Да се правиш на Господ: слепи проглеждат, сакати прохождат: Чиповете в мозъка вече не са само научна фантастика

Преди броени дни една от компаниите на ексцентричния милиардер Илън Мъск обяви поредния си грандиозен пробив. Този път обаче не става въпрос за нов автомобил, соларна технология или космическа совалка, а за неврологичен чип, произведен от компанията Neuralink, която вече започна да тества технология върху хора.  

Милиони зрители по цял свят видяха на живо в специално излъчване как човек, който е парализиран от врата надолу, е в състояние да използва пълноценно компютър само с ума си, посредством специален микрочип, свързан директно с мозъка му. Самият Мъск нарече технологията "най-големият пробив в медицината" и "стъпка към суперсилите в реалния свят". И наистина - кадрите с 29-годишния Нолан Арбо, който се превърна в първия човек с имплантиран мозъчен чип, изглеждат впечатляващо.

В този сегмент далеч не е само компанията на Мъск 

Данните показват, че има още поне 6 проекта, които разработват паралелни мозъчни или неврологични технологии за вграждане в човешкото тяло. Макар и да се съсредоточават върху различни аспекти, общото между тях е едно - всички те говорят само и единствено за медицинския потенциал, който технологията може да предостави.  

По своята същност всички подобни чипове работят на един и същи принцип. След като бъдат хирургически прикрепени към мозъка, сензорите на чипа откриват активността на невроните и я трансформират в цифров сигнал, който се изпраща до външно устройство. В демонстрацията на Neuralink се вижда как Нолан играе шах посредством чипа, както и няколко популярни компютърни игри. Следващата стъпка, която Мъск очаква до месеци да бъде възможна, е да започне да пише цели текстове с ума си и да ползва активно социални мрежи. 

​Докато това се случваше, ​комисията пo здpaвeoпaзвaнe към Сената нa CAЩ обяви, чe Aмepикaнcкaтa aгeнция пo xpaнитe и лeкapcтвaтa е дала без основание зелена светлина за тестовете върху хора.

В мотивите се посочва, че липсва огромно количество документация, а близо 70 на сто от тестовете, проведени с животни в периода 2019-2023, са били неуспешни. Но въпреки това регулаторът в САЩ е позволил на Neuralink да започне да поставя чипове на хора. 

Възможностите пред тази технология са огромни и мнозина смятат, че до няколко години посредством нея ще може да се контролират не само почти всички електрически устройства, но и да се създават ново поколение протези, а дори и да се възстановят неврологичните връзки с парализирани крайници или части на тялото. Швейцарски учени вече правят точно това (с финансиране, предоставено точно от Мъск) - през май миналата година в парализиран от кръста надолу мъж бяха поставени серия от свързани чипове, която успя да го изправи на крака и да му помогне  да направи първите крачки от повече от десетилетие.  

Въпреки че всички тези технологии очевидно са в много ранен стадий и казаното дотук звучи повече от страхотно, дори самият милиардер признава, че това не е основната цел на Neuralink. По думите му, целта е чиповете в мозъка да се превърнат в комерсиален и желан от потребителите продукт. Компаниите в този сегмент в момента се фокусират само върху медицинския аспект, защото това е единственият приемлив начин, по който те могат да превърнат тази технология в масова и да я наложат на пазара.

В момента за всеки здрав човек това звучи безумно, но в правилния контекст и с достатъчно добра маркетингова кампания само след десетилетие частните компании може да направят така, че технологията да изглежда дори привлекателна. Всъщност редица учени посочват, че имплантирането на подобни чипове е последната стена между човешкия мозък и цифровия свят. Колкото по-навътре навлизаме в дигиталната сфера, толкова по-зависими ставаме от компаниите, които ни предлагат съответните продукти - хардуерни или софтуерни.

Огромният проблем, който стотици учени виждат,  се крие в това, че човешкият мозък е устроен така, че по естествен начин ​да избира лесния път, когато има възможност. Това е част от еволюционна адаптация, предназначена да пести калории и да ни попречи да губим ненужно енергия. Но в контекста на микрочиповете има обратен ефект. С невронните импланти в бъдеще би било почти невъзможно за интернет зависимите да устоят да бъдат онлайн 24 часа в денонощието. 

Още по-голямо притеснение е свързано с липсата на реален контрол върху корпорациите, които очевидно се интересуват много от технологията. В момента те продават данните на своите потребители или ги използват, за да ги бомбардират с реклами или съдържание, което да задържи вниманието им на всяка цена. Тук на дневен ред идва и моралният въпрос - доколко може да се има вяра на подобни технологични корпорации, които, колкото и да опитват да представят продуктите си като полезни или направени с мисъл за хората, всъщност са създадени единствено да генерират приходи за собствениците и акционерите си. 

Представете си свят, в който Мъск или Зукърбърг имат пряк достъп до ума ви,  мислите ви, мечтите ви и дори най-съкровените ви тайни. Дали те биха имали интегритета да не нарушат личните ви права и свободи? Или какво би спряло автократични страни като Китай или Северна Корея да направят имплантирането на чипове задължително, като така постигнат абсолютен контрол над населението? 

Това са само част от въпросите и проблемите, които невронните импланти и тази технология може да донесат на света. Едно е сигурно - веднъж отворена, тази кутия на Пандора няма как да бъде затворена отново. И докато хората смятат, че най-големият проблем на съвременния дигитален свят е изкуственият интелект, нещо много по-опасно се развива с бързи темпове.

Следващият продукт е очен имплант

Neuralink на Илън Мъск вече мисли за следващия продукт, който ще извади на пазара. Става въпрос за чип за зрение, който ще бъде пуснат до няколко години. Целта на устройството е да реши проблемите със зрението. По думите на самия Мъск, новият продукт, наречен Blindsight, в комбинация с мозъчния чип може напълно да лекува слепота. В края на март милиардерът обяви, че технологията вече работи при тестовите маймуни на компанията.

Редица лекари и учени обаче изразиха изключително скептични позиции относно тези твърдения, като според всички тях често причините за слепота са абсолютно физически и на практика, е невъзможно без заместване на цялата очна ябълка с технологичен продукт да се постигне проглеждане.