Музикантът Исус Ангелов носи спасение от меланхолията и тъгата

Той се казва Исус, но не го бъркайте с Иисус от Назарет. Фамилията му е Ангелов, ала съвсем не е ангел. Макар че има безброй положителни качества, като някои от тях са, че не пуши, не пие, ходи на църква, обича да спортува, да помага на хората. Музиката е в кръвта му, а столичани лесно разпознават импровизациите му, които са станали част от колорита на софийската „Витошка“.    

Исус Ангелов разказва пред „Марица“ за новия си проект с Жана Бергендорф, за първата си книга, чиято премиера предстои, и за всичко, което прави живота му цветен и неповторим. 

Столичани го наричат Магьосник​а с акордеона и всеки ден му се радват ​- от малки до големи ​- докато пътува за своите участия. Разпознават го лесно, защото той свири навсякъде в София и не само ​- от малките артгалерии до големите зали в НДК. Винаги е обграден от своите най-близки приятели - Филип Аврамов, Искрен Пецов, Васил Петров, Васил Найденов, Мая Бежанска, Янка Рупкина, Кирил Марков, Пламен Бояджиев и др. „При всички участия, които съм имал в годините  - от метрото до първа зала в НДК ​- съм срещал какви ли не хора. Запомних лицата им, записах историите им.

Един ден седнах на лаптопа, избрах най-емоционалните моменти, редактирах текстовете и ги събрах в първата си книга ​- нарекох я „Божията безкрайност“. После си казах: ако имам картини към тези малки статии и есета ​- ще е добре. Срещнахме се случайно с моя добър приятел Ставри Калинов ​- по онова време - и той ми предложи: давам ти 12 от моите картини за „Божията безкрайност“. Нека са точно 12, като учениците на Исус. Така се случи първата ми книга и тя е наистина специална“, разказва Исус, докато ми подарява любопитното четиво.

С прочутия ни цигулар Васко Василев

Точно на 29 февруари през тази високосна 2024 година ще бъде отбелязана и първата годишнина на книгата. „Обещавам да събера най-близките си приятели и класически музиканти за събитието, защото… човек не трябва да забравя откъде е тръгнал“, казва с усмивка младият музикант.

Любовта му към акордеона идва от баща му Константин Ангелов - бившия барабанист на Ваня Костова и Васил Найденов, както и на много други вокални групи. Дядо му Филчо Ангелов, по прякор Фаздията, пък е цигулар в БНР и концертмайстор в Концертна дирекция „Бюрестрада”.

Прадядо му е прочутият акордеонист Борис Карлов

Хората го помнят от далечната 1964-та, когато открива всички манифестации и митинги в столицата, където свири пред министри, президенти и други величия от времето на соца.

Питам го защо родителите му са го нарекли така и случайно ли е това библейско съвпадение​. „Аз се казвам Исус, брат ми ​- Мойсей. Когато майка ми била бременна с мен, сънувала Бог ​- той се явил в съня ѝ с думите: „Това дете ще го кръстите Исус!”. Човек идва с името си, но и той самият прави своето име. Всеки ден се трудя и искам да постигна едно или друго нещо в този живот. Ако това е Божията воля и е рекъл другият Исус“, казва младият музикант. 

Пътят на Исус Ангелов пък тръгва от Музикалното училище в София, минава през консерваторията. „Всичките ми приятели са музиканти, художници и артисти - от  Тончо Русев, Ставри Калинов, Филип Аврамов, Джони Пенков до Ицко Финци", казва Исус. Писателят Калин Терзийски също е близък приятел на Ангелов и е написал една от неговите истории.

Моят приятел Исус, от ДжимиБенд,е истински малък Бог. Щастието от вдъхновението. Песента на живата енергия. Заедно с ДжимиБенд те разрушаватцялата скука, безразличие и отчаяние на света.

С неповторимия Васил Найденов

„Имам много силна връзка с всички талантливи артисти, като винаги си казвам -изкуството е живо и сплотява хората." Исус с усмивка разказва как е успял да събере на една сцена заедно толкова различни артисти с невероятна енергия. „Това се случи на 30 юни 2023 г. в НДК. В този момент се роди вдъхновението да запишем една страхотна песен и оттам тръгна нейната история и развитие. През 2023-та, на 4 декември, направих още по-мащабен и различен концерт, отново в НДК.

