Hills Of Rock, ден първи: KoЯn, Skindred и ALI – трите лица на музикалния шедьовър СНИМКИ

26 Юли, 14:09 0

Знаете ли защо съм влюбен до уши във фестивала Hills Of Rock? Отговорът на този въпрос е много лесен – просто няма аналог. И откъм емоционален заряд, и откъм подбор на качествена музика, и откъм създаване на спомени, и откъм престиж, и не на последно място – откъм бързата връзка с космическите усещания. Ще кажете, че има и други фестивали в България. Но колко от тях могат да осигурят могат дори 20 % от магията на Hills Of Rock? С категоричност – нито един. Тази магия е от онези, които не присъстват във вещерските книги. Тя идва от друг свят, пали фитила на вътрешната ти вселена и те прегръща толкова силно, че се превръща в любов от пръв поглед. Точно като по филмите.

Добре дошли пред Райските порти! Генераторът за неземни удоволствия на Гребната база разтвори широко обятия още в 17 часа и даде сериозно обещание – ще ви накарам да се взривите от кеф. С цялата си душа казвам, че обещанието не само бе спазено, а се превърна в неописуемо красиви сбъднати мечти.

Изключителната възможност да задействат детонатора на емоции в първата вечер на мащабния рок фестивал се падна на извънземните Me and My Devil. Опасявам се, че няма достатъчно думи в българския език, които могат да опишат вселената около фронтмена Ангел Каспарянов, но ще пробвам. Този вокален титан, достоен за всяка световна музикална митология, преобръща душата ти с хастара навън и носи онзи катарзис, който си търсил под дърво и камък десетилетия наред. Me and My Devil са в списъка ми с любими банди отдавна, но всеки един техен концерт докосва различен клавиш от пианото на удоволствията. В точния момент, с точния емоционален снаряд, с недосегаем перфекционизъм. Каспарянов и компания буквално подпалиха Главната сцена и я оставиха да гори неудържимо до края на първата фестивална вечер. А изненадите тепърва започваха. Публиката приветства хеви метъл приключението от Ливърпул – Loathe, които добавиха нов нюанс към палитрата от емоции, която вечерта подаряваше една по една.

Меломаните, които наброяваха около 25 000 души, изпиха на екс еликсира на удоволствието с взривоопасното торнадо от Уелс – Skindred. Вече повече от 25 години бандата покорява света, а снощи Пловдив имаше уникалният шанс да стане незаличима част от перфектната буря, която ги съпътства на сцената. Skindred са толкова цветни, че няма част от душевния космос, до която те да не могат да стигнат. Още по-цветното и ценното е изумителната симбиоза между хеви метъл, пънк рок, реге, рага и дъбстеп, с която те обгръщат още на първата секунда и те карат да полетиш на крилете на щастието. От перфектния сетлист и завладяващо сценично присъствие, през ексцентричния аутфит и мощен саунд, до опиянението на публиката и чувството „ощипи ме, за да не сънувам“, Skindred се превърнаха в едно от трите лица на музикалния шедьовър в първата фестивална вечер. Що се касае до моето лично светоусещане, аз преоткрих бандата и се отдадох изцяло на онази тръпка, която те кара да настръхнеш и просто да изречеш „Уау!“. От сцената прозвучаха музикални динамити като „Kill the power” и вече любимото „If I could”. Парчета, които влизат под кожата и се превръщат в мелодичен увод към страната на спомените.

