Скритият коз на Брюксел: ЕС може да блокира печалбите на банки и онлайн платформи

Търговската война между САЩ и ЕС е поредният клин в отношенията между традиционните съюзници. Към момента двете страни си разменят плеяда от мита и тарифи върху продукти и суровини на фона на напрежение по редица други теми - геополитическа, отбранителна и дори културна. Въпреки опитите и желанието на Доналд Тръмп да изглежда като по-силния, всъщност може би най-силната карта в тази игра е в ръцете на Евросъюза и само от лидерите на Европа зависи как ще я изиграят 

Ако към момента ЕС отвръща на тарифите върху продуктите и стоките от САЩ с реципрочни такива, то Еврокомисията все още не предприема санкции спрямо сектора на технологичните услуги. Това може да включва мерки срещу редица американски компании, опериращи на континента. Например ЕС може да ограничи Apple и Google да таксуват клиентите си за услуги за съхранение в облак или да се приемат регламенти, които да забранят на технологичните гиганти да продават определени услуги. 

Тръмп сочи постоянно като аргумент търговския дисбаланс в полза на ЕС, който изнася много повече за САЩ, отколкото внася. При услугите обаче ситуацията е обърната и там Америка е на плюс с близо 130 млрд. евро печалба от ЕС и Великобритания. С различни регулаторни инструменти Съюзът може сериозно да свие дисбаланса точно в този сектор и да нанесе тежък икономически удар върху технологичните гиганти зад океана, чиито собственици вече са сред най-приближените на Тръмп.  

За разлика от САШ обаче, където президентът може в рамките на няколко часа еднолично да наложи мита и тарифи, в ЕС подобен ход изисква съгласието на квалифицирано мнозинство от страните членки, което усложнява и забавя ответната реакция на Брюксел. Проблем се оказват и отделните интереси на страните. Например Франция призова за спиране на митата върху американския бърбън, за да защити своя лозаро-винарски сектор от потенциално отмъщение от страна на САЩ.

Критичен въпрос е дали Брюксел ще използва Инструмента за борба с принудата (ACI) на ЕС, създаден през 2023 г. в отговор на Китай, който тогава блокира литовския внос заради подкрепата на тази европейска страна за Тайван. 

Механизмът, наричан „търговската базука“ на Европа, предлага широка гама от инструменти, ако Брюксел сметне, че подходът на Тръмп се равнява на „икономическа принуда“. 

Това дори може да позволи на ЕС да ограничи американските банки, работещи в Блока, да отмени щатските патенти или да ограничи достъпа до приходите от страните членки за всички американски онлайн услуги.

Използването на ACI беше застъпено от видни фигури в европейската търговия, включително бившия еврокомисар по търговията Сесилия Малмстрьом и Игнасио Гарсия Берсеро, който е ръководил групата на ЕС в търговските преговори между Блока и САЩ по времето на президента Барак Обама. 

Механизмът дава дори възможност за санкции срещу физически или юридически лица, свързани с правителството, което потенциално засяга фигури, близки до Тръмп, като Илън Мъск.

В допълнение към тарифите се обсъжда прилагането на други закони на ЕС, насочени към големите американски технологични компании. Експерти предполагат, че Брюксел може да наложи строги санкции съгласно Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA), като например солидни глоби за социални медийни платформи, които не успеят да изпълнят критериите за защита на информацията.