От кал да е, Иван да е! празнуват 330 хиляди българи, какви са традициите и поверията

На 7 януари Православната църква чества Ивановден – деня на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Иисус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Св. Йоан Кръстител е наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. 

Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване. 

На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на най-мъжкия обичай - кумството и побратимяването, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. 

Паричката на дружбата

Момчетата, които искат да се побратимят, ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир, завързана с червен конец, и ги дарява със златна паричка - да е вечна дружбата им.

Загубата на паричката носи нещастие. Има най-тежка забрана тя да се подарява на друг.

Изпитанието с въглените

Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които искат да са побратимят, стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг. После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва, и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. 

Къпанки

Най-известният обичай, прилаган от векове, пък е на Ивановден да се къпят именяците „за здраве“. В обичая "Къпанки" навремето се включвали кумовете, които ритуално къпели младоженците, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало вечерта дома им, носейки пита, кравай, млин, баница, вино, ракия.

С кладенчова вода къпели и децaтa зa здрaве. 

Общо 329 954 българи празнуват на 7 януари. От тях 210 822 са мъже, а 119 132 са жени.

Въпреки че най-много наши сънародници се казват Иван и производните на това имена, през последните години това име отстъпва позиции и макар да остава сред най-популярните вече е в дъното на първата десетка. Така през 2024 г. то се нарежда на 8 място, като 507 новородени са кръстени Иван. За сравнение десет години по-рано, през 2014 г., техният брой е 821. Тогава Иван е четвъртото по популярност име за бебе у нас.

Постепенно спада популярността и на името Йоанна. През 2024 г. 315 новородени са кръстени с това име, докато през 2014 г. те са били 410.

Като цяло в мащабите на цяла България към края на 2024 г. имената Иван и Иванка са вторите най-разпространени в страната. С тях са кръстени 127 848 мъже и 47 442 дами.

Имен ден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.