Шокираща статистика след славата и парите: Най-много самоубийства има в музикалната индустрия

Ново изследване, проведено в Обединеното кралство и САЩ, установи, че музикалната индустрия не е безопасна професия поради високия риск от самоубийства и че жените в този бизнес са значително по-застрашени, съобщи Евронюз.

Лошото психично здраве и музиката имат нелека обща история. От примерите на Клуб 27 като Кърт Кобейн до последните поп звезди като Лиъм Пейн, самоубийствата са широко разпространена връзка със звездната слава. Сега изследването потвърждава, че кариерата е пряко свързана с по-високи нива на риск от самоубийство.

Изследвания, проведени в Обединеното кралство и САЩ, показват, че музикалната индустрия не е безопасна професия поради високия риск от самоубийства. Данните за Обединеното кралство сочат, че музикантите са четвъртата най-рискова професионална група за самоубийства в Обединеното кралство, след строителните работници, майсторите на довършителни работи в строителството и селскостопанските работници.

Петата най-рискова група за самоубийство са актьорите и артистите. Това поставя музикантите на първо място по риск от самоубийство в рамките на професионалната група, определена като професии в областта на културата, медиите и спорта. При музикантите в Обединеното кралство рискът от самоубийство е с 20 % по-висок от средния за мъжете и с шокиращите 69 % по-висок от средния за жените.

Данните от САЩ също показват подобни високи нива на риск. Жените в развлекателната индустрия - включително музикантите - са с най-високия процент самоубийства от всички професионални групи в рамките на многогодишните данни. За мъжете това е третата най-рискова група.

„Когато погледнете данните за смъртността в САЩ и Обединеното кралство, жените са очевидно изложени на по-висок риск от самоубийство в сравнение с жените в обществото като цяло“, казва д-р Джордж Мъсгрейв, старши преподавател по социология на културата и творчески индустрии в университета „Голдмитс“, който е съавтор на проучването заедно с д-р Дориан Ламис, доцент в университета „Емори“.

Мусгрейв обяснява високите нива на риск: „има професионален стрес, пред който са изправени музикантите - дълбока емоционална несигурност, уязвимост към излагане на показ в социалните медии, пътувания и турнета и емоционалното напрежение, което може да им причини, и инвестиране на живота и идентичността им в несигурна мечта.“

„Заедно с повишените нива на психично разстройство - с нива на тревожност и депресия - заедно с употребата и злоупотребата с наркотични вещества, можем да разберем защо музикантите са толкова застрашени от самоубийство“, продължава той.

В статията авторите цитират много примери за преобладаващата връзка между музикантите и самоубийствата. Дават се скорошни известни примери като Лиъм Пейн от One Direction и EDM диджея Avicii, както и препратки към жанрове с дългогодишни връзки със самоубийствата - от метъли до джаз музиканти.

Цитира се Джими Хендрикс, който умира на 27-годишна възраст: „В момента, в който почувствам, че нямам какво повече да дам в музикално отношение, тогава няма да ме намерят на тази планета, освен ако нямам жена и деца, защото ако нямам какво да предам чрез музиката си, тогава няма за какво да живея. Не съм сигурен, че ще доживея до двадесет и осем годишна възраст“.

Макар че медиите понякога водят полемика относно суицидните идеи в текстовете на някои жанрове като емо, а напоследък и рап в Soundcloud, в статията се отбелязва, че „няма научни доказателства за повишен риск от самоубийство както за изпълнителите, така и за слушателите на този жанр (или група жанрове), тъй като това все още не е изследвано“.

Въпреки това процентът на самоубийствата е шокиращо висок за тази професия. Това не е проблем само в Обединеното кралство и САЩ. През последните години много к-поп звезди са починали от самоубийство.

„В Корея процентът на самоубийствата е един от най-високите в света“, казва Мъсгрейв. Въпреки че не разполагат с данни дали музикантите са по-застрашени, има фактори, които биха могли да ги направят високорискови, като например „социално предписания перфекционизъм“ на корейската култура.

В отговор на своите констатации Мъсгрейв и Ламис призовават за подход на политика на нулева толерантност, който да помогне за намаляване на риска за живота на музикантите. Рамката за нулев подход към самоубийствата е стратегия от седем елемента за превенция на самоубийствата чрез цялостни грижи посредством работната сила, системите за грижи и лечението.

„Съществуват значителни доказателства, че подходът за нулево самоубийство е ефективен за намаляване на самоубийствата сред различни групи от населението“, обяснява Ламис. „Един пример за това е Службата за психично здраве в Ню Йорк. За 18 месеца от прилагането на този подход самоубийствата са намалели със 75%. Чрез включването на подхода за нулеви самоубийства сред музикантите и музикалната индустрия самоубийствата ще намалеят, а резултатите в областта на психичното здраве ще се подобрят.“

Мъсгрейв коментира и премахването на романтиката, която идва с обвързването на самоубийствата с музикалната индустрия: „Това, което сме правили твърде дълго, е да толерираме ранната смъртност и риска от самоубийства сред музикантите. Правихме това като общество, защото музикантите бяха представяни като измъчвани, като страдащи заради изкуството си. Това трябва да спре.“|