Въпреки разочарованията, които е преживял, Бойко Кръстанов споделя, че сега се чувства по-зрял и уверен в себе си както в любовта, така и в професията. „Лидия се казва моя приятелка. Те първа ще чуваме за нея, тя е актриса", споделя актьорът пред Мон Дьо.
Ключът към щастието в тяхната връзка, Кръстанов споделя, че е липсата на конфликти - те не са се карали през цялата година откакто са заедно, което самият той смята за огромно постижение и нещо много ценено.
Пред Мон Дьо той определя тази връзка като „глътка свеж въздух” след много разочарования, още от детските му години. Кръстанов споделя, че сега вече се чувства драстично по-зрял. С приятелката му Лидия са намерили естествено свързване и допълване, което му носи спокойствие и удовлетворение - нещо, което той не е изпитвал в предишни отношения. От друга страна, той не отрича, че първите му връзки са оставили трайни емоционални следи в него, като подчертава как са му помогнали да развие себе си. „Ако ме беше питал, може би преди година и половина, много щях да говоря на тази тема. Но сега, наистина се чувствам много добре и много щастлив", казва Бойко Кръстанов
От мечта за футболния терен до сцената
Бойко Кръстанов си спомня как като дете е мечтаел да стане футболист, но това не е било лесна битка. Не е бил сред най-добрите, но желанието и усилията му са били неговата водеща сила. и въпреки че се отказва от идеята да стане футболист, Левски е клубът, на който е останал верен и до днес, а любовта към него е наследена от дядо му, с когото е ходил на мачове. Един от най-силните спомени от детството на Кръстанов е свързан с изоставянето, което изпитал още в ясла.
„Не можех да повярвам, че ще ме остави при някакви хора непознати и ще си тръгне. И помня как поглеждам през прозореца на яслата. Как тя се отдалечава по улицата. И бях абсолютно съсипан.” Казва той с усмивка. Страхът от изоставяне и неуспех го съпътстват и в по-зряла възраст, признава Бойко Кръстанов.
След футбола, той открива киното и по-точно свободата и размахът на режисьорската професия.
„Бързо разбрах, че творческата свобода в тази област е силно ограничена” спомня си той как се е ориентирал към театъра. Споделя, че сега се чувства на мястото си на сцена пред живи хора. „Някои актьори трудно излизат от роли. По-скоро става като претенция. Ролята е някаква работа, която трябва да се свърши. И като свършиш представлението, спираш да я вършиш.” казва той Въпреки че според него суетата не е полезна за професията, той признава, че като по-млад силно се е влияел от това какво мислят хората за него. Бойко Кръстанов открито споделя, че едно от най-добрите му представления на сцената се случват, когато той няма амбиция да блести, да бъде оценен или да се показва. Кръстанов казва, че не би отказал роля, ако текстът е добър и ако темата му е интересна. „Парадоксът е, че ние, всъщност актьорите, постоянно пресъздаваме други хора и постоянно сме през някаква маска. Аз не мисля, че кой знае колко често съм фалшив.” заключва той.
– Мамо, вече е полунощ, а Петър го няма, сигурно си има любовница! – Е, защо най-лошото си мислиш сега, ми може да го е сгазила кола, може да е получил инсулт и да е в болница.
още вицове