Глад за кадри: Недостигът на работници скочи три пъти за 4 години

През тази година при 260 хиляди нужни работници безработните в страната са 140 хиляди. Младите все повече се отдалечават от традиционните професии, а вносът на служители вече е нещо нормално за почти всеки бизнес. Ако тенденцията се запази, още през 2030 година в страната ни ще има дефицит от над 300 хиляди работници.    

Пазарът на труда в България се трансформира и това е видимо за всички. От началото на годината две международни компании публично обявиха, че изтеглят производствата си от България, като причината е една и съща - няма кой да работи. Това се потвърждава не само от чуждестранните инвеститори, но и от работодателите в страната, които в мащабно проучване за Агенцията по заетостта в края на миналата година заявяват, че на бизнеса ще му трябват близо 260 хиляди работници и специалисти през следващите 12 месеца.

Данните на НСИ дават обаче друга картина. Безработните в страната към края на миналата година са около 140 хил. души, или около 5 на сто. Това значи, че дори към момента на пазара на труда се търсят на пожар най-малко 120 хиляди души. На практика, толкова са всички работещи в бизнес и индустрия в общини като Пазарджик и Плевен.  

През 2021 година бизнесът е търсил да наеме около 210 хиляди души, а официално регистрираните безработни по това време са били близо 170 хиляди. Така само за 4 години дупката в пазара на труда в България се е увеличила 3 пъти -  от 40 хиляди души на цели 120 хиляди. 

Според мнозина експерти тази цифра ще спре да расте, тъй като заради обективните фактори огромна част от местните работодатели ще свият предлагането, като оптимизират дейностите си и дори съчетаят две позиции в една, където е възможно, а чуждестранните ще се изтеглят от страната или пък ще замразят всички планове за разширяване. 

Дори предлагането на работа шоково да се свие в следващите 4 години, тенденцията обаче изглежда много по-плашеща в средносрочна перспектива, тъй като коефициентът на безработица при младежите от 15 до 24 г. е около 12.5% (сред най-високите в ЕС), а в голямата група от 15 до 29 г. вече подминава 8 на сто. По данни на националната статистика младежите до 29 години в страната са около 850 хил., което значи, че около 70 хил. от тях нито учат, нито работят или активно търсят работа.  

Точно това се оказва и най-сериозният проблем на родния пазар на труда - невъзможността на работодатели и държава да приобщят младите поколения към традиционните професии. Това се компенсира с  нови рекорди всяка година по брой работни визи за чужденци. 

През 2024 година в страната ни са издадени 15 560 подобни визи, което е увеличение с над 35% спрямо нивата от предходната година, когато също поставяме рекорд по внос на кадри.  

Работещите пенсионери пък са около 320 хил. души, или близо 16 на сто от всички малко над 2 млн. наши сънародници, получаващи пенсия по старост. На практика, точно те са тези, които и към момента спасяват пазара на труда от абсолютен колапс. В следващите няколко години пък ще се пенсионират българите от някои от най-многочислените набори, родени в периода 1960-1965 година, като в тази категория към момента попадат близо 550 хиляди работещи. Срещу тях наборите между 2005-2010 година пък са общо едва 400 хил. души. 

Изправени пред тези реалности, работодателите трябва да разчитат във все по-голяма степен на работници в по-напреднала възраст. 

Ако през 2013 г. делът на заетите лица над 55-годишна възраст според наблюдението на работната сила е 18,3% от общата заетост в икономиката, то през 2023 г. той вече доближава 25%, като неизменно всяка година след 2021-ва броят на заетите лица над 55 години вече е по-голям от броя на заетите на възраст до 35 години.

От данните на годишния доклад на jobtiger тези тенденции са още по-ясно видими. Според изследването завършва един период, който може да се нарече успешно "асиметрична криза" по отношение на пазара на труда. Макар и икономическата стагнация и инфлацията да са факт, тези кризи засега не се трансформират в масови съкращения, тъй като работодателите знаят цената на опитните служители и се стремят да ги задържат максимално дълго.

