Фатален край след коклюш: Двете бебета са жертви на късно потърсена лекарска помощ

Късно потърсена лекарска помощ стои зад смъртните случаи на двете бебета от Кюстендил, заразени с коклюш. За случаите съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който малко по-късно, заедно със здравния министър Галя Кондева, даде брифинг по темата. 

По думите му децата са от ромската махала на Кюстендил. Семействата им не са се познавали и не са имали контакт помежду си. Към момента всички контактни на децата са установени и изолирани. Едното дете е починало в Националната кардиологична болница, където е било настанено, а другото - в Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев". Леталните изходи са настъпили съответно на 10 и на 14 април, като и в двата случая късно е потърсена медицинска помощ.

"Лекувани са правилно, само че е потърсена медицинска помощ малко късно. При едното е имало два пъти отказ за хоспитализация, който е предложен от Спешна помощ и едва вече при влошаването е хоспитализирано в Кюстендил, след което и в Национална кардиологична болница",

заяви Кунчев.

Здравните власти отчитат ръст на заболеваемостта от коклюш у нас и по света. Към момента в България са регистрирани 205 случая от началото на година. Най-висок е относителният дял на заболелите деца между 10 и 14 години. От регистрираните случаи не повече от 10% са хоспитализирани. Вирусът циркулира най-интензивно в София и западната част на страната. Според Кунчев вероятно разпространението му ще се пренесе и в другите области, но е трудно да се прогнозира докъде ще стигнат мащабите.

"Около 50%-60% се движи делът на имунизираните заболели. При тях болестта протича по-леко, но и по-трудно се диагностицира. Когато се хване навреме, не е тежко като протичане. Това, което се случва, не може да се нарече изненада. От 2023 г. в Европа започва покачване на случаите, което се ускори още повече през тази година. В Чехия имат над 6000 случая, което е най-високото ниво на заболеваемост там от 60-те години насам, в Испания - над 8000, Холандия - 3600", заяви доц. Кунчев.Въпреки че се прави епидемиологично проучване и се преценяват контактните лица, това е малко ефективно, тъй като причинителят вече циркулира в обществото. Правим, каквото е необходимо, но не можем много да ограничим разпространението, призна д-р Кунчев.

Здравният министър д-р Галя Кондева добави, че са предприети мерки и в момента се прави анализ на дела неимунизирани деца. Към РЗИ са пратени искания общо-практикуващите лекари да направят преглед на извършените имунизации и реимунизации на децата от техните листи. Министерство на здравеопазването, здравната каса и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ще анализират тези данни. От вчера сме дали указания за организация на необходимата лабораторна диагностика", добави тя. 

Единственото, което може да се направи, е хората да се ваксинират навреме. Имунизираните може да боледуват няколко години след ваксинирането, тъй като имунитетът постепенно спада, посочи д-р Кунчев. Според здравните власти към момента не се налага промяна на имунизационния календар, цитира dir.bg.

Имунизационна схема за децата в България срещу коклюш включва имунизация с 6-валентна ваксина на 2, 3 и 4 месеца, след това с 5-валентна ваксина на две години години, с 4-валентна - на 6 години, с 3-валентна - на 12 години. 

Друго, което може да се предприеме при първите симптоми, е хората да търсят лекарска помощ. Заболяването е лечимо и се повлиява от антибиотици, добави Кунчев.