Най-силният българин Мариян Димитров: И в спорта са нужни хитрост и ум, не става само с мускули

Пловдивчанинът Мариян Димитров се прочу като най-силния българин след серия от впечатляващи изпълнения. Работи като полицай, а в малкото си свободно време гони рекорд след рекорд. Последният му опит беше само преди месец. Тогава пробва да изтегли три закачени локомотива с общо тегло 250 тона. Жегата спъна здравеняка, но той ще пробва отново през зимните месеци, когато релсите не се огъват като ластици от топлината. 

Мариян се занимава със силов спорт от пролетта на 2016 г. Вече осем години надминава предела на човешките възможности, участва в различни състезания по света и доказва, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Мнозина го познават от предаването „България търси талант“, други - от работата му в полицията, а трети просто му се възхищават и искат да му подражават. За Мариян най-важна и най-ключова подкрепа в битката с рекордите идва от семейството му. Преминал е през безброй трудни моменти и множество травми, но те не са го отказали от целите му, напротив, направили са го още по-силен и жаден за битки.

В силовия спорт има десетки видове дисциплини и няма как един състезател да е перфектен навсякъде. Всеки си има силна страна - на един му вървят тягите, като има дълги ръце. За мен те са трудни, те са моя слабост, тъй като аз имам къси ръце. Но това пък ми помага за раменните дисциплини, обяснява Мариян пред „Марица“. Той е категоричен, че рекорди се гонят трудно: „Вече има много сериозни резултати, състезателите не са като едно време. През последните 5-6 години нещата страшно много се промениха. Има млади, яки и здрави момчета, които имат средства и се възстановяват бързо. Те постигат съвсем различни резултати. Вече нивото е много по-високо".

Опитът го е убедил, че и в спорта е необходима хитрост. Само с мускули не става, трябва и акъл!

"Всяка дисциплина е точки, умните знаят кога да напънат, колко точки са им нужни, следят нещата. Може някои да ни наричат тъпанари, но и в този спорт си има нужда от умствен капацитет. Като цяло е тежък, труден и скъп спорт. То не е само трениране, трябва възстановяване, хранене и много други неща. На Запад много състезатели си позволяват всичко необходимо. При нас е на хляб и сол“, обяснява разликата с чуждите съперници пловдивчанинът.

Относно подготовката за състезание, най-силният българин посочи, че много зависи от конкретните дисциплини в него, кога са те поканили и съответно с колко време разполагаш да се подготвиш. „И при организаторите има много тарикатлъци. Може да те поканят две седмици преди състезание, а пък състезателите на домакините да се готвят вече от три месеца. Навсякъде организаторите правят всичко възможно да помагат на своите“, обяснява мускулестият полицай.

За собствената си подготовка отделя средно по 3-5 часа дневно, през което време се упражнява в 2-3 дисциплини. 

"Една дисциплина - един час, почина си малко, започвам втора - пак един час, след почивка продължавам. И така 5 часа си отиват. Храненето е по възможност колкото може по-често. Нямам подбор, ям всичко, на мен ми трябват калории, защото ги изгарям бързо. Иска си и зала, и помещения“, разказва пловдивчанинът. Относно идеята за дърпане на локомотиви Мариян разказва, че това си е цяла дисциплина за силовите атлети. „Най-често пускат камиони и рейсове, имало е състезания и с вагони. Много пъти съм дърпал също багери, фадроми, всякакви такива машини. Реших, че искам да пробвам с локомотив. Първия път не се получиха нещата, не бях наясно с нищо. Тепърва се учех. Преди година и половина беше първият ми официален опит за рекорд, който беше признат. И преди месец пробвах, но този път не успях, малко ми беше разстоянието. Ако всичко е наред, декември ще го направя наново. Надявам се този път да имам възможност да ги тествам машините, защото при последния път нямах възможност. Трите машини дойдоха за самия опит. Имах много притеснения и страхове, защото третата машина влиза в завой и стои настрани, което допълнително усложнява нещата. Горещото време - също. Едно, че мен ме мачка, второ, че релсите се нагънаха като глист. Те са заварени с планки, от топлината няма къде да бяга желязото и се деформира. Това също усложни ситуацията. Най-големият ми страх беше това, което се случи. Към края на втората машина се получава натиск на самите релси и се вдлъбва от тежестта. Това ме беше страх, че няма да мога да го премина с дърпане и да я изкарам. Затова искам да тестваме другия път машините и да избегнем тази точка на вдлъбване. Няма човек на планетата, който да изкара 250 тона от тази дупка“, категоричен е Мариян.