Пожарът на Главната сцена наследиха Spiritbox, които пуснаха меломаните по вълните на хеви, прогресив и алтърнатив метъла, с докосващ женски вокал. Канадската банда оформи пистата, по която малко по-късно се пуснаха с бясна скорост ню метъл легендите от KoЯn. Това беше моментът, в който се сбъдна тийнейджърската мечта на хиляди фенове в страната, в това число и моята. Не смятам, че ще е пресилено, ако кажа, че у нас KoЯn имат може би една от най-големите фенски групи в световен мащаб. 30 години – точно преди три десетилетия започна приказката, в която всички се превърнаха в главни герои снощи. Колкото и време да минава, Джонатан Дейвис и компания остават творци с недостижим почерк. И веднага ви давам неопровержимо доказателство. Колко секунди ви трябват, за да познаете, че звучи парче на KoЯn? Видяхте ли – дори стотна е достатъчна, за да полудеете от кеф и да разпознаете идолите си. Групата без аналог в музикалната библия спретна невиждано аудио-визуално шоу, което заслужава да присъства в учебниците. Минути преди бандата да излезе на Главната сцена феновете пред сцената се увеличиха поне три пъти и се подготвяха за свещения миг. Музикалните синоптици обявиха „код червено“ за опасна буря, която завладява ума и сърцето. И не сбъркаха. Американското цунами покори всичко, което му се изпречи на пътя и доведе фестивалната вечер до кулминация. Незаменимият фронтмен Джонатан Дейвис направи показно и даде повече от смислено обяснение на чудото KoЯn, родено в началото на 90-те. Той е в перфектна кондиция и успя да активира бомбата със закъснител, цъкаща някъде дълбоко в емоционалната вселена на заклетите фенове.

Не мога да скрия – да слушаш бандата на живо не е само сбъдната мечта, не е просто привилегия и връх на удоволствието. Това е второто красиво лице на музикалния шедьовър на старта на рок пътешествието Hills Of Rock 2024. Джонатан Дейвис и всички изумителни музиканти с него поставиха вътрешния човешки космос на колене и то не само заради молитва, а заради страхопочитание. Пред Боговете на ню метъла можеш само да затвориш очи и да благодариш, че си сред Избраните да си на няколко метра разстояние от тях, задоволявайки изцяло хищния си глад за необуздани музикални страсти. В рамките на час и половина KoЯn спретнаха fu**in’ good show, което ще се помни и разказва на следващите поколения фенове на твърдия саунд и бас изкуството. Как няма да пееш с пълно гърло и ускорен пулс, когато звучат химни като „Blind”, “Freak on a leash”, “Falling away from me”, “Got the life”, “Coming undone”, “Shoots and ladders”. “Here to stay” и „A.D.I.D.A.S.”. Точно това бе и моментът, в който Райските порти се разтвориха изцяло и погълнаха всички, в чиито вени тече музиката на KoЯn. Пиршество за ума, душата и сърцето. Магия за сетивата, изумителен финал за първата луда вечер на Hills Of Rock. Това сътвориха легендите, които публиката очакваше достатъчно дълго.

С ръка на сърцето признавам, че абсолютно по никакъв критерии другите две сцени – „Stroeja” и „На тъмно“ не отстъпиха на основния хедлайнерски подиум. Фестивалът осигурява стабилно присътвие на БГ банди, което на мен ми носи изключителна наслада по няколко причини. Първо, има родни групи, които са на извънземно ниво. Второ, процесът по творене на музика тук влага съвсем различни послания и стига до съвсем различни кътчета на душата, а именно най-ценните. И трето, винаги ме карат да остана безмълвен и просто да боготворя всяка нота, която ваят по най-изкусния и неподражаем начин.

Ще започна с ALI, които превзеха сцена „Stroeja” и се превърнаха в третото лице на музикалния шедьовър за вечерта в моето сърце, убеден съм и в тези на хилядите посетители. Бандата излиза извън границите на нормалния талант и достига висини, които са непознати дори за музикалните изследователи. ALI просто нямат песен, която да не те кара да се чувстваш в безтегловност. Момчетата са от онзи тип магьосници, които те хипнотизират преди да преброиш до три. А магията те държи много след като преброиш до трилион. Наречете го чудо, но не съм изпитвал подобно уникално вълшебство в компанията на нито една група. То е различно, то е истинско, то е с такива мащаби, че се забелязва от върха на всяка галактика.

Ако ме питате, винаги ще искам да съм част от Космоса на ALI. Там се чувствам отлично, слагам заобикалящия ме свят на пауза и прегръщам моментите толкова силно, че няма сила на планетата, която да ми ги отмъкне. Предполагам, че думата, която търся е любов. Усещам се толкова свързан с музиката на мега талантливите момчета, сякаш ги слушам от първия си ден. И има защо. Космосът на ALI е необятен и съдържа толкова незаменимо красиви неща, че душата ми се отваря широко и просто се захласва. Това е усещане, което не бих разменил за нищо, независимо от изкушението, което стои насреща ми и ме гледа право в очите. ALI е моята сбъдната мечта за родно творчество и за върхове, които не всеки може да покори. Момчетата изпълниха “The list”, “Freedom”, “I come from the future”, “Better place”, “Don’t hate me”, “Bliss+Blasphemy” и други. Тези минути бяха моето райско кътче за вечерта.

