Мисия Добро: Да даваш от себе си, без да чакаш отплата

Казват, че хората с хоби имат свободно време, за да му се отдадат истински. За едни то е възможност за разпускане, запълване на свободното време, „изключване“ от стреса и бягство от рутината и ежедневието, за други е страст към интересни предмети или занимания, за трети - инвестиция в скъпи произведения на изкуството и ценни марки. Всички обаче са свързани с време, любов и… средства.

//

Доброволците от БМЧК всяка година помагат на децата, дошли за  традиционното боядисване на великденски яйца в двора на Пловдивската митрополия

Единственото нещо, в което безвъзмездно човек отделя от времето си и влага цялото си сърце, за да помага на другите, е доброволчеството. И тогава тази любов и времето, което тя отнема, вече се превръщат в кауза, а отдадеността към нея - В МИСИЯ. Всеизвестен факт е, че най-голямата световна доброволческа организация е тази на Червения кръст и Червения полумесец. Малко обаче са страните, в които има отделна секция, в която участват само млади хора - предимно ученици и студенти. Без долна възрастова граница, обичат да се шегуват момчетата и момичетата от младежката организация на БЧК в града под тепетата. „Няма значение колко си голям, важно е колко са големи сърцето и желанието да помагаш на хората, които имат нужда от подкрепата ти“, единодушни са младите хора.

Ще ги познаете по усмивките, позитивното настроение, ненатрапчивото присъствие и отличителния червен кръст върху белите туники. За това какво е да си доброволец, за работата и за срещите с хора в нужда разказва областният координатор на младежката организация на БЧК Анна Лимонова.

Oбластният координатор на младежката организация на БЧК Анна Лимонова

Ани е ученичка в Математическата гимназия и е доброволка от четири години

В организацията попаднала случайно.

„Моя много добра приятелка работеше в БЧК и ми беше разказвала за доброволчеството в организацията. Беше ми интересно, но в началото нямах смелостта да се включа в такава непозната дейност. Бях на 14 години и мислех, че за нея е нужно медицинско образование, че е свързана с мерене на кръвно, кръводаряване, оказване на първа помощ…все неща, от които нямах представа и не мислех, че ще мога да се справя“, спомня си за първите впечатления Ани. Преди четири години приятелката ѝ се обадила да я помоли да ѝ помогне. Ежегодната Великденска кампания на организацията за раздаване на помощи за празниците била в разгара си и момичето трябвало само да поеме смяна в един от големите хипермаркети в града.

Младите хора демонстрират пред малчугани как да оказват първа помощ, докато дойдат лекарите

„Нямаше как да ѝ откажа и отидох да ѝ помогна. След като приключихме с ангажимента си, тя се обади на ръководителката си, за да ѝ каже, че всичко е минало по план и е изпълнила задачите, които са ѝ поставени. Каза ѝ, че аз съм ѝ помогнала, а тя ни покани в офиса на БЧК на кафе. Така отидох да пия кафе и излязох като доброволец“, спомня си с усмивка за началото младото момиче.

Привлякла я възможността да бъде полезна и че ще работи с млади хора, които ще ѝ помагат в началото.

„След този разговор разбрах колко грешна е била представата ми за доброволчеството. Че макар и на малко години, може да си полезен и с труда си, и с отношението си към хората, които имат нужда от помощ.

Разбрах колко ценни могат да бъдат за някой дори малките актове на добрина“,

разказва Ани.

Естествено, в началото имало и разочарования. Имало моменти, когато дори се ядосвала на това как някои хора реагирали на техните акции. Едно от първите неща обаче, които научават като доброволци, е, че в момента, в който поставят отличителните знаци на Червения кръст, трябва да загърбят и обидата, и разочарованието от реакциите на другите, и да продължат дейността си.

„Преди 4 години, когато се записах да стана доброволка, нагласата на обществото в Пловдив беше много различна. Хората не разпознаваха Червения кръст като надеждна  организация. Често, като ни видеха на Главната, минаваха на отсрещната страна, защото си мислеха, че ще им искаме някакви средства, ще ги караме да свършат нещо, и се чудех защо тези хора не си правят труда поне да ни разберат, за да помагат и те. С годините обаче организацията ни доби много добър имидж. Хората вече ни вярват. Научих се, че реакцията на околните доста рядко е обективен показател за това колко качествена е работата, която вършим. Защото в крайна сметка единствено резултатът от дадена кампания или акция може да е ориентир какво сме постигнали и дали наистина сме помогнали“, разказва Ани и признава, че в началото не е очаквала, че ще остане толкова време в организацията.

