Мартин Табаков, анализатор: Победата на ВМРО-ДПМНЕ ще остави македонците далеч от Европа

-  Д-р Табаков, какво да очакваме за българо-македонските отношения след победата на ВМРО-ДПМНЕ на президентските и парламентарните избори в Република Северна Македония?

- Ако ВМРО-ДПМНЕ останат верни на предизборната им реторика, то би било логично да не очакваме придвижване на т.нар. френско предложение, предполагащо включването на българите в конституцията им. Но и през всичките тези години, в които СДСМ бяха на власт, те също не спазваха договора за добросъседство с България. За съжаление, и тези резултати от изборите в Северна Македония придават не особено оптимистична перспектива както за двустранните ни отношения, така и за стартирането на преговорния процес за членство в ЕС на нашата съседка. Като порядъчни носители на споделената ни народна мъдрост обаче македонците демонстрират как който каквото сам си направи, и дяволът не може да му го направи.

 - Какви са посланията и знаците на ключовата визита на китайския президент Си Дзинпин във Франция, Сърбия и Унгария?

- Това е първото посещение на Си Дзинпин на територията на Европа от пет години насам. За Китай е важно да има добри търговски отношения с Европейския съюз, понеже това дава поне две важни за Поднебесната империя неща. Едното е платежоспособен пазар, т.е. източник на приходи, за китайския износ. Другото е възможност за дипломатическо лавиране спрямо Запада или това, което наричаме евроатлантическа общност, така че отношенията между Запада и Китай да не бъдат редуцирани само до тези между Вашингтон и Китай, доколкото последните са поставени пред перманентни рискове. Така че за Пекин е важно да открива такива пространства в рамките на Запада - било между САЩ и ЕС, било между отделните европейски държави, в които китайският дракон да снася своите яйца. Те могат да бъдат както политически, така и икономически - от отглеждането на приятелски политически елити - като унгарския, сръбския, гръцкия - до заливането на европейския пазар с евтини стоки (от потребителски такива, през соларните панели до електрическите батерии и автомобили), които да подкопават европейския производствен сектор.

Иначе посланията на Си Дзинпин са в духа на публичната добронамереност, но действията на Пекин - от използването на нелоялни търговски практики до снабдяването на Русия с материали с военно приложение - не отговарят обезателно на реториката на китайския президент.

- В колко значима световна сила се превръща Китай? Ще успее ли да отслаби връзките на Европа и САЩ? 

- Китай е достатъчно значима световна сила, което виждаме преди всичко в геополитическото набъбване на Поднебесната империя спрямо Азия. На континента страната е като магнит, който привлича икономически към себе си другите азиатски държави. Живеем във време, в което светът ни вибрира от събуждането на този азиатски Голиат. Проблемът пред Европа и САЩ е, че те не споделят обезателно идентична оценка от рисковете и възможностите, които този процес на геополитическо мащабиране на Китай обуславя. Ако Вашингтон приема Пекин през призмата на диалектиката на играта с нулев резултат, то Европа има не толкова еднозначна рецепция спрямо Китай. Това само по себе си има потенциал да внесе напрежение в отношенията между Вашингтон и Брюксел.

- САЩ и повечето страни от ЕС бойкотираха церемонията, с която Владимир Путин започна петия си мандат като руски президент. Какво е бъдещето на Русия - риск от изолация или търсене на нови съюзници и партньори?

- В света има достатъчно много автократи, така че руският президент да не се чувства изолиран. Основният риск пред Русия, начело с Владимир Путин, обаче идва от едно неочаквано място - това е страната да компрометира външнополитическата си мобилност и национален суверенитет поради прекомерна китайска зависимост. Войната в Украйна стесни опциите пред Русия, тласкайки я допълнително към Китай. Ако тази тенденция продължи, Путин ще се озове в обятията на Си Дзинпин и руският президент сам няма да знае дали китайският му колега по-скоро го прегръща, или го души.

- Има ли риск Русия да използва ядрено оръжие, ако бъде притисната от Запада?

- Позволете ми да направя аналог със Северна Корея. Ядреното оръжие на Ким Чен-ун е неговата застраховка живот. За съжаление, това оскотяване на международните отношения ни кара да започваме да мислим за Русия в същите категории, с които мислим за диктаторски режими като този в Пхенян. Понеже няма как да знаем дали Хитлер, в крясък на отчаянието, би използвал ядрено оръжие в края на Втората световна война, ако притежаваше такова, затова не мога да ви кажа дали и Путин би го направил. Но това, което знаем за диктаторите, е, че те са готови да жертват интересите на страните си само и само да оцелеят те самите. Иначе философията на придобиването на ядрено оръжие в международните отношения не се базира на неговото използване, а на неговата възпираща сила. Има цял вагон от теоретици на международните отношения, които считат, че всъщност разпределението на ядрено оръжие в света е държало войната под похлупак.     

- Може ли НАТО да се намеси в Украйна? Виждате ли реалистичен приемлив вариант за край на войната в обозримо бъдеще?

