Вадим кеша от дюшеците, 6 месеца обменяме левовете в евро без такси

Големите играчи в сивия сектор отдавна работят в евро. Те са „изпрали“ левовете си по различни начини, като най-честият е със сделки на имотния пазар. Това заяви икономистът Никола Янков в интервю за „Марица“. Така че те ще имат най-малко проблеми с въвеждането на европейската валута у нас. 

През последното тримесечие на 2024 г. броят на сделките на имотния пазар е 60 429 според данните на Агенцията по вписванията. Вписаните ипотеки са в пъти по-малко ​- 16 067. Това означава, че купувачите са извадили отнякъде свои пари, за да купят имот. В повечето случаи той не е с предназначение дом за живеене, а се маскира като имот с инвестиционна цел. Такава сделка има обаче и друг смисъл - ваденето на кеш и осветляването му. 

На имотния пазар има много случаи, в които купувачът предлага да плати по-висока цена от поисканата, но срещу услугата да се приемат пари кеш. Не е тайна и друга практика - сделките пред нотариуса да се изповядат на данъчната оценка, а разликата до пазарната цена да се дава кеш. Или пък се прилага друга хватка - основното предимство на недвижимите имоти като средство за изсветляване на капитали е фактът, че придобивайки ги и впоследствие продавайки ги(след 3 години, ако е закупен като физическо лице, и след 5, ако е закупен като юридическо), към днешна дата не се дължат никакви данъци, а сумата, която се получава от продажбата, е кристалночиста.  Много българи пък избират да инвестират в имоти в други държави, особено в такива, където не се следи особено прецизно за произхода на средствата. 

//

Кредитни консултанти пък посочват, че тегленето на заем също е начин за „изпиране на кеша“. Кредитоискателят е одобрен за заема, изплаща го по план малко над една година (за да избегне наказателната такса за предсрочно погасяване) и после го погасява предсрочно със спестените си пари.

Трудности обаче ще има за обикновените хора със спестявания в левове, които ги държат под дюшеци у дома. Тези със спестявания в банка ще получат безплатно и автоматично превалутиране на парите си още в първия ден на въвеждане на еврото у нас. Останалите обаче ще трябва да разнасят торби с пари до търговските банки или до „Български пощи“. Там хората ще могат да обменят през първите шест месеца безплатно парите си. И ако при банките този процес няма да е толкова несвойствен, то за държавните пощи ще е предизвикателство. Още отсега се знае, че някои клонове ще обменят валута само по предварителна заявка. Общото правило е, че безусловна обмяна ще става само в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. клиентът ще трябва да подаде предварителна заявка от 3 до 5 работни дни, но само в предварително обявени пощенски клонове. „Български пощи“ обаче няма да обменят банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице. 

След разнасянето на кеш в торби в първите шест месеца, през следващите шест банките имат право да наложат такса за услугата си. "Български пощи" също, но при тях срокът е след 12 месеца от официалната дата на въвеждане на еврото у нас. 

В последно време България излиза като първенец в Европа по покупки на нови автомобили. Това също не е случайно, а тенденцията се забелязва с приближаването на хипотетичната дата за въвеждане на еврото у нас. Същото важи и за скъпи и луксозни стоки, сред които яхти, произведения на изкуството, картини, злато, скъпоценности и др. За тях обаче няма точна статистика, за да се очертае ясно тенденцията.  

Бизнесът на светло вече похарчи милиони

На политическата трибуна кандидатстването за еврото, с искане на конвергентен доклад този месец, изглежда като голям казус. Развръзката му ще определи накъде ще се ориентира България геополитически.

В телефонното интервю социолозите задават и още по-конкретния въпрос „Кога?“. При опции 1 януари 2026 г., отлагане или практически отказ не се очертава отчетливо мнозинство, но все пак най-сериозното натрупване остава в опцията "Еврото да не се приема никога" - 41,4%. Общо 30,8% приемат въвеждането, но искат то до стане по-късно, а 25,7% са за въвеждането от 1 януари 2026 г. Другите не могат да преценят. 

И независимо каква позиция имат хората, докато политиците се замерят с цифри покрай бюджета, по-ясно не става за никого.

Така, докато политиците се карат, а гражданите се лутат между „искам“ и „не искам“, бизнесът на светло отдавна работи с единната европейска валута и той като че ли е най-отявленият привърженик на еврозоната. Без да има и намек за конкретна дата, още от миналата година бизнесът извървява своите малки крачки, за да е готов, когато му дойде времето. Няколко банки още през 2024 г. обявиха, че надграждат системите си. Не мина и без гафове. „Достъпът до системата е временно ограничен поради провеждане на тестове и въвеждането на модул, необходим за предстоящото преминаване към еврозоната“, обясняваха от банките, докато отстраняваха проблемите. Немалка част от финансовите институции у нас вече се присъединиха към услугата на Евросистемата TIPS, за да могат да извършват на местни клиенти незабавни плащания в евро по схемата на Европейския платежен съвет SEPA. Става дума за кредитни преводи, които се изпълняват на принципа 24/7/365, в рамките на максимум 10 секунди. 

Друга голяма банка от топ 3 обяви промоционална кампания за внасяне на левове по спестовни сметки и обясни реверанса: „Така при влизане в еврозоната парите на клиентите автоматично и безплатно ще се превалутират“.

Мобилни оператори и държавни ведомства поетапно включиха във фактурите, касовите бележки и справките си стойността в левове и равностойността им в евро. „За да свиква клиентът и преходът да е плавен“, аргументираха се оттам.

И докато бизнесът, който ще обере парсата в много отношения от въвеждане на еврото, все пак прави нещо, то държавата оглушително мълчи за елементарна разяснителна кампания по процеса. Отдавна бяха отделени 10 милиона лева за кампания, беше направен сайт „За еврото“, който прашасва виртуално, защото нито се актуализира, нито се обогатява. 

Така процесът е оставен на самотек и ако тези дни получим дата за въвеждане на еврото, то тогава ще започне големият маратон и действията на принципа „проба-грешка“. Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, чиито членове са големи вериги за мебели, магазини за строителни материали, спортни облекла и книги, посочват, че са им нужни 6 месеца, за да се подготвят.

„Най-късно до средата на годината трябва да имаме решение. Ако това не стане, датата 01.01.2026 г. за влизане в еврозоната става почти невъзможна“, коментира Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара. Така влизаме в нова хипотеза: дори и ЕС да ни каже „да“ за еврото, това трябва да се случи много скоро, за да не се опорочи процесът още в зародиш.