Колан на Богородица извършва чудеса в Истанбулска църква, превърната в джамия СНИМКИ

Историческата джамия Лала Хайретин, известна преди като църквата на Пулхерия (Chalkoprateia) и служеща като джамия от завладяването на Истанбул до днес, приветства както местни, така и международни посетители със своята над 1600-годишна история.

След възстановяването й, сградата беше официално отворена през май от президента Реджеп Тайип Ердоган по време на церемония, организирана от Генералната дирекция на фондациите.

Археологът Мурат Сав, говорейки пред Анадолската агенция (AA) за структурата, разположена в историческия квартал Султанахмет в Истанбул, спомена, че старинната църква е била използвана като джамия от края на 15 век, след завладяването на Истанбул.

Сав отбеляза, че поради опустошително земетресение в началото на 20-ти век голяма част от джамията се е срутила, оставяйки я в руини, до неотдавнашните усилия за възстановяване. Той подчерта разкопките, проведени на място през 60-те години на миналия век, които разкриха подробности както за византийската, така и за османската идентичност, което доведе до различни проекти за реконструкция.

Преди около десетилетие и половина бяха задействани планове за възстановяването й, като в крайна сметка беше финансирана чрез спонсорство.

Датата на изграждането на храма датира от 399-400 г. когато Еврейски меден занаятчия получава разрешение от римския император, да построи синагога и тази сграда е построена като синагога, но малко по-късно избухва бунт и синагогата е опожарена. Между 400 и 450 г. византийците изграждат голяма базилика на това място. 

Сегашната джамия запазва част от базиликата, известна като апсида и бема, в която се помещава крипта за съхранение на свещени реликви. Според Сав произходът на днешната структура датира от пети век.

„Във византийския период, точно както в османския период, значителни проекти са били предприети от видни императрици или тези, тясно свързани с двореца“, уточнява Сав, приписвайки изграждането на църквата на Пулхерия.

Сав обясни, че малко след като е била построена като базилика, огромен пожар в Константинопол през 475 г. сериозно е повредил структурата. Въпреки последвалите усилия за реконструкция през 6 век, църквата претърпява допълнителни щети през 9 век, което довежда до добавянето на купол на мястото на скатен покрив. Последвалите земетресения и пожари през 12 век довеждат до създаването на още три по-малки параклиса наоколо.

Археологът посочи, че част от кръстовия план на базиликата остава непокътнат и днес.

 Частично запазени стенописи, датиращи от 5 и 6 век могат да бъдат посетени там.

Подчертавайки значението му като свещено място във византийската история, посветено на Богородица, Сав отбеляза: „Няколко реликви, включително колан, за който се смята, че принадлежи на Богородица, донесен от Йерусалим през 5 век, се пазили тук. Според преданията, те могат да предизвикват чудесата и до днес."

Сав завърши, като подчерта ролята на джамията като патриаршеска църква в продължение на 5 години по време на строителството на Света София от 532 до 537 г., подчертавайки нейното значение във византийския архитектурен комплекс.

През османската епоха, поради окаяното състояние на сградата, само апсидната част е превърната в джамия. През 18 век наблизо е издигната джамията Зейнеп Султан, между която и сегашната сграда на джамията минава улица. Днес фрагменти от стените и основите на базиликата, заедно със северния й кораб, се виждат на място.

Последните усилия за възстановяване разкриха оригинален под на базилика и кладенец в двора. Сав спомена, че докато стенописите и декорациите на църквата са до голяма степен изгубени от пожари, някои детайли от района на михраба са възстановени.

„При запазването и показването на находки както от византийския, така и от османския период, съвременните реставрационни техники се смесват безпроблемно с традиционните практики“, заключи Сав.