Ивелин Михайлов, създателят на „Исторически парк“: Българската юрта е най-доброто място за къмпингуване

В село Неофит Рилски до Варна строителството кипи с пълна сила. Къщите в туристическия атракцион "Исторически парк" никнат като гъби. Така стар хамбар се преражда в двуетажен средновековен дом. Първият етаж остава от камък, а вторият е планиран с дървена обшивка. Зад цялата концепция стои Ивелин Михайлов, който нашумя като идеолог на партия "Величие", успяла да вкара 13 депутати в новия парламент.

„От години полагаме неимоверни усилия, за да изградим едно място в България, което да служи като символ на българския дух - това е "Исторически парк“. В съседство обаче решихме да възродим едно българско село. Правим го с мисъл за екологията и за бъдещите поколения. Отпадъците от строителната дейност се рециклират на 100% и отново се вграждат в следващите строежи“, твърди Ивелин Михайлов. С него разговаряме за строителните практики, които му помагат да върне към нов живот селото.

- Известно е, че сте изкупили 80% от старите къщи в село Неофит Рилски. Защо, каква е концепцията Ви за това място?

- Решихме да възстановим едно български село. Знаем, че в последните години родните села западат и умират бавно поради липсата на препитание и смисъл за живот.

Само че всяко едно населено място има смисъл да съществува. Преобразяваме не само село Неофит Рилски до Варна, а цялата община и го правим така, че да я приспособим към съвременните нужди на хората. Идеята ни е селото да се превърне в едно от най-привлекателните места на Балканите, където да се заселват хора с висока култура и висока добавена стойност към обществото.

Възстановяването на селото го започнахме още през 2010-а. Първата ми идея беше да завърша „Исторически парк“, но COVID-19 размести така нещата, че туризмът западна. След това дойде и войната в Украйна и тогава се насочих към изграждането на селото. Имам общо виждане за цялата територия - 

изкупил съм около 80% от всички имоти в селото. 

Когато едно населено място е западнало, не е толкова трудно да се изкупят имотите, понеже стойността им пада. Така започнахме - стъпка по стъпка.

Успяхме първо да трансформираме стария универсален магазин - превърнахме го в средновековен хан. Знаете, че ханът е крайпътно място, където хората отсядат. В него има място за нощуване, има ресторант, където да се нахранят и да си напоят конете. Сега ние нямаме коне, но пък развиваме други дейности - ето това е пазар за натурални продукти. Тук се продава само стока на местни производители, продукти, които са хубави, но и полезни за здравето. Имаме и ресторант, в който се сервира само българска кухня. Екстериорът му е изцяло от камък и дърво, а мебелите вътре са уникални.

- Уникални! С какво?

- С това, че те са продължение на средновековната православна българска култура. Прави ли ви впечатление, че у нас масово се копира стила на Ренесанса. Докато къщите ни в Неофит Рилски са в средновековен стил, характерен само за България и Византия, и са без аналог в целия свят.  Изходната ни точка е Средновековието, т.е. българското и православната ни религия, защото тя е основополагаща. Източното православие е насочено към опрощението, а католицизмът - към наказанието. Оттам идват разликите в изписването на иконите например.

Красотата е в различието, ала разликите в културата водят до разлики и в архитектурата. Идеята ни е от това място - село Неофит Рилски - да направим архитектурен оазис на една култура, която вече е изчезнала по нашите земи.

А това е средновековната българска култура.

- По-любопитно е обаче какви строителни техники използвате?

- Започнахме да строим уникални къщи - те са изцяло каменни, но не от типа хамбар или в познатия тоскански стил. Къщите ни са със сложни архитектурни орнаменти, типични за онова отминало време. Важно е хората да знаят, че в ранното и в по-късното Средновековие богатите държави - като България и Византия - са имали благородници, които са влагали доста средства и усилия, за да правят архитектурни шедьоври. Те са били с много повече мисъл за вечността, отколкото съвременните богаташи. Днес 

богатият човек у нас търси нещо, което да му хареса за 5 години, и след това го сменя.