Тази година мисля да покоря Пловдив. Мечтата ми е да събера отново моите приятели на една сцена и тя ще е Античният театър на Пловдив.

Семейството е най-важно за Исус Ангелов

И така, през лятото на 2024 година сме в Пловдив

Тенорът Кирил Марков ще открие спектакъла на „Исус и приятели". "Ние сме готови, а вие - смее се Исус и бърза да добави: - Наскоро си говорихме с Петър Стоянов, известния ни политик и втори президент на Република България между 1997-2002 г., и той ми казва: „Аз те очаквам в Пловдив, за да посвирим заедно на китара“. Какво мога да добавя ли? За мен ще е чест! Така че очаквайте ме скоро в Пловдив", обещава Исус. 

Последният проект на Исус е песен със самата Жана Бергендорф. „Жана е страхотен импровизатор. За мен лично тя е една от най-добрите певици на България. Много мощен глас, Жана е българската Тина Търнър. Общото между мен и Жана е, че имаме еднаква енергия на сцената и се раздаваме максимално. Благодаря на Жана, че избра мен, за да запишем тази песен. Очаквайте премиерата ѝ до края на месец февруари“, уверява ни самобитният музикант. 

Мечтая да свиря с Андре Рийо

Исус Ангелов е природен феномен и с лекота може да изсвири от „Руфинка болна легнала" до Вивалди, валс, ръченица, рок, AC/DC, стари градски песни и да импровизира всякаква музика с лекота. Една от неговите мечти е да бъде на една сцена с Андре Рийо. Исус споделя, че дори си е купил билет за концерта му, след като е разбрал, че Андре Рийо ще идва в България. 

Такъв е светът на колоритния музикант от София, който с усмивка разказва за столицата ни, като казва, че тя е „мегаполис, откъснато парче от ​рая“. Разбира се, това е един от неговите любими градове, в които е всичко, което обича - от родния дом на „Витошка" №48 до задружното семейство и любимата му публика, която го почита и подкрепя. „Любовта ще спаси света, заедно с музиката! Когато хората се обичат, е хубаво за двойките да прекарват повече време заедно, да отделят внимание един на друг, защото любовта изисква внимание и грижа", разказва музикантът, който завладява душите с акордеона си.  

Разказва ни за своята фамилия: „Семейството ми е доста сплотено и вярващо. Ние сме си създали една наша среда, не пием, не пушим. Любимият ни празник е Бъдни вечер, когато всички заедно сядаме на трапезата. Гледаме някой хубав филм, казваме молитва, а после се забавляваме. Често хората казват: аз ще се променя, ако ти не харесваш навиците ми. Хубаво е обаче да сме искрени към себе си. Ние, хората, обичаме да правим нещата повече за себе си. Добре е да ги правим за ближния! Да поставим на първо място щастието на другите“, разсъждава младият Исус.  

Връщам го към символиката на името му и музикантът се настройва философски: „Исус е Спасителят, а аз съм Спасител от меланхолията и тъгата. Искам да радвам хората. Когато чуят името ми, си мислят, че е някакъв псевдоним или закачка от шоуто. Става им чудно, когато им кажа: аз съм Исус, свиря на акордеон и отивам в Операта ​- звучи нереално! Първата им реакция е: Да бе! После, като ме чуят да свиря, възкликват: Уау, какво е да срещнеш Исус!“.

С Жана Бергендорф готвят общ проект

Записва новата си песен с Жана Бергендорф

На една сцена с Янка Рупкина

"С Янка Рупкина създаваме един невероятен нов продукт - девет авторски песни, които даряваме за културата на България. Всеки, които има интерес, ще може да ги развива и популяризира след нас. Даваме пълна свобода за импровизации", издава в аванс музикантът. 

За Исус Ангелов няма разлика на каква сцена и пред каква публика свири. Талантът му е толкова силен, че музиката му завладява неусетно всеки. Свирил със стотици музиканти, актьори и хора на изкуството, споделя, че най-голямото щастие е да свири за малките деца, които танцуват под звуците на неговия акордеон. Стилът му е неподражаем, когато Исус застане пред публиката, му е достатъчно да чуе име на град или държава, или просто някаква тема и…влиза в импровизация. Изпълненията му са пъстри като цветовете на дъгата - първо засвирва оригинала, минава през фолклор, джаз, рок и за изненада предлага и… нещо китайско. 

