Вход
17 Ноември, 14:22 0 Доналд Тръмп ще започне втория си президентски мандат в условията на опустошение в Близкия изток: катастрофалните войни в Газа и Ливан между Израел и подкрепяни от Иран групировки рискуват да провокират по-широк конфликт между двете сили още преди Тръмп да встъпи в длъжност през януари.
През изминалата година Израел и Иран предприеха безпрецедентни военни нападения един срещу друг. Сега те се готвят за трети кръг от удари - Техеран обещава „отговор с чупене на зъби“ на израелските удари по ирански военни обекти от 26 октомври. Макар че победата на Тръмп даде известна пауза и на двете страни по отношение на следващия им ход, те вероятно ще се опитат да установят предимство на терен преди неговото президентство. По този начин рискуват да прекалят и да потопят региона в още по-голяма война.
Въпреки че бъдещият президент обеща да донесе мир в региона, една пълномащабна война между Иран и Израел може да въвлече американските войски в пряка конфронтация. Европейците трябва спешно да си партнират с арабските държави от Персийския залив, за да предотвратят този изход, като подчертаят опасната илюзия на Израел за военно прекрояване на региона и окажат натиск върху екипа на Тръмп да помогне за спиране на ескалиращата динамика, преди да е станало твърде късно.
Визията на Нетаняху
Целта на израелския министър-председател Бинямин Нетаняху да „промени“ Близкия изток отразява засилващата се израелска гордост след значителните тактически успехи срещу Иран и неговите партньори в Газа и Ливан след атаките на Хамас на 7 октомври 2023 г. Тежките израелски военни удари значително подкопаха мрежата от регионални съюзници на Иран - известна като „оста на съпротивата“ - и разкриха неспособността на Техеран да възпира атаките.
Сега Израел усеща слабостта на иранците, което се потвърждава отчасти от нежеланието на Техеран да бъде въвлечен в голям конфликт срещу Израел, а оттам и срещу САЩ. Успешните атака на критични ирански системи за противовъздушна отбрана, включително унищожаването на руските ракетни системи С-300, дава рядка възможност за нанасяне на удар по иранската ядрена програма. Макар Израел да знае, че не може да унищожи подземните ядрени съоръжения на Иран, той би могъл временно да забави програмата, като същевременно нанесе значителни щети на иранските военни и икономически структури.
След като е набрал военна инерция, Нетаняху вероятно вижда както риск, така и възможност след изборите в САЩ. Тръмп и неговите ревностно произраелски настроени съветници несъмнено ще подкрепят военните цели на страната. И все пак Тръмп също така водеше кампанията си с платформа за прекратяване на войните и според източници е казал на Израел да приключи с бойните действия до встъпването му в длъжност. Следователно периодът до клетвата на Тръмп през януари може да се окаже критичен момент, тъй като Израел се стреми да постигне максимални военни успехи срещу Иран и Хизбула, преди Тръмп да възпре Нетаняху - или да създаде ситуация, в която Тръмп да бъде принуден да подкрепи намеса от името на Израел.
В крайна сметка Нетаняху може да възприеме настоящия период като възможност да принуди бъдещата администрация на САЩ да предприеме преки военни действия срещу Иран, дори ако Тръмп се стреми да избегне този резултат. Като се има предвид инертността на администрацията на Байдън по отношение на войните в Газа и Ливан, Нетаняху може да заложи на това, че САЩ могат да бъдат принудени да подкрепят разширяваща се военна кампания срещу Иран, като се има предвид политическият натиск, пред който Вашингтон ще бъде изправен във вътрешен план, за да остане в тясна връзка с Израел - особено ако това може да бъде оправдано като самозащита срещу ирански атаки. Възможно е сдържаността на Тръмп да бъде въвлечен в регионална война да бъде превъзмогната от дълбоките произраелски и антиирански позиции на неговия вътрешен кръг, който вече затвърждава призивите си за подновяване на максималния натиск срещу Техеран. Тръмп може също така да бъде убеден, че подкрепата за Израел в борбата срещу Иран ще му позволи да затвърди позицията си на сила, от която да преговаря за евентуална сделка с Техеран - резултат, към който той самият се стреми.
Сложните сметки на Техеран
Много зависи от отговора на Иран на израелските удари от 26 октомври. Новият президент на страната, който е настроен реформаторски, Масуд Пезешкиан, предложи Техеран да смекчи предстоящите си атаки, ако има прекратяване на огъня в Ливан. Но това остава далечна перспектива. Макар че Байдън, освободен от натиска на американските избори, би могъл най-накрая да използва някои американски лостове за оказване на натиск върху Израел за прекратяване на огъня, това е твърде малко и твърде късно предвид предстоящото завръщане на Тръмп и максималистките искания на Израел.
