Млад актьор създава театър сред природата

Какво си представяте най-често, когато чуете думата “актьор”? 

На някого му изникват лъскавият червен килим, блясък, суета, на друг - огромна, прашна, но достолепна театрална сцена.  Затворете очи и начертайте следната картина - нежна птича песен, идваща от близкото разцъфнало дръвче, слънце, галещо кожата на лицето, мирис на прясно окосена трева… и тишина. Нима му е нужно друго на изкуството?  

За актьора Николай Владимиров - определено не. Той решава да остави за известно време на заден план шума, помпозността и оживлението в столицата и да се завърне към корените си. 

Прекрачва прага на дядовата къща, изпълнена с чисти детски спомени, погребани под купища прах и вехтории, и бива

озарен от гръмка мисъл: ​"Тук ще се ражда изкуство!".

Николай участва в Шекспировата театрална школа "Петровден" в село Паталеница, основана през далечната 1999 г. от режисьора Христо Церовски и продължена от неговата съпруга Инна Церовска. Тяхното дело вдъхновява младия актьор, за когото творенето сред природата е истински дар. „Енергията на село е съвсем различна. Магията на земята е навсякъде около теб“, споделя той.

С помощта на актрисата Илина Илиева и още техни колеги Николай иска да създаде райско кътче в двора на къщата, в което да се раждат хиляди светове. Там ще се твори, ще се провеждат репетиции и премиери, които после ще обикалят из страната, за да радват и зареждат и другите. Дори може да служи за малка концертна сцена.

Името на театъра също носи своята специална история. Като ученик Ники гледа спектакъла „Хъшове“ на Александър Морфов в Народния театър за първи път. За него това е любов от пръв поглед - връхлита го бързо и той остава опиянен и до днес. Съдбата не е безучастна и няколко години по-късно, благодарение на запознанството му с актьорите Валери Йорданов и Рени Врангова, Ники става част от масовката на спектакъла.

„Обединихме се „Хъшове“ да е нашето име най-вече заради стойността и духа, които носи. За да стои над нас като символ. И да не забравяме, че „Нашата храна е идеята“, споделя актьорът.

Николай и Илина създават и школа за младежи в град Брацигово

Освен това имат покана от читалището в село Бяга, където групата ще бъде смесена - за деца и за възрастни. Самият той остава изненадан от това каква искрена жажда към изкуството имат хората в малките населени места. Не всички обаче разбират и оценяват техния труд.

„В нашата държава чалгата се пропагандира много повече и няма как да се надяваш всички да четат "Хамлет“ - със съжаление споделя той. - Младежите биват заливани от консуматорството, за тях то е ценност. Те получават всичко наготово от екраните и това да ги накараш да се замислят малко по-надълбоко, представлява проблем. Когато обаче видиш, че има дори един, когото си запалил истински, вече чувстваш смисъла на това, което вършиш.“

За Николай работата с младежи е истинско призвание. Той се е занимавал и с деца от домове в град Пазарджик. 

„Тогава видях, че да възпитаваш млади хора, които искат да станат актьори, е едно. Съвсем различно е обаче да се захващаш с младежи, които нямат такива амбиции. Театърът има силата да повлияе на начина им на мислене, показвайки им нови и различни гледни точки“, споделя той. 

Актьорът среща невероятни млади хора в тези домове. Дори един от тях -Наско, започва да мечтае за професионалната сцена. Благодарение на изкуството той лека-полека открива себе си, обръща се към духовното и до ден днешен търси Ники, когато се нуждае от съвет или от приятелска подкрепа.

“Това са големите подаръци, които осмислят труда ти. Мотивацията ми тръгна от НАТФИЗ, но след това видях, че културата има много по-голямо предназначение от това да възпитава само актьори“, категоричен е Владимиров.

Ник​и мечтае да бъде ​на сцената, откакто се помни

Тръгва от трупата на МТ „Приятели“ към Младежки дом - Пазарджик, след което се насочва към НАТФИЗ, където е приет от втория път. За времето там разказва с топло и чистосърдечно чувство: „Попаднах в уникален клас, като всички ние преминахме през един трънлив, но невероятен път. Академията е истинска казарма без почивен ден. Там забравяш за всичко, което е отвън. Това обаче те кара да разбереш кои са истинските хора до теб, които няма да те оставят.“ 

В НАТФИЗ Ники среща приятел за цял живот. Съдбата обаче невинаги е благосклонна и този човек, за съжаление, вече не е между нас. Името му е Данаил Чирпански, в чиято чест е и кръстен Международният студентски театрален фестивал в Стара Загора. „Данаил, както и баща ми са моите двигатели - те ме карат да продължавам да вървя напред“, казва актьорът.

Още по време на своето следване Николай е поканен да играе в столичния Театър 199. За ролята си на Лео от спектакъла „4000 мили“ той получава номинация за награда „Икар“. „Беше ми приятно и забавно да гледам как се вълнуват хората около мен. Аз не съм имал за цел тази награда, но това, че са обърнали внимание на работата ми, наистина ме зарадва“, споделя той.

Николай също така играе в Младежки театър „Николай Бинев“, където все още можем да го гледаме в спектакъла „Като трохи на прозорец“ с режисьор Малин Кръстев.

Владимиров има и епизодични роли в някои от най-обичаните български сериали, като „Откраднат живот“ и „Мен не ме мислете“.

„Има разлика в присъствието на актьора на сцена и пред камера

Ако в театъра, малко или много, се изисква по-външна експресивност, на камерата едно повдигане на веждата или едно трепване на устната може да бъде едър жест“, споделя той.

Смята, че магията присъства и в театъра, и в киното, но по коренно различен начин. Въпреки това обича и цени и двете изкуства и е готов да им се отдаде изцяло.

Николай е един от тези хора, които избират да лавират между живота в малкото населено място и в големия град. За някои това може да е безумна лудост, за други неблагодарна смелост, а за него е просто дълг. Дългът да покажеш, че изкуство може да се роди дори от малката тревичка в двора и да се превърне в най-красивото и изящно цвете. И да опияни всеки, който се докосне до него.