна - и  Унгария не е голяма, но се държи много достойно, Виктор Орбан защитава националните интереси, въпреки ругатните в Брюксел и Вашингтон. И други неголеми държави също си отстояват интересите.

Най-лесната външна политика е да казваме постоянно "да" на ЕС и НАТО. Но държавникът трябва да може да поеме отговорност и да казва и "не" в името на националните интереси. Да получи и подкрепа за това на другите политически сили, а не постоянно да се делим на фили и фоби.

Трябва да се държим като българи, а не все да търсим Големия брат - преди беше СССР, а сега Чичо Сам измести дядо Иван в политиката, икономиката, отбраната. Но няма как да го измести в историята.

Слушам разни разбирачи колко велик съюзник имаме в лицето на САЩ. Но Щатите са велика сила със свои стратегически интереси, които се изместват към Източна Азия и Тихия океан, където Китай им диша във врата. 

- Кога ще станем независими?

- Когато политическите партии започнат да обединяват народа, вместо да го разделят, а политиците да поставят националните интереси над личните и партийните. Партиите могат да имат различия, но по националните интереси и цели трябва да са обединени, както е било при Съединението, Независимостта, войните за национално обединение.

Знам, че политиците нямат време да четат, затова съм издал книгата "Поуки за държавниците", в която предупреждавам, че властта е наркотик и променя хората.

През 1997 г. група учени написахме "Национална доктрина за 21 век", в която фигурираше националният идеал за независима, демократична и благоденстваща България. Но парламентът отказа да я гласува. Подкрепи ни само президентът Петър Стоянов.   

И ето днес няма кауза, която да обедини българите.

- Какъв е най-важният урок от деня 22 септември?

- Урок по успешна дипломация и политика на държавници с кураж като Александър Малинов, който заяви категорично на монарха: "Ако не дойдете на 22 септември, подавам оставка на правителството!".    

За съжаление, малко наши политици в следващите години имат подобен здрав гръбнак.

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Роден е в Пловдив през 1946 г. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. В периода от 1993 до 2013 г. е негов директор.

Член-кореспондент на БАН. Преподавател в СУ и в Нов български университет. Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международни отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век. Сред най-ценните изследвания на историка са "Българските крушения 1913 г.", "Парола Сабя. Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936", "Друга история на голямата война". Под печат са спомените на акад. Марков, които ще излязат до края на годината.

Акад. Георги Марков е убеден, че съществува родова карма. Доказателство за това е собствената му фамилна история, която тръгва от китното балканско градче Елена. Прадядо му се казвал Георги Марков и бил убит от турски башибозук в Бунар Хисар по време на Освободителната война едва 34-годишен. Дядо му се родил няколко месеца по-късно и също го кръстили Георги Марков. Той пък загинал в Балканската война. Сражавал се в 20-и добруджански полк и паднал на една безименна височина на 17 октомври 1912 г. Няколко месеца по-късно се родил бащата на учения. Кръстили го, разбира се, Георги Марков.

"Дядо ми е загинал на 34 години, баща ми още не е бил роден. И баба ми остава вдовица с три малки деца. Разказваше ми, че когато се връщали войниците от Балканските войни, хората тичали на площада, музика свири, хората се смеят, а тя вкъщи горко плаче. Какво са преживели тези хора! 200 хиляди души са загинали и техните гробове са заравнени и осквернени. Освен Сливница и Тутракан, нямаме други военни гробища.

 Замислям се за историческата съдба на един народ и за съдбата на отделните хора, която се вплита в големите събития. Как един човек загива, ражда се друг, и то момче, за да му поднови името. Много дядовци са загинали, за да живеем в наша, българска държава, трябва да отстояваме нейната независимост", казва ученият.   

Като наследник на офицери смята за свой дълг да изучава военната ни история, написал е  доста книги за  Б.алканските и световните войни. Офицерството в Царство България е имало авторитета на Църквата. А след 1989 г. се налага антимилитаризъм. В резултат на това няма млади историци, които да изследват периода на войните - фондациите не дават пари за военната история.

Най-трудната битка на учения е за истината. Имал съм неприятности с цензурата преди 1989 г., но въпреки това съм изразявал свое становище. Но не всеки има куража да каже свое мнение. Не съм искал да ставам академик, и в оная система нямаше да стана - безпартиен историк, при това със собствено мнение. За съжаление, пред младите учени има автоцензура, както преди 1989 г.  

Може да има гледни точки, но истината е една. Написал съм книга "Истината в историята". За съжаление, днес има удобни и неудобни исторически истини, което пречи на младите колеги да правят научна кариера, обяснява акад. Марков.

Повечето млади историци днес се определят като прагматично поколение, което се съобразява с източниците на средства за изследвания. 

Академикът има горчив опит с фондациите. През 2012 г. работел върху второто издание на книгата си за Балканската война и в една фондация му обяснили, че не ги интересуват героите, генералите, бойните полета, които той изследва от години. Дали му концепция - да замени военната история с всекидневни истории от времето на войните - холера, глад.

Оказа се, че идеологическата толерантност се е заместила с политическа, възмущава се акад. Марков. 

Преди време по повод на открита бомба от Втората световна война при строежа на метрото го поканили за коментар в една телевизия. Но го отпратили още преди предаването, след като акад. Марков обяснил на редактора, че на 10 март 1944 г. при една от най-тежките англо-американски бомбардировки над София са загинали 750 души, ранени са 700, срутени са 3300 сгради, редакторът на предаването казал: "Не може да казвате, че съюзниците  ни в НАТО са извършвали престъпления!".

Тези бомбардировки са престъпление срещу човечеството, написал съм две книги за това. 

Доказвам с факти, че англо-американците съзнателно са унищожавали мирно население. Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил дават зелена светлина България да бъде жестоко ударена заради съюза си с Хитлер. И е възмутително в София да има паметник на американските летци, убивали мирни софиянци. Такива паметници няма нито в Германия, нито в Италия, които също са бомбардирани от съюзниците ни, възмущава се ученият. 

Преди година  в предаването "Панорама" заявих, че ставам деветнайсетомаец, привърженик на забраната на партиите, на режима на управление без партии, наложен през 1934 г.  Петър Стоянов, който също беше в студиото, скочи: "Чакайте, без партии няма демокрация!". "Не може партиите да разделят народа!", контрирах аз.

Истината е, че няма кой да направи нов 19 май -  днешната войска не е онази от 1930-те.

И ето, пак отиваме на поредните избори, които май няма да са последните предсрочни. 

Лошото е, че партиите отвратиха хората от политиката. Но те имат интерес от ниската активност  - едно депутатско място се печели с три пъти по-малко гласове.

Не бива да се принизяваме пред Великите сили, които всъщност са старите. Преди имаше едно съветско посолство, сега има друго посолство. И ги привикват там, канят ги на "закуска". А всъщност отиват на инструктаж. Не бива!  Крайно време е политиците ни да спрат да се ругаят, да станат държавници.

 Политиците не трябва да са послушници. Жалко е, че някои от тях не само нямат политическа култура, но им липсват и  първите седем години.