Народът гласува, но електорите решават: Как всъщност се избира президент на САЩ?

Президентските избори в Съединените щати се печелят не чрез получаването на мнозинството от гласовете на избирателите в страната, а чрез механизъм, включващ орган, наречен Избирателна колегия. В нея всеки от 50-те щата и федералният окръг Колумбия разполага с определен брой гласове в зависимост от населението си, пише dir.bg.

КАКВО Е ИЗБИРАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ

Когато избирателите отидат да гласуват, те обикновено виждат имената само на кандидатите за президент и вицепрезидент. В действителност обаче те гласуват за електори, които са членове на Избирателната колегия, които впоследствие гласуват за президент. Общият брой на електорите за цялата страна е 538, което означава, че за победа на даден кандидат са необходими гласовете на 270 електори.

Електорите обикновено са партийни лоялисти, които поемат отговорност да гласуват за кандидата, получил повечето гласове в техния щат. За електори обикновено се избират хора, които имат заслуги към някоя от двете основни партии на щатско равнище. Те могат да бъдат щатски служители на изборна длъжност, партийни лидери в щата или хора в щата, които имат лична или политическа обвързаност с кандидата за президент на своята партия, става ясно от справка, публикувана на официалния правителствен сайт на САЩ.

Всеки щат има толкова електори, колкото и представители в двете камари на Конгреса. Всеки електор има един глас в Избирателната колегия.

През 2020 г. кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън спечели 306 електорски гласа и победи президента републиканец Доналд Тръмп, който получи 232. На предходните избори през 2016 г. Тръмп спечели 304 гласа срещу 227 за кандидатката на демократите Хилари Клинтън.

Системата, вписана в Конституцията на САЩ, е компромис между "бащите основатели" на страната, които спорели дали президентът трябва да бъде избиран от Конгреса или чрез народен вот, отбелязва Ройтерс.

ПО КОЛКО ЕЛЕКТОРИ ИМА ВСЕКИ ЩАТ

Както беше споменато, всеки щат има толкова електори, колкото представители в Конгреса. В горната му камара, Сената, всеки щат има по двама сенатори. Но в долната Камара на представителите броят на конгресмените варира според населението.

Калифорния, най-населеният щат, има 54 електори, тъй като има 52 конгресмени и 2 сенатори в Конгреса, става ясно от таблица Националните архиви на САЩ и от инфографика на енциклопедия "Британика". Тексас има 40 електори, Флорида има 30, Ню Йорк - 28, Илинойс и Пенсилвания - най-оспорвания щат на тези избори, имат по 19. Шестте щата с най-малко население (Аляска, Делауер, Северна Дакота, Южна Дакота, Върмонт, Уайоминг) и Вашингтон, окръг Колумбия, имат само по 3 гласа.

Това означава, че един електор от Уайоминг, най-малкия щат, представлява около 192 000 души, докато един електор в Тексас, който е сред най-непропорционално представените щати, представлява около 730 000 души, посочва Ройтерс.

Във всички щати без два кандидатът, спечелил мнозинството гласове (дори и със съвсем крехка преднина), получава гласовете на всички електори от съответния щат. Само в Мейн и Небраска от всички 50 щата в САЩ гласовете се разпределят на по-пропорционална основа, като двама делегати са инструктирани да гласуват за победителя в щата, а останалите трябва да гласуват според резултата във всеки конгресен район, показва справка на АФП.

МОЖЕ ЛИ КАНДИДАТЪТ, СПЕЧЕЛИЛ НАРОДНИЯ ВОТ, ДА ЗАГУБИ ИЗБОРИТЕ?

Отговорът на този въпрос е да.

Републиканецът Джордж У. Буш през 2000 г. и Тръмп през 2016 г. станаха президенти, въпреки че съперниците им получиха по-голям процент от гласовете на избирателите. Това се е случвало и три пъти през 19-и век.

Това явление често е изтъквано от критици като един от основните недостатъци на системата. Поддръжниците на Избирателната колегия обаче посочват, че тази система е ценна, защото принуждава кандидатите да търсят подкрепа от множество щати, включително в малките населени места, вместо да се фокусират само върху избирателите в големите градове, които биха им осигурили достатъчна подкрепа, за да победят при пропорционална система и при пряко избиране на държавния глава.

КАКВО СТАВА, АКО ЕЛЕКТОРИТЕ НЕ ГЛАСУВАТ ЗА КОГОТО ТРЯБВА

Обикновено срещата на Избирателната колегия е церемониална и електорите гласуват за кандидата, спечелил вота в техните щати.

Но през 2016 г. 7 от 538 електори дадоха гласа си за кандидат, който не е победил на президентските избори. Това беше необичайно голям брой. Трима електори тогава гласуваха за Колин Пауъл, а Джон Кейсик, Рон Пол, Бърни Сандърс и Фейт Спотед Ийгъл получиха по 1 елекорски глас. Това бяха все кандидати за президентската номинация на двете водещи американски партии, отпаднали още в първичните партийни избори, или независими кандидати за президент. От тези общо 7 електори, гласували за тези общо петима души, 5 електори трябваше да гласуват за Клинтън, а 2 - за Тръмп, припомня Си Би Ес Нюз.

Трийсет и три щата и окръг Колумбия имат закони, които предвиждат наказания за "нечестни" електори според Националната конференция на щатските законодателни събрания.

КАКВО СЕ ПРАВИ ПРИ РАВЕН РЕЗУЛТАТ

Един от недостатъците на системата е, че теоретично може резултатът да е 269:269. Ако това стане, новозибраната Камара на представителите (освен президентски избори, на 5 ноември има избори и за Конгрес) ще решат съдбата на президентския пост на 6 януари, като представителите на всеки щат гласуват като едно цяло. Това е предвидено в 12-ата поправка на конституцията.

При равен брой гласове Камарата на представителите отговаря за избора на президента, а Сенатът - за вицепрезидента. Избирайки измежду тримата кандидати, получили най-много гласове за президент, всяка щатска делегация в Камарата на представителите гласува с един глас. За победа е необходимо мнозинство от гласове (26). Окръг Колумбия не гласува.

Избирайки между двамата кандидати, получили най-много гласове за вицепрезидент, всеки сенатор гласува с един глас, като за победата е необходимо мнозинство (51 гласа). Поради тези отделни гласувания е възможно да бъдат избрани президент и вицепрезидент от различни партии според справка на специализирания сайт "Балътпедия".

Ако е необходимо, Камарата на представителите ще продължи да гласува, докато един от кандидатите не получи мнозинство. Този процес има конституционен краен срок 4 март. Ако Камарата не избере нов президент до 4 март, новоизбраният вицепрезидент става и.д. президент.

При гласуването за вицепрезидент, разбира се, също може да се стигне и до равенство, което би означавало, че председателят на Камарата на представителите ще изпълнява функциите на президент от деня на встъпването в длъжност до постигането на съгласие за президент или вицепрезидент.