 Често даряват хора, които си броят стотинките, защото знаят, че други се нуждаят повече от тях.

„Идвах с голямо желание в БЧК, гледах на работата си като на полезно занимание през лятото и правене на нещо смислено в свободното време през учебната година. Не усещах как минава времето и когато се оказа, че има нужда от нов областен координатор, нашият специалист по младежка дейност Антоанета Саралийска ми каза, че би искала аз да поема тази длъжност. Преценила, че съм достатъчно сериозна и мотивирана да сплотя доброволческия екип и да продължим добрата работа в младежката организация. За мен това беше изключително признание и приех“, разказва Ани, за която е важното, че работи с позитивни и отговорни млади хора.

„През годините в БМЧК

намерих много добри приятели, на които мога да разчитам.

Дори с такива, които по една или друга причина вече не са в организацията, сме останали приятели. Хубавото на БМЧК е, че създава усещането за общност и е много лесно доброволците да бъдат приобщени. Не съществува някакво рязко разделение между нас. Не идваме само за да доведем някоя акция докрай, а един от мотивите е и че ще се видим, че ще бъдем заедно в този ден.

Неизбежно естеството на работата ги сблъсква с тежки съдби. Срещат се с болни деца, със самотни възрастни хора, с бежанци, изгубили дома си и които живеят в непрестанен страх за близките си и с неизвестност за бъдещето.

Заедно с мобилните групи на БЧК, младите доброволци, разнасят помощи на самотно живеещи майки и възрастни хора.

Ани споделя, че няма да забрави никога един от първите дни, в които в БЧК отворили хуманитарния пункт за помощи за Украйна.

„Първите седмици бяха много тежки. Имаше голям наплив, бяха дошли хората от първата вълна бежанци. В пункта се работеше от 9 до 17 часа непрекъснато. Беше тежко, защото събирахме помощи, описвахме ги, после се пакетираха, раздаваха се, пращаха се одеяла и други неща от първа необходимост за Украйна. И тогава, още рано сутринта, при нас дойде възрастна украинка и поиска да ни помага. Остана да работи целия ден наравно с нас, младите, които в края на деня се чувствахме вече без сили. Когато приключихме работата за деня,

застана пред нас, поклони се и каза: „Благодаря“.

Няма да забравя какви добри очи имаше, а погледът ѝ ми показа, че всичко, което правим, има смисъл“, просълзява се, докато разказва, доброволката.

Отначало смятала, че работата с деца няма да я привлича, защото самата тя била малка. Впоследствие обаче осъзнала, че работата с тях ѝ носи неописуема радост.

„Имаме едно много важно правило за работата с деца и при всяко обучение аз го изписвам на дъската: „Не се привързвай!“. Това е правило, което лично аз, честно казано, често нарушавам, но не го показвам, за да не пречи на общата ни работа. Срещаме се най-често с деца от детските отделения на пловдивските болници. Там има много тежки съдби. След срещи с тях често се чувстваш психически уморен, разстроен си… но удовлетворението, което изпитваш, когато донесеш успокоение на някой друг, компенсира всичко останало“, разказва за работата с децата Ани.

Най-често акциите на младите доброволци за безплатно мерене на кръвно налягане и кръвна захар се провеждат на места, където възрастните хора обичат да се разхождат

„Благодарение на мобилните екипи, с които правим съвместни акции, имаме възможността да се срещаме и работим със самотно живеещи възрастни хора. Те рядко имат с кой да разменят по някоя дума и се опитваме да им дадем малко внимание. От тях пък ние научаваме много неща. Има думи, които, не само като се прибера, си спомням, но помня и досега. Една самотна бивша учителка ми беше казала да не очакваме ​благодарности за направено добро или за работата, която сме свършили, но че трябва да продължаваме да я вършим, защото има смисъл“, спомня си Ани.

„В основата на доброволчеството е

да даваш от себе си, без да чакаш възнаграждение или мили думи,

които рядко получаваме. Това не е дейност, която вършиш, защото ти е скучно, невинаги е приятно, защото срещаш различни хора. За да си доброволец, трябва да си отдаден човек, постоянен, контактен, да чувстваш, да се отдадеш на дейността, без да търсиш отплата, да си безкористен. Такива хора и да отидат да живеят в друг град, продължават  дейността си в местните организации. Познавам хора, които и в чужбина се включиха като доброволци в Червения кръст. Станал ли си веднъж доброволец, трудно можеш да се откажеш, независимо от това дали ще си в някаква организация, или ще намериш други форми на подпомагане“, убедена е Ани Лимонова.