- Като основен снабдител на боеприпаси и военен хардуер за Украйна НАТО е страна в конфликта. Но ако става дума за изпращането на войски там, за това определено няма консенсус в Европа. Даже е по-скоро непопулярна идея. Но затова тази война все още се води - понеже ЕС и САЩ бяха твърде мудни и внимателни в подкрепата си за Украйна. Цели шест месеца например отне на Конгреса на САЩ да гласува последния пакет помощ за Киев. Затова Украйна е като анамнеза за болежките на Европа и САЩ - показва ни всичко това, което е сбъркано в колективния Запад. Иначе краят на войната ще зависи от чисто военни до политически фактори: от степента на регулярно обезпечаване на боеприпаси за Украйна до това кой ще спечели изборите за президент в САЩ. Но е трудно да мислим, че войната ще има приемлив за Запада край, докато военната инициатива на терен е на страната на Русия.

- Докога ще ескалира конфликтът между Израел и Хамас? Какво може да го спре?

- Този конфликт ще се възобновява периодично, докато неговото концептуално разрешаване - създаването на палестинска държава - на базата на ресорните резолюции на Съвета за сигурност на ООН не бъде приложено. Дори и това няма да е панацея, но би било стъпка в посока на деескалацията на конфликта между арабите и евреите. Текущият етап във войната между Хамас и Израел обаче сякаш мотивира ключови западни столици - от Париж, през Лондон, до Вашингтон - да използват кървавата ситуация, така че да придвижат създаването на палестинска държава. Неслучайно нейното обособяване е ключов елемент в условията за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Израел, посредник на което е дипломацията на текущата американска администрация.

- Доналд Тръмп или Джо Байдън има по-големи шансове да се върне в Белия дом? Кой е по-добрият вариант за Европа?

- Шест месеца преди изборите е трудно да се каже. Към този момент електоралната картина показва оспорвана конкуренция между двамата, но като че ли сякаш с предимство за републиканеца. От гледна точка на това, че Джо Байдън мисли ЕС по-скоро като партньор, а не като конкурент, демократът изглежда като по-разумен вариант за Европа. Когато дойде на власт, Байдън отложи действието на наложените преди това от Тръмп мита на европейския алуминий и стомана. Проблемът при Тръмп, от чисто европейска гледна точка, е, че при определени обстоятелства той изглежда готов да се разбере с Путин и да се скара със Си Дзинпин. А това е точно обратното на интереса на Европа.

- Възможно ли е Байдън да се откаже да се кандидатира в последния момент? Провал или шанс ще е това за демократите?

- За демократите вече няма правилен ход. Каквото и да направи Байдън, те ще понесат щета. Ако той напусне надпреварата, нещо, което като тема в средите на самата Демократическа партия бе по-актуално миналата година, отколкото е сега, това ще е негласно признание за слабостите на управлението и кандидатурата му. А изобщо кандидатирането му за втори мандат и започналата вече кампания на демократа направи нещата по-лесни за Доналд Тръмп. Така или иначе, двубоят Байдън - Тръмп подсказва за дълбоката кадрова криза и в двете основни политически формации в страната.

- Светът се свръх въоръжава. Влизаме ли в нова Студена война и може ли тя да прерасне в гореща?

- Либералният интернационализъм на САЩ изглежда тежко контузен, а Китай все още е неспособен да създаде притегателна идеология, сгодна за износ и универсално приложение. Това дава възможност на редица държави - средни сили като Франция, Турция, Индия и т.н., да извършат едно еманципиращо се движение и да започнат да печелят пространства за вменяване на техните интереси в геополитическото им пространство. Колкото повече стават властовите центрове, толкова повече се усложняват нишките на международните отношения. Това покачва коефициента на риск, а оттук горещината е по-логична развръзка от фиксиращите свойства на студа.

- След съкрушителния удар, който Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган понесе на изборите през април, накъде поема Турция? Виждаме ли края на ерата Ердоган?

- Това, което притесни Реджеп Таийп Ердоган на последните местни избори, бе не толкова победата на опозиционната Народно-републиканска партия, колко доброто представяне на ислямистката Нова партия на благоденствието, тъй като това поставя под въпрос монопола на президента върху ислямисткото пространство в страната. Оттук Ердоган предприе бързи и резки движения - наложи забрана на износ на редица стоки за Израел, срещна се пред камерите с ръководителя на политическото крило на Хамас, а впоследствие отмени и планираното си посещение във Вашингтон. Това са все неща, които имат символно значение за ислямисткия електорат. Но Ердоган не отиде чак дотам, че да ревизира със социален популизъм фискалната политика на страната, за която той даде картбланш още с избирането на Мехмет Шимшек за негов ресорен министър миналата година.

Нека обаче да видим какво ще се случи с плановете на турския президент да промени конституцията на страната - това ще бъде сигнал дали властовите му позиции са отслабени след последните избори. И ще ни подскаже дали въпросът за края на неговата ера е резонен, или преждевременен. 

Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Специализираните му интереси са свързани с турската вътрешна и външна политика, както и с процесите в Близкия изток. Работил е като съветник към политическия кабинет на министъра на външните работи на България. Коментарите му са достъпни в Twitter профила @TabakovMartin.