Макар България да е приключила 2024 г. с рекордно ниска безработица, паралелно с това има и намаление на обявите за работа със 17% за последните 2 години. Особено показателен е ИТ секторът, в който кризата за поръчки и клиенти започна през 2022 година и текущият спад на обявите за работа вече е 42%. През миналата година наблюдавахме и първата вълна на оттеглящи се от страната компании - както в производствения сектор, така и в ИТ и аутсорсинг. И според данните на jobtiger една от основните причини за оттеглянето им е именно пазарът на труда. 

Очакванията за 2025 година са за умерен икономически растеж. Що се отнася до пазара на труда, е почти сигурно, че у нас ще се запазят ниските нива на безработица, дори и при започване на съкращения в отделни предприятия и сектори, коефициентът едва ли би надскочил 5 процента. Ясно е обаче едно - математиката при пазара на труда ще излиза все по-трудно. Страната ни страда от сериозно намаление на преките чуждестранни инвестиции вече няколко поредни години точно защото намирането на кадри е все по-непосилна мисия.

Втори сме в ЕС по ръст на разходите за труд

България е на второ място в Европейския съюз по ръст на разходите за труд през 2024 година, показват данните на Евростат. Един отработен час от служителите у нас е повишил цената си с 15.4%, при среден ръст за ЕС от 5.2% и съответно 4.7% за страните от еврозоната. Със 17.6% ръст, единствено Хърватия е по-напред от България. След нас се нареждат Румъния с 15%, Унгария (13.2%) и Полша (13%). Така през 2023 година у нас час отработен труд за частния бизнес е струвал 17,48 лева, докато през миналата година е стигнал 23,32 лева. 

Челната петица обаче показва една тенденция - доскорошните любими дестинации в ЕС на компаниите, които търсеха възможно най-голямо свиване на разходите, започват постепенно да догонват страните от Западна Европа. За България пък до голяма степен сериозен фактор за увеличаването на разходите на труд за работодателите е в резултат на задържащите се нива на търсене на работна сила при свиващо се предлагане.

През последните 7 години по данни на Евростат България е с най-голямо нарастване на индекса на разходите за труд в икономиката. В периода от 2017 до 2023 г. средната работна заплата на наетите нараства с 94%, докато БВП - с 80 на сто. Срещу това обаче за същия период разходите за труд са се увеличили с близо 97%. Всичко това значи, че в страната ни темповете на увеличение на доходите за служителите, както и разходите, които бизнесът прави за един час труд, изпреварват със средно 15 пункта реалния икономически растеж.

Внесли сме 15 560 чужденци, непалците са в топ 3

Българските работодатели значително са увеличили вноса на работна ръка от държави извън ЕС, но въпреки това броят на гастролиращите у нас работници е твърде малък на фона на заявените нужди. Само през 2024 г. в България за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци - с над 35% повече, отколкото през 2023 г. Година по-рано пък броят им е само 6150 души. Най-много работници миналата година са влезли от Турция, следвани от Киргизстан. За пръв път миналата година по-видимо е присъствието на непалците, които са на трето място по сезонна заетост. Това показва статистика на Агенцията по заетостта за сезонната ангажираност и някои други форми на работа за хора от трети държави, предоставена на "Сега". В тези данни не влизат чужденците, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което е за по-дълъг престой и се дава от МВР.

Сезонната заетост до 90 дни е най-облекчената процедура и поради това е най-популярна. През 2024 г. разрешение по тази линия са получили 10 403 чужденци, като всеки четвърти идва от Киргизстан (2709 души). Узбекистан е на второ място с дошли у нас 2151 души, а непалците са на трето място - 1328 души. Тези хора идват основно за работа в хотели и ресторанти, в селското стопанство.

По-малко хора идват по процедурата за краткосрочна заетост до 90 дни, но тя е предпочитана от турските работници - през 2024 г. по тази линия у нас са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Турските работници обаче работят основно в строителството, а не в хотелиерството и ресторантьорството.

1550 чужденци са влезли с разрешение за работа - трети вид процедура, която минава през Агенцията по заетостта. Тук също преобладават турските работници, а секторите най-често са строителство и ИТ.