Пълен обрат: Тъмната енергия не съществува, а Вселената се разширява неравномерно

Една от най-големите загадки в науката - тъмната енергия - всъщност не съществува според изследователи, които се опитват да разрешат загадката за това как се разширява Вселената.

Техният анализ е публикуван в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society Letters, цитиран от nauka.offnews.bg.

През последните 100 години физиците обикновено приемат, че космическото пространство се разраства еднакво във всички посоки. Те са използвали концепцията за тъмната енергия като заместител, за да обяснят непознатата физика, която не са могли да разберат, но спорната теория винаги е имала своите проблеми.

Сега екип физици и астрономи от Кентърбърийския университет в Крайстчърч, Нова Зеландия, оспорват установената представа, като използват подобрен анализ на светлинните криви на свръхнови, за да покажат, че Вселената се разширява по по-разнообразен, "по-неравен" начин.

Новите доказателства подкрепят модела на "Нехомогенната космология" на космическото разширение, при който няма нужда от тъмна енергия, тъй като разликите в разтягането на светлината не са резултат от ускоряването на Вселената, а са следствие от начина, по който калибрираме времето и разстоянието.

//

Те отчитат факта, че гравитацията забавя времето, така че идеалният часовник в празното пространство тиктака по-бързо, отколкото в галактиката.

Моделът показва, че часовник в Млечния път би бил с около 35 % по-бавен от същия часовник на средно положение в големи космически празнини, което означава, че в празните пространства биха изминали още милиарди години. Това на свой ред би позволило по-голямо разширяване на пространството, което създава впечатление, че разширяването става по-бързо, когато такива огромни празни пространства стават доминиращи във Вселената.

Стандартният модел на Вселената, базиран на Ламбда студената тъмна материя (ΛCDM), изисква тъмна енергия, за да се обясни наблюдаваното ускоряване на темповете на разширяване на Космоса.

Учените обосновават това заключение с измерванията на разстоянията до експлозиите на свръхнови в далечни галактики, които изглеждат по-далечни, отколкото би трябвало да бъдат, ако разширяването на Вселената не се ускоряваше.

Сегашната скорост на разширяване на Вселената обаче все повече се оспорва от нови наблюдения.

На първо място, доказателствата от последващото излъчване на Големия взрив, известно като Космически микровълнов фон (CMB), показват, че разширяването на ранната Вселена е в противоречие със сегашното разширяване - аномалия, известна като "напрежението на Хъбъл".

 В продължение на много десетилетия физиците смятаха, че Вселената се разширява еднакво във всички посоки. За да се обясни физиката на ускореното разширяване на космоса, бевъведено понятието тъмна енергия, която не е напълно разбрана сила. Многоцветно цялостно изображение на микровълновия фон на небето. Кредит: ESA, HFI and LFI consortia

Освен това неотдавнашният анализ на новите високоточни данни, получени от Спектроскопския инструмент за тъмна енергия (DESI), установи, че моделът ΛCDM не се вписва толкова добре, колкото моделите, при които тъмната енергия "еволюира" с течение на времето, а не остава константа.

Както напрежението на Хъбъл, така и изненадите, разкрити от DESI, са трудни за разрешаване в моделите, които използват опростен 100-годишен закон за космическото разширение - уравнението на Фридман.

Това предполага, че средно Вселената се разширява равномерно - сякаш всички космически структури могат да бъдат прекарани през блендер, за да се получи безформена супа без усложняваща структура. Всъщност обаче сегашната Вселена съдържа сложна космическа мрежа от галактически купове в листове и нишки, които обграждат и преплитат огромни празни пространства.