След като достигне до официално признат рекорд за дърпането на трите локомотива, Мариян ще се насочи към осъществяване на следващата мечта - да тегли самолет и кораб. "От „Луфтханза“ са готови веднага да съдействат, защото е реклама за тях. Но казаха, че нямат самолети, които да стоят на паркинг, само кацат, зареждат и заминават обратно. Единственият шанс бил, като кацне самолет и влезе в хангара за бърз ремонт, да го направим тогава. Да, ама никой не знае кога ще стане това нещо, кога точно ще дойде и да съм в готовност. Не съм се отказал, първо ще пробвам с кораб, и след това ще опитам със самолет“, разказва за бъдещите си планове Мариян. 

Преживява най-големия кошмар в Америка

Трудно е да се включиш в състезание, без да имаш спонсори, които да ти помагат, изтъква най-силният българин. „Трябваше да съм заминал за Дубай, но ми казаха да поема всички разходи - 4000-5000 лв. Канят ме през октомври в Сингапур, но и там се оказа, че почти всичко трябва да си платя. По груби сметки, това означава към 6000-7000 лв. Моите уважения, но ще пропусна, казах на организаторите. Трудно е, не навсякъде покриват разходите, но има организации, които го правят. На мен ми е по-голям кеф на Изток да ходя, защото се чувствам като у дома си. Като съм ходил на състезания на Запад, винаги ми е било много по-притеснено, странно всичко, много по-напрегнато. Има състезатели, които въобще не се притесняват за тези работи. Като мине състезанието и започне да благодари на спонсорите, един час не му стига“, коментира Мариян.

По думите му, имало е много моменти, в които се е чувствал жалък, като например на състезания в САЩ. "Ходил съм три пъти. Последния път всичко беше наред, като изключим това, че се опитаха да ми източат картата. Но предните две пътувания беше много тежко. Валя ме в Калифорния един дъжд, разболях се много лошо, и то два дни преди състезание. Спах по летища, изтървах самолети, закъсняваха полети. Втория път - през 2018 г., беше по-тежко. Във Франкфурт ме забавиха и си изпуснах самолета за Вашингтон. Трябваше да стоя и да чакам 24 часа до следващия. И такива страхове, чудесии, всякакви мисли ти минават през главата. Сам си, без дрехи, един студ. Изтърпях го, пристигнах, смениха ми билетите, в Детройт ме посрещнаха бури, сняг, 5-6 самолета отмениха. Пак изпаднах в един страх, в паника, че съм далеч от дома си, сам и не знам какво ще стане, дали ще се прибера. Накрая стигнах два часа преди състезанието. Беше страшно мачкане - и психически, и физически. Бях целият изцеден, гладен, жаден, мръсен“, разказва Мариян. 

Съпругата му го надъхва и мотивира

Психиката по време на състезание е от изключително значение, признава Мариян. 

"В началото ми беше проблем, много се притеснявах от всичко - дори че публиката ме гледа. Всеки състезател си има свой начин за надъхване. Много често мисля за жена ми и детето ми. Така се надъхвам. Те са идвали с мен на няколко състезания. Когато жена ми е до мен, тя ми влияе психически и ми е много по-спокойно. Това е много важно. Голяма част от състезателите ходят с екип, което е огромна подкрепа и помощ", разсъждава якият полицай. Другият вариант е да ходи с треньор, който да се занимава с всичко останало, но за това са нужни средства. Колкото и да е странно, но и в силовите спортове има провокатори. 

"Има хора, които нарочни ти действат психически. Когато усетят, че се изнервяш, започват да го правят нарочно. Изкарват те извън релси, като целта е да те елиминират", обяснява Мариян. Той се радва на пълна подкрепа от семейството в спортните му начинания. „Най-вече жена ми е до мен и ми помага. Иначе няма как да стане. Сам човек е за никъде, не само в спорта“, убеден е най-силният българин.

