Михаил Белчев на фестивала „Изкуство без граници и възраст“: Ако текстовете ми вълнуват хората, значи животът ми има смисъл

  01 Октомври, 22:56     0  

На 28 септември в сърцето на парк „Лаута“ Пловдив се изпълни с музика от любими български песни, танци и много емоции, когато над 250 участници показаха своя талант във второто издание на фестивала „Изкуство без граници и възраст“. Арт форумът събра редица музикални изпълнители от различни клубове и бе посветен на изкуството без граници, в което възрастта не е бреме, а напротив, стимул за вдъхновение и творчество.

Водеща на събитието бе Ели Шопова, ръководител на проекта, която даде думата при откриване на фестивала на домакина на арт форума Георги Гатев. 

„Фестивалът е доказателство, че възрастта не е пречка за активен и пълноценен живот. Радвам се, че имаме възможността да съберем творчески и вдъхновяващи личности на едно място“, посочи кметът на район „Тракия“.

Фестивалът се превърна в незабравимо преживяване за пловдивчани и техните гости. Присъстващите се насладиха на богата програма, подчертаваща красотата и символиката на традиционните и модерни български изкуства. В събитието взеха участие представители на осем пенсионерски клуба от Пловдив, както и на Съюза на слепите в града, които изнесоха забележителен музикално-поетичен спектакъл. 


//

Арт форумът „Изкуство без граници и възраст“ е част от инициативата „60+“, която се реализира от Национално сдружение за единство и партньорство, с финансовата подкрепа на Община Пловдив и работи с пенсионерски клубове и дружества за хора със специфични нужди.

Специални гости на събитието бяха легендите на българската поп музика – Михаил Белчев и Кристина Белчева, които внесоха допълнителна магия на сцената със своето присъствие и емблематични изпълнения. Те зарадваха присъстващите с любими авторски песни като „Не остарявай любов“, „Булевардът“, „Младостта си отива“, „Късна любов“ и още хитове, намерили място в сърцата на поколения българи.

Ето какво споделиха в интервю за вестник „Марица“ Михаил Белчев и съпругата му Кристина Белчева: 

Как се чувствате като гост на това събитие?

Михаил Белчев: В добра кондиция съм, хубаво настроение, а поводът е много приятен. Що се отнася до проекта „60+“, аз отдавна съм го минал вече. (смее се Михаил Белчев) Август месец навърших 78 години. „Изкуство без граници и възраст“, такова е мотото на събитието и аз съм безкрайно щастлив, защото повечето от хората тук са ми съученици. Вярвам, че това ще бъде една хубава среща и затова с удоволствие приех тази покана.

Как смятате, че се отразява днешното събитие на участниците в него?

Кристина Белчева: По принцип такива проекти са изключително полезни за хората в тази възраст, защото това ги ангажира и вдъхновява. Те чакат това събитие с нетърпение, за да покажат най-доброто от себе си. За тях фестивалът е повод за социални контакти, вдъхновяващи срещи и нови емоции. 

Михаил Белчев: Събитие като това кара хората да вярват, че животът им не минава напразно и, че този живот е достоен както за изкуство, така и за песен.

Смятате ли, че фестивал като този има потенциала да се разрасне и в други големи градове на България?

Сигурен съм, но защо пък да се разраства, нека си бъде в Пловдив. (смее се Михаил Белчев). Хубаво е всеки град да си има нещо свое.

Имате ли забавни спомени, свързани с Пловдив?

Кристина Белчева: Преди години се проведе една поредица от концерти в Пловдив и в една сладкарница имаше малко стъпало, на което Мишо ненадейно се спъна и си счупи палеца на крака. Тогава с Милица от „Тоника“ прекарахме цял ден в търсене на подходяща джапанка или чехъл, с който той да може с гипсирания крак да се качи на сцената, защото хората го очакваха. Поне пет, шест концерта изкара така с гипсирания крак, много смехотворно на пръв поглед, но от друга страна за него си беше чист героизъм. 

Друг много вълнуващ спомен е една случка от миналогодишния юбилеен концерт на Богдана и Стефан в Античния театър. Беше прекрасно, Мишо изпя "В полумрака на спомена", една тяхна емблематична съвместна песен, музика на Стефан и текст на Мишо. Той я изпя и публиката му ръкопляскаше осем минути на крака, което беше изключително вълнуващо. Да не говорим за това колко горещо беше и колко трудно се оказа изкачването по онези стъпала, не само за публиката, но и за Мишо, но въпреки това успехът беше наистина голям. 

При всичките тези години творческа работа, кое намирате за най-трудоемко, да се измисли текст за песен, да се композира песен или да се изпее такава?

Зависи, писал съм стихове за песни на почти всичките си колеги от моето поколение и зная, че, за да се получи добре един текст, той трябва да те накара да почувстваш нещо истинско, да те докосне. Моето изпълнение се проверява с концертите и с посланието, което отправям към хората. Мисля, че не съм ги подвел за всичките тези години и те ми вярват, за което съм безкрайно благодарен и вярвам, че животът ми не е минал напразно. 

Една от Вашите най-знакови песни „Булевардът“ се приема като неофициален химн на столицата. Защо не направите един химн и за Пловдив?

Tези неща не стават по поръчка, a когато душата сама изпита нуждата да създава. 

Тази вечер Вие се каните да ни върнете назад във времето с някои ваши хитове като „Не остарявай любов“. Така ли е?

Всъщност връщането назад е за публиката, защото всяка песен ще им напомни нещо от младостта, докато за младите е по-скоро поглед в бъдещето. Дава им възможност да разберат, че не са окрили топлата вода, нито в музиката, нито в живота като цяло. 

Как гледате на това, че в днешно време някои изпълнители се опитват да миксират емблематични песни от миналото, изменяйки стила им?

 Не всеки може да изпее тези песни, за тях не се иска само глас. По-рано Веселин Маринов, той ми е приятел, имаше много хубава идея, да изпее и събере в албум стари хитове, които по някакъв начин са повлияли на неговия личен живот. 

Как виждате бъдещето на младите и какво е Вашето послание към тях?

Не съм Ванга, не мога да предричам, но ето моето послание: “След мен не зная аз какво ще бъде, но сигурно ще бъде по-добре и само за едно ще съжалявам, че няма да ме има някой ден“

 

Източник: marica.bg

Свят  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Срещат се приятели:

– Откъде ти е тази рана на челото? – Виждаш ли онзи стълб пред блока? – Виждам го. – Е, аз пък не го видях.

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.