Изумително представяне и специални емоции донесоха също No More Many More. Бандата те пренася в една приказка, която е уникален коктейл от завладяващо звучене, текстове за суровата реалност и брилянтно стилово приключение в страната на хип-хопа и алтернативният рок. Момчетата умеят да те накарат да летиш и едновременно с това да си толкова приземен, че сам да се изумиш от това как нелицеприятната действителност може да се трансформира в шлифован музикален диамант. Песните на No More Many More удрят на точното място и те въвличат в простата човешка съдба толкова умело, че без да се усетиш редиш рими заедно с тях и чувстваш, че без музиката им съществуването ти ще стане още по-трудно. Класно звучене, прекрасни вокали и завиден професионализъм. Все неща, които водят към големите сцени, нали?

Сцена „На тъмно“ приюти една от свежарските бг банди, в които лесно може да се влюбиш. Говоря за „Цар Плъх“, голяма част от които вече познавате от „Bloodrush”. Двама от тримата членове са от Добрич - Коста Коларов – вокал и китара, и Димитър Димов – бас, a барабанист на преродената група е Теодор Чирпанлиев от „Тоталштета” и „Cool Den”. Младежите буквално избухнаха и усетиха подкрепата на публиката, която се вписа успешно в емоционалното им поле. Парчетата на „Цар Плъх“ оставят вътрешната ти вселена безпомощна и преминават през всички прегради, за да се доберат до сърцевината й. Точно там с голи ръце извайват магични мигове, които оставят в албумите със спомени. Бандата звучи зверски яко, вокалът е убийствен, а парчетата – заразно добри. Ако все още не сте дали шанс на „Цар Плъх“, моля поправете грешката си по най-бързия начин. По един или друг начин.

Билетът за фестивала даде пълен достъп и до среща с космонавти. Не какви да е, а космонавти, които следя от първия им полет. Дами и господа, неподражаемите „Керана и космонавтите“. Не знам колко може да издържат душата и сърцето, но пловдивската банда определено ги тества на максимума. Колкото и да говоря за „Керана и космонавтите“, няма да успея да пресъздам музикалния романс, който извънгалактическата Юлия Йорданова – Керана и компания пишат със завидна лекота. Стилът им е необикновен и изкусителен, а песните – истинско бижу. Всички фенове на групата, които трудно могат да бъдат преброени, тръпнат в очакване за издаването на втория им албум, след като първият просто надмина всички човешки представи. „Керана и космонавтите“ вдигат всичко възможно във въздуха и са истински, див и непредсказуем тайфун. Онзи, който се завихря за части от секундата и те хвърля от емоция, в още по-красива емоция до нереално красив финал. Няма да спирам да повтарям, че момичето чудо Керана и всички космически таланти около нея, са родени за голямата сцена. Те разкриват пълния смисъл на процеса, който превръща музиката в изкуство, а песните им, за разлика от човешката същност, няма слаби места. Всеки концерт на „Керана и космонавтите“ е райска градина, която всеки открива сам за себе си. И не иска да си ходи.

Сред артистите, които се качиха на сцените „На тъмно“ и Stroeja” бяха също Nocktern, Gigashadow, Babyface Clan, Death Row, The Fourtones, Fyeld и La Ganga Cale.

Hills Of Rock 2024 тепърва започва. Това, определено е добрата новина на деня. Ще бъде валидна и за утрешния ден. Втората фестивална вечер подготвя световъртеж от положителни емоции, които отново ще ви очакват на три сцени. Главната ще изкуши меломаните с Bring Me The Horizon – хедлайнерите за 26 юли, Ghost Kid, Baroness и Imminence. На другите две сцени ще се вихрят Amoral, Last Hope, Toy Letters, Coolden, Sevi, Overhook, N.O.H.A., Контрол, Кокоша глава, Жлъч, Григовор и Гена, както и много други.