Ремонтират ме и продължавам

За последните 8 години, откакто се занимава със силов спорт, Мариян се е превърнал в абонат при лекарите. „Имал съм много травми. Нямам мускулатура по тялото, която да не съм разкъсвал дори по няколко пъти. Късал съм сухожилия, гръбнакът ми на три места има по два смлени прешлена. Нормално е да има травми в този спорт, много е тежък. Но тези, които имат по-добра рехабилитация, се възстановяват по-бързо. Мен ме ремонтират, доколкото могат, и продължавам напред“, каза най-силният българин.

Мариян сподели, че работата му помага на спорта, и обратното. "Като за психика - помага, калява те. Тя и работата е такава. 17 години - ако не си психически стабилен, няма да издържиш, защото не всичко е цветя и рози. Има много страшни и грозни неща. Има хора, които се респектират от мускулите. Но никога не се е налагало да прилагам сила. Винаги намирам начин и подход с разговори да се реши даден конфликт. Едно е да тръгнеш към него като човек и се разберете, съвсем друго е да тръгнеш с рогата напред. Тогава трябва да пуснеш физиката. Няма смисъл. Има си по-лесни начини“, убеден е полицаят от Пловдив. 

Дърпа си сам колата, когато свърши горивото

Редовно се случва Мариян да помага на закъсали с колите си шофьори, докато е на работа. Викат го и приятели, които ползват мускулите му. Случвало се е обаче Мариян сам да дърпа автомобила си заради липса на гориво.

"Веднъж се прибирах от Словакия. До границата между Унгария и Сърбия имаше над два километра опашка. Бензиностанцията беше едва след границата. Казах си, че нафтата няма да стигне. Изкарах си екипировката, закачих колата и започнах да я тегля. Вървя, вървя и спирам, когато колоната спре. Много дълго разстояние беше и си я издърпах, за да спестя гориво. От другите коли се скъсаха да ме снимат“, връща лентата полицаят. Внушителната му сила свършила работа и при строежа на къщата му. „Не сме викали хора за помощ и кранове. Всичко сме вдигали на ръце“, скромно отбелязва Мариян.

Ще подготвя младежи, когато приключи със спорта

Мариян има за цел да донесе още поне 2-3 купи от състезания, както и да дърпа самолет и кораб, преди да се оттегли от спорта. „Ако успея да реализирам мечтите си - добре. Ако ли не - още някое по-голямо състезание. И приключвам! После ще се заема да популяризирам спорта, ще подготвям млади момчета. Искам да оформя състезатели и да ги изведа извън страната на турнири. Може би това ще е следващата стъпка. Като не мога аз, поне да предам опита, който съм натрупал през годините.

Най-силният българин признава, че проблемът с намирането на спонсори е огромен. „Няма интерес. Не знам защо, тъй като спортът е изключително атрактивен и предлага безброй възможности за реклама. Виждам съм много такива реклами на Запад. Тук не се интересуват от тези неща. Трудно е, преговарял съм с много хора, фирми и компании, веднага им предлагам различни неща да се заснемат и да се направят, но за момента няма сериозни спонсори. Не съм и имал, като изключим един човек, който ми помогна за състезания в САЩ“, коментира Мариян.

След нощна смяна грабва куфара за летището

"Сега ми е много по-лесно, но преди бях в друга служба в системата и беше ад. Имаше период от две години и половина, в който карах само нощни смени", разказва за патилата си като полицай Мариян. 

"Беше много тежко. Просто организмът ти се смачква, а в същото време трябва да тренираш и да се готвиш за състезание. Имал съм случай, в който от нощна смяна се прибирам, един душ, взимам куфара и тръгвам към летището. Отиваш да се състезаваш, но не си в кондиция - смлян, не си ял, не си спал. Сега съм по-добре, пооправиха се нещата", доволен е здравенякът. Разказва как преди години имал възможност да се надпреварва рамо до рамо с литовеца Жидрунас Савицкас, известен като Краля на силоваците. 

"Нямаше как обаче да се сменя с колега и имах дежурства. Изпуснах този уникален шанс", още съжалява Мариян.