Митрополит Николай възглави богослужението за празника на Св. Неделя, храмът е пълен СНИМКИ

Камбанен звън посрещна Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в храм "Св. Неделя" в Стария град, предаде репортер на "Марица". Днес Църквата и миряните отбелязват празника на св. вмчца Неделя. По този повод владиката  възглави архиерейска света Литургия. Храмът, който носи името на светицата, се изпълни с вярващи много преди 09.00 часа, когато започна богослужението. Млади и стари, цели семейства с малки деца се стекоха от всички калдъръмени улички на Стария град, за да присъстват на литургията, да запалят свещ и да се помолят за здраве на своите близки. Очаква се храмът да е изпълнен с миряни през целия ден. Ежегодно на 7 юли се чества християнският празник Голяма света Неделя. Гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя) е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа. Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но Господ й пращал чудеса и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.На днешния ден църквата в Стария град, носещ името на светицата, отбелязва храмовия си празник. Тя е построена в началото на XVII в., във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните. Той бил със скромни размери и непретенциозна архитекту­ра, но с богато украсен ико­ностас.  През 1829 г. е съборена ста­рата сграда на „Св. Неделя“ и е изграден временен парак­лис, посветен отначало на св. Атанасий, а по-късно на свето Въведение Богородично. В него е монтиран иконо­стасът на старата черква. Съ­щата година е сключен Од­ринският мир, сложил край на Руско-турската война от 1828-1829 г. Съгласно усло­вията му християните в Ос­манската империя получават някои права и чорбаджи Въл­ко Куртович издейства сул­тански ферман за обновлени­ето на двата храма - „Св. Не­деля“ и „Св. св. Константин и Елена“. Новата черква „Св. Неделя“ е замислена като един от най- големите и най-просторни възрожденски храмове в на­шите земи. Издигната е от брациговски строители с гла­вен майстор Петко Петков - Боз. По същото време той построил и храма „Св. св. Константин и Елена“.

Храмът „Св. Неделя“ е вну­шителна трикорабна псевдо-базилика с триапсидна олтарна част. Трите кораба са раз­делени от шест двойки дърве­ни колони. Капителите им са релефно украсени и носят ар­ки с характерна кобилична линия. Средният кораб е оформен с полуцилиндричен свод, а страничните са покри­ти с плоски дървени тавани, украсени с резба. Преддве­рието след главния вход носи втори етаж - емпория, полз­ван като женско отделение през XIX в., а сега като бал­кон за църковния хор.

Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допъл­ват го красотата и майстор­ското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на резбаря на стария иконостас, както и съвършената изработ­ка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро. Известните дебърски майсто­ри Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на ре­лефната украса за капителите на колоните - фина художест­вена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.

В храма са запазени стенопи­си от 1871 г., които се виждат на източната стена в олтара и в медальони, разположени високо между арките на ко­лоните. На западната стена под балкона, от двете страни на входа, са открити две стенописни пана, изобразяващи св. Георги и св. Димитър в типичната иконография на воини конници.