След първите кафе автомати, които навремето изглеждаха почти революционно, малко по-късно дойде ред на вафлите, солетите и безалкохолните напитки от машина, а от няколко години се дъвче темата и вендинг автомати за лекарствата. Засега такива машини са разрешени, но само на територията на аптеки, където хората може да се самообслужват 24/7. Разбира се, става въпрос само за лекарства без рецепта.
През този месец обаче парламентът пак изненадващо повдигна темата, като прие на първо четене законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С него се създава правна възможност в населени места, в които има установен недостиг на аптеки, да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти. Идеята е държавата да финансира или откриването на аптеки, включително денонощни, или продажбата на лекарствени продукти чрез автомати в областите, общините и населените места, за които в Националната аптечна карта
е установен недостиг на открити аптеки.
Предложението на законотворците обаче взриви фармацевтичния бранш, като се заговори дори за протестни действия. Опасенията на аптекарите бяха, че продажбата на лекарства от автомат води до много рискове за пациента, тъй като няма да има жив човек, който да го консултира най-малкото за дозировката. „Лекарствата не са като вафлите“, възкликна във Фейсбук Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите в България по повод на решението на парламента: "Това е стока от специален вид, която изисква прецизна дозировка и консултация от професионалист“. Любенова изтъква, че неправилното приемане или дозиране на лекарства може да има тежки последствия за здравето на пациента, включително фатални такива.
А проектът беше доста неясен, защото в него не се посочваше изрично, че машината ще може да продава само лекарства без рецепта. Така фармацевтичният бранш съзря и лобиране в полза на компаниите, които търгуват с вендинг машини.
Депутатите оставиха на трупчета законопроекта заавтоматичните аптеки в малките населени места
Защо проблемът е наболял
През 2023 година в 22 общини (с две повече в сравнение с 2022-ра) въобще няма аптека и хората палят колите до съседно населено място, ако им трябва хапче за глава. В още 42 общини пък има само по един обект за продажба на лекарства. Общият брой на аптеките за 2023 година слабо намалява до 3252 (от 3296 през предходната година), по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Разположението им продължава да е концентрирано в големите общини и големите населени места - в София те са 725, в Пловдив - 219, и във Варна - 181, става ясно от анализа на Института за пазарна икономика. Общините без аптека са едни от най-малките в страната и в тях достъпът до лекарства остава силно ограничен - това са например Трекляно и Антоново.
Ако направим преглед на средния брой население, обслужвано от една аптека, ще видим, че най-добре осигурено с аптеки е населението на някои туристически общини - черноморските Несебър, Приморско и Царево, както и община Банско. В тази категория попада и община Челопеч, която разполага с 2 аптеки, обслужващи средно по 725 души.
На другия край на спектъра са общини като Добрич, в която една аптека обслужва 16,6 хиляди души, Тунджа (която разполага с две аптеки, обслужващи средно по над 10 хиляди души), Аврен и Джебел, в които наличните аптеки обслужват най-голям брой население.
Средно за страната една аптека обслужва 1988 души
С разпускането на 50-ото Народно събрание законопроектът за вендинг автомати за лекарства остава на трупчета. А с него и възможността в обозримото бъдеще и възрастните хора, останали да живеят по забутани градчета и селца, да могат да си купуват хапче за главоболие от машина.