Опасни ли са тефлоновите тигани, ето какво трябва да знаете

Може да се окаже, че след някакъв период от време трябва да престанем да използваме старите кухненски съдове или че тефлоновите покрития трябва да се направят по-устойчиви на износване

Ново изследване показва колко много миниатюрни пластмасови частици вероятно проникват в храната ни след контакт с кухненските прибори. Така например една пукнатина по тиган с тефлоново покритие може да отдели до 9100 частици, разкрива Обекти.

Малко по малко – колкото повече ги ползваме и мием – незалепващите съдове и тигани, покрити с тефлон, губят своето покритие, което може да бъде проблем при приготвянето на ястията. Не е лесно обаче да се установи колко точно пластмаса отделят.

Новото изследване разглежда микропластмасата (частици, по-малки от 5 мм) и нанопластмасата (милиони пъти по-малки) и достига до заключението, че с течение на времето вероятно става дума за значителен брой пластмасови фрагменти. То показва, че „трябва да бъдем особено внимателни при избора и употребата с кухненските прибори, ако искаме да избегнем хранителното замърсяване“, казва Юхон Танг, механичен и материален инженер от университета „Флиндърс“ в Австралия.

За да се опита да оцени риска, екипът използва т.нар рамановска спектроскопия – комбинационно разсейване на светлината – за да изучи микропластмасата и нанопластмасата по тефлоново покритие на молекулярно ниво. Учените прилагат и специални алгоритми, за да изчислят каква част от това покритие се отлепва и се озовава в храната. Те нарязват съдове за готвене с тефлоново покритие на малки парченца и симулират процесите на готвене (но без храна, вода или мазнина), като придвижват по тях готварски четки, шпатули и бъркалки, изработени от различни материали (неръждаема стомана, дърво, пластмаса) за определен период от време.

Оказва се, че едно счупеното покритие може да отдели до 2,3 млн. миниатюрни частици по време на готвенето. В случая става дума за период от 30 секунди и при условие, че приборът, с който бъркаме, е пропукал тефлоновата повърхност.

Не по-малко притеснителен е и фактът, че тефлонът (политетрафлуоретилен) спада към семейството на т.нар. „вечни химикали“, които насищат околната среда – субстанциите пер- и полифлуороалкил (PFAS), които се свързват с редица здравословни проблеми.

„Като се има предвид фактът, че PFAS са особено притеснителни, тези тефлонови микрочастици в нашата храна вероятно представляват опасност за здравето“, казва Чен Фанг, учен, изследващ материалите в Нюкасълския университет в Австралия.

Колко разпространено (и опасно) е това отделяне на микропластмасови и нанопластмасови частици? Все още не знаем със сигурност. Ето защо изследователите смятат, че са нужни още изследвания по въпроса.

Така например може да се окаже, че след някакъв период от време трябва да престанем да използваме старите кухненски съдове или че тефлоновите покрития трябва да се направят по-устойчиви на износване.