Техеран изпрати някои сигнали, че би бил готов да деескалира с новата администрация - което несъмнено би имало охлаждащо въздействие и на израелско-иранския фронт. Джавад Зариф, съветник на Пезешкян, направи изявление в X, в което отбеляза надеждата си, че Тръмп „ще се противопостави на войната, както е обещал“. Тази седмица Пезешкиан също така коментира, че Иран „ще трябва да се справи със САЩ... така че е по-добре да управляваме тези отношения сами“, което предполага, че Иран може да бъде отворен за пряка дипломация със САЩ. Иран също така възприе по-примирителен тон по отношение на ядрената си програма преди срещата с директора на Международната агенция за атомна енергия. Положителното посещение и признаците за възможен по-широк напредък биха могли да смекчат подхода на Тръмп към Техеран предвид неотдавнашното му изявление, че не се стреми към смяна на режима, а по-скоро иска Иран, който не разполага с ядрени оръжия.
Ако обаче иранските служби за сигурност заключат, че израелските атаки от 26 октомври са първата фаза на по-всеобхватен израелски план за удари, Техеран вероятно ще отвърне с надеждата да възпре по-нататъшни нападения. Очертаващата се перспектива за президентство на Тръмп също може да провокира чувство за неотложност в Техеран да определи свои собствени условия за ангажиране и твърдо да установи червени линии срещу бъдещи израелски атаки. Ако политиките на Тръмп в региона се определят от "ястребите" в администрацията му, Техеран вероятно ще се стреми да възстанови баланса на възпиране с противниците си преди идването на по-енергичен президент на САЩ.
Досегашните премерени реакции на Техеран, целящи да се избегне въвличането му в по-дълбока война, може да се разглеждат като слабост в Израел, но не бива да се бъркат с неспособност за нанасяне на по-големи щети, ако Иран се почувства по-застрашен от екзистенциална гледна точка. Макар че Иран и неговите съюзници са отслабени, те запазват способността си да нанесат тежък удар по системата за противовъздушна отбрана на Израел. Междувременно се смята, че други ключови членове на оста на съпротива, включително хутите и Хашид в Ирак, се мобилизират за възможността за по-широк конфликт.
Какво трябва да бъде направено
Дори и след ужасите на изминалата година, рисковете от още по-широк конфликт между Израел и Иран трябва да предизвикат значителна загриженост в Европа. Опасността е Иран да интензифицира своята ядрена програма и да задълбочи военните си връзки с Русия, което е в разрез с дългосрочните европейски цели.
Европейските правителства не бива да вярват на илюзията на Израел, че може да преобрази Близкия изток чрез военна сила, и трябва да бъдат изключително обезпокоени от перспективата за опустошителна война, която да въвлече САЩ и европейските им съюзници в пряко участие. Те трябва да действат бързо, за да предотвратят този конфликт, като отчитат, че най-голямата опасност може да се крие в периода на президентството на Байдън, тъй като и Иран, и Израел вероятно ще се опитат да променят баланса на силите преди встъпването в длъжност на Тръмп.
Като се има предвид явната слабост на Байдън, Тръмп сега - дори преди встъпването му в длъжност - е може би единственият човек, който може да окаже натиск върху Израел да се въздържи, преди да е станало твърде късно. Същевременно Тръмп може да даде знак на Техеран, че желанието му да върви към сключване на сделки и икономическо облекчение, а не към задълбочаване на конфликта и подновяване на максималния натиск от страна на САЩ, зависи от деескалацията, включително от това да не отговаря на ударите на Израел от 26 октомври.
Ключов път за европейците да повлияят на Тръмп към този подход ще бъде сътрудничеството с арабските столици. От първия мандат на Тръмп насам се наблюдава важно сближаванемежду арабските държави от Персийския залив и Техеран. Арабските държави сега гледат със значителна загриженост на евентуално връщане към политиката на максимален натиск от страна на САЩ, като се има предвид, че това вероятно ще ускори перспективата за израелско-иранска война. Коалиция от европейски и арабски държави, по-специално Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, трябва ясно да каже на Тръмп, че този сценарий рискува да вкара САЩ в по-голям конфликт.
Европейските държави следва също така да работят с арабските страни от Персийския залив, които имат силно влияние в Техеран, за да представят тази възможност директно. Директният канал за комуникация, който престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман вече има както с Тръмп, така и с Пезешкян, ще бъде ключов в това начинание.
Очевидно е обаче, че непредсказуемостта на Тръмп - в съчетание с искането на Нетаняху за военна победа и решимостта на Иран да възстанови възпиращия ефект - означава, че европейците също трябва да се подготвят за един много опасен период, който със сигурност предстои. Предвид скъпоструващите неуспехи на войните в Афганистан и Ирак Западът с право се стреми да избегне опустошителна война с Иран. Ужасяващата ситуация в Газа и Ливан служи като брутално напомняне за това колко бързо конфликтите в Близкия изток могат да се разраснат и потенциално да въвлекат Запада. Сега той трябва да направи всичко по силите си, за да предотврати широк регионален конфликт. | БГНЕС
Анализ на мозъчния тръст "Европейски съвет за външни отношения"
