Няма "не искам": Теглиш заем, банката те набутва с още нежелани услуги

Имате кредит за жилище! Честито! Хубаво е да знаете, че покрай него изведнъж сте станали клиент на застрахователно дружество (а може и на две), защото имате още застраховка на имота, застраховка "Живот", имате нова разплащателна сметка, овърдрафт, кредитна карта, интернет банкиране и т.н. Все непоискани услуги, които струват пари, но са щедро предложени от банката и не могат да бъдат отказани. Всъщност могат, но това ще оскъпи кредита за всичките години, в които го обслужвате.

Няма „не искам“

„Ето ви договора за ипотечен кредит. А това е договорът за пакетна програма и кредитна карта.“ „Но аз не искам кредитна карта, вече имам една и не желая да я ползвам, защото не мога да хвана края на сметките, лихвите и гратисните периоди.“ Такъв диалог се води доста често между банков служител и клиент.

Дори да има вариации какво кредитополучателят не иска, разговорът винаги приключва по един същи начин - трябва да ползвате допълнителните продукти, иначе лихвата ви скача. Например в случайно избрана банка, ако не се задейства кредитната карта, получена като непоискан бонус към заем, лихвата се увеличава с 0.25%. Ако пък се прекрати пакетната програма за разплащателната сметка и плащането на комунални сметки чрез нея, или пък не се плати застрахователната вноска за една от двете полици, лихвата отива с 1.8% отгоре. Също така, ако вноската по заема е 500 лева, одобреният кредитополучател трябва да гарантира оборот в разплащателната си сметка от около 2000 лева. В противен случай преференциалната лихва, с която е бил привлечен за дългосрочното обвързване за жилищния кредит, отпада.

Кое е включено в цената

Не е тайна, че банките не само у нас, но и по света, гледат на ипотечния кредит като „котва“, която задържа кредитополучателя дългосрочно. Ето защо финансовите институции предлагат жилищни кредити с достатъчно ниска и атрактивна лихва, за да няма как той да откаже. Но паралелно с това му предлагат или изискват от него да закупи допълнителни продукти - кредитни карти, застрахователни и спестовни продукти, разплащателни пакети, овърдрафт и други. Важно е да се прави разграничение между опционалните и задължителните „свързани продажби“. Законът за потребителския кредит и Законът за кредитите за недвижими имоти на потребителите в това отношение ясно регламентират, че когато един продукт е задължително условие за получаване на съответния кредит или пък се изисква, за да се получи този кредит при посочените в офертата ценови условия, то разходът за този продукт трябва да бъде включен в общия разход в преддоговорната информация, респективно да се вземе предвид и при изчисление на годишния процент на разходите. ГПР е най-важният показател, който хората трябва да гледат при кандидатстване за заем, преди размера на лихвата, срока, вноската и валутата

Невинаги е лошо

"Обикновено заложената кредитна карта в пакета на кредита е като резерв в случай на невъзможност кредитоискателят да погаси в срок месечната си вноска. Това е нещо като неговата „спасителна възможност“. Моите наблюдения са, че в повечето случаи кредитоискателите приемат с охота тази допълнителна възможност, особено при ипотечните кредити, където свързаните със самата сделка разходи са доста", смята кредитният консултант Стефи Кожухарова.

Стига човек да управлява разумно и внимателно ползването на кредитната си карта, той дори може да е на сметка от нея. Например нерядко има опция "кешбек" - при покупка се връща част от сумата или пък се трупат точки, които могат да бъдат ползвани при резервация на самолетни билети, или пък се разиграва лотария сред държателите на кредитни карти, направили покупки в определен период, и т.н.

Бърз кредит без проверка на доходите - няма такъв филм

Напоследък зачестяват случаите на подозрителни оферти от още по-подозрителни фирми за отпускане на бърз кредит без проверка на кандидата в Централния кредитен регистър или най-малкото в НОИ. За това алармираха от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. ЦКР поддържа база данни за закъснения и пропуснати вноски по други заеми, а от регистъра на НОИ се вижда дали лицето е на трудов договор.  