Ние обаче се придържаме към старите традиции, което е по-трудно. Първо, нашата къща е каменна, второ, поставяме изолацията отвътре, така камъкът остава красив отвън. Отоплението е с термопомпи. Към всяка къща имаме пречиствателна станция.

Освен това правим всичко възможно да спазим всички съвременни изисквания за енергийно ефективен дом: с каменна вата, с тухлени стени и варови бои - по този начин стените са дишащи, вътре няма влага и мухъл. Знаем, че дървото създава усещане на топлина, затова използваме само дървени дограми. Настилките ни са от мрамор - за дневните, а спалните са с дъбов паркет. По този начин в къщата всичко да е рециклируемо.

- Т. е. не оставяте никакъв отпадък?

- Да, ние преработваме отпадъците с дробилки и го влагаме в следващия строителен обект. Всички къщи в селото, които съборихме, ги рециклирахме на 100%. Старите цикли например ги смиламе и ги правим на шамот - онази червена арматура, която се слага във фугите. Компрометираните дограми и старите тухли пък ги даваме на наши работници - да се отопляват през студените месеци, вместо да секат дърва. Останалото се смила и се прави на фракции, след това го използваме като материал в строителството.

Така не оставяме след себе си никакъв отпадък в природата!

- Вижда се, че имате изключително добре декорирани и изписани къщи.

- Много от тези красиви орнаменти сме ги заимствали от средновековната българска култура. Някои къщи са изписани така, че да покажем върха в изкуството на българина, който навремето е строял къща - тези домове са с много орнаменти: дървени, каменни, мраморни. Използваме предимно месинг, в сградите ни няма ковано желязо. Няма да видите нито един ъгъл - има едно преливане в детайлите. 

Нашата концепция е, че ъглите са излишни в една стая 

- те стоят грозно, кубично и недовършено, а целта ни е всичко да е функционално. Вратите ни са масивни, красиви мозайки украсяват стените и така къщите ни стават впечатляващи.

- В „Исторически парк“ показвате типичните селища от времето на халколита и неолита. Интересно е, че в село Неофит Рилски може да се види и прабългарска юрта. Защо привличате вниманието към тези постройки?

- Да, юртата е походното жилище на българите! Истината е, че прабългарите не са живели в юрти - ползвали са ги само при походите и преселенията си. Една войска, която идвала от Азия и се придвижвала към Европа, поставя въпроса къде да отседнат воините. А те са имали своите мобилни жилища. Когато спирали на място, прабългарите бързо вдигали своите каменни градове - те владеели технологията и успявали бързо да ги построят.

Юртата обаче е високият клас жилище - от днешна гледна точка тя е най-доброто място за къмпингуване. Много хора искат да са по-близо до природата, а точно юртата ни дава този уют на дома и възможността да се докоснем до природата.  

Така че типичната българска юрта е уникално постижение.  

Тя е еволюирала от каруцата юрта до големите юрти, онези, които са ползвали в първата ни столица Плиска. 

Дори Чингис хан и Хитлер години по-късно взаимстват тази технология 

Византийските императори също, когато отивали на поход, те нощували в подобни жилища.

Днес българите сме станали по-пасивни. Мислим само за нашето си парче територия, а е добре да си спомним, че трябва да се движим повече. Юртата ни учи, че трябва да се движим и да излезем от своята зона на комфорт.  

Визитка:

Ивелин Михайлов е предприемач и визионер, а отскоро и идеолог на партия "Величие". Той е изпълнителен директор на „Исторически парк", дружеството, което стои зад едноименния атракцион в село Неофит Рилски.

Основател е и на фондация „Въздигане“, която постави паметника на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия - първата статуя на наш владетел извън България. През 2023 г. втори паметник на български владетел, този път на кан Котраг, основал Волжка България, влезе в Русия. Създадена отново в „Исторически парк“, скулптурната композиция на Дишко Дишков от Сопот бе монтирана в село Ширяево, Самарска област.