„Така се случват хубавите неща! Добре дошли в нашия свят, той е като приказка!“ -смее се младежът.  Негови концерти започват в 19 часа и често завършват към 4 часа сутринта. „И 90-годишните в публиката не искат да си тръгнат, стоят и ни слушат. Защото музиката идва от сърцето и носи чиста енергия. А публиката това го оценява подобаващо.“

Прадядо му Борис Карлов налага инструмента в народната музика

Малко след като пристига в Канада, английският актьор Уилям Хенри Прат, прочул се с ролята си на Франкенщайн, избира професионалния си псевдоним Борис Карлоф. Вероятно просто защото му е звучало чуждо и екзотично, предполагат биографи. 

Никаква връзка с Борис Карлов - виртуозния ни акордеонист, който пръв въвежда акордеона в българската народна музика и така става основоположник на акордеонното свирене в страната. Последният е прадядо на Исус Ангелов.

„Като свиря, се събират много хора и започват: наистина ли си внук на Борис Карлов. Не обичам да ме питат за него - живея в настоящето и гледам напред“, казва Исус. Прочутият му прадядо Борис Кралов обаче налага акордеона като народен инструмент и той става неизменен участник в сватбарските оркестри. Преди това е свирил в групата на баща си на окарина, флигорна и тъпан. Претворява ритъма на българските хора по един уникален начин с акордеона си. Познавачи казват, че в изпълненията му има нещо магнетично и неповторимо.

С брат си Мойсей и баща си Константин

В Цюрих се спират и медитират с музиката ми

Израснал в музикантско семейство, Исус започва да свири на цигулка и пиано, но избира акордеона. 

 С латино-американската група "Calle Luna"

„Обичам да свиря, да радвам хората. Дори само да напиша една бележка за някой и да му я подам ​- това за мен е много красиво. Да свириш пред 5000 души, е уау, но да свириш пред един човек, е изкуство. Баща ми ме запали по цигулката и пианото ​- от него идва тази музикална черта. Но с акордеона - с него имаме най-добрата хармония. С него мога да изразя себе си. Навсякъде сме заедно. Музиката има световен език. Ако на едно място се съберат хора от 10 различни националности и засвирят, музиката всеки я разбира, музиката сплотява“, разсъждава щастливецът.  

Самият той се определя като артист музикант, зарежда го емоцията на сцената. „Просто си в друго измерение, когато хората са срещу теб, те се смеят и плачат, чуваш аплодисментите им и всичко е много красиво. Чувството е, че летиш и не мислиш за нищо“, казва самобитният музикант.

Цюрих е най-интересното място, където е свирил. Ето защо: „Когато засвиря по улиците на този вълшебен град, веднага се събират много хора - цели тълпи. Застават до една стена и… медитират. Отпускат се с музиката и не искат да си тръгват. Дават ми знак, че искат още и още. Това е истинската оценка за таланта и труда на всеки артист. А трудът в нашата професия е денонощен. Ставам в 5 часа всяка сутрин. Лепя плакати по улиците, подарявам билети, режисирам концертите си и мисля кой ще бъде специалният ми гост“.

Напоследък Исус Ангелов е очарован от латиноамериканската група "Calle Luna", в превод - "Лунна пътека". Благодарен и щастлив е, че е част от нея. „Често свирим заедно и дотолкова сме си близки и ме харесват, че те самите ми казват:„Исус, ние сме твоят бенд и сме готови да те подкрепяме навсякъде", смее се момчето с акордеона.

И на финала на нашия разговор импровизира с думите: „Когато сме на концерт, се обръщам към хората с думите: "Ало?". И чакам. "Карузо ли е на телефона?". После им казвам: "Сега ще бъдете в най-красивата опера на света в живота ви". И тогава верният му приятел - тенорът Кирил Марков, запява: „О, слънчице мое!". Исус Ангелов завършва разговора ни с думите: „Бог е дал талант на всички, нека радваме света с него!".

С Калин Терзийски го свързва дълбоко приятелство