Често подобни предложения се появяват в социалните мрежи или на напечатани листове, разлепени по стълбове, спирки на градския транспорт и гаражи. За да се отпусне потребителски кредит, личните документи трябва да бъдат представени преди одобряване на кредита, а не след това, припомнят от асоциацията. Това означава, че по име и ЕГН компаниите за бързи пари все пак правят мониторинг на кандидатите си.

Също така фирми-фантоми създават фалшиви интернет страници, които използват легитимни знаци на регистрирани и действащи според закона компании в сектора на небанковото кредитиране, бият тревога от ресорната асоциация. Те съветват потребителите винаги да проверяват в регистъра на БНБ дали дадена компания е регистрирана по всички правила, или не, за да може в случай на нужда да си търсят правата.

Променят тарифите през седмица:  Дялкат ни с десетачка за отблокиране на дебитна карта

Няма сила, която да спре банките да си вдигат таксите. Тарифи се редактират през седмица, а финансовите институции са длъжни само да упоменат промените на сайтовете си или в офисите си 30 дни преди да влязат в сила.

Че е скъпо - скъпо е. Че обслужването в банките ще става все по-скъпо, също е ясно. Желязното правило обаче е, че услугите "на живо" в офисите ще поскъпват по-драстично, докато тези онлайн - не толкова очевидно. Така че и в банките вървим към самообслужване - през телефона или домашния компютър.

Най-болезнено за клиентите се приемат промените в таксите за теглене от банкомат. Защото рано или късно все опираме до кеш. Най-голямата по активи банка у нас ОББ вече взима за теглене на пари от неин банкомат 20 стотинки плюс  0.1% от сумата, която теглите. Така, ако заявите 400 лв., таксата ще е 60 стотинки, докато преди средата на юли беше фиксирано 30 стотинки, независимо от сумата. Ако ползвате устройство на друга банка, таксата става 0,1% от сумата плюс 1.17 лв. С други думи, за теглене 400 лева кеш ще платите 1.57 лева. Досега таксата беше 1,30 лева.  

Получаването на пари в брой на гише в банков офис става още по-скъпо. Досега таксата беше 1% от сумата, но не по-малко от 2 лв., а вече е минимум 4.89 лв. 

За справка каква наличност имате по картата дължите 0.98 лева - независимо дали ползвате банкомат на ОББ или друг. Преди таксата е била 0.40-0.60 лв. (втората е за чужд банкомат). За да ви активират отново дебитната карта след въвеждане на три грешни ПИН кода, вече взимат по 9,78 лева, като досега това беше безплатно.  

Банка ДСК също има промени в тарифата си. Месечната такса  за обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта поскъпва от 2.74 на 2.99 лв. Новост е таксата за теглене на свободни средства по запор - минимум 9,78 лева и 0,80% върху цялата сума. За банков превод таксата скача от 5 на 7 лева.

Плащането на местни данъци и такси се качва от 50 на 70 стотинки.

От 1 август Централна кооперативна банка ще взима по 3.91 лв. на страница от клиент, който иска разпечатка на движението по сметката си на хартия. И сега тази услуга не е евтина - 2,05 лева на страница. Ако имате карта на ЦКБ и ще я ползвате в чужбина, имайте предвид, че тегленето на пари от банкомат ще ви струва 2,50 евро плюс 1,5% от сумата. 

На този фон повишенията, които гласи Пощенска банка от 10 септември, са дребни.  Откриването на разплащателна сметка вече ще поскъпне от 1 лев на 1.08 лв., а таксата за месечно обслужване ще стане 2,93 лева - при 2,75 лв. сега. За получаване на съобщение чрез SMS при теглене или получаване на суми таксата ще се увеличи от 12 на 14 стотинки. И плащането на битови сметки с карта ще поскъпне - от 35 на 39 ст.

Първа инвестиционна банка пък от началото на лятото тарифира откриване на разплащателна сметка в офис на 6 лева.

За внасяне на пари в брой таксата е минимум 2 лева плюс 0,25% от сумата. За теглене на пари на каса таксата е минимум 6,85 лева и 0,65% от сумата. По-изгодно е тегленето на кеш от банкомат - минимум 0,29 лева и 0,13% от сумата.

На този фон печалбата на банковия сектор към края на април набъбна до 1.2 милиарда лева. В по-голямата си част тя идва от лихви